Решение № 1092 от 15.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1092 гр. Варна, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20213110107321 по описа за 2021 година

Производството е образувано по подадена искова молба от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, с която срещу Д. ИВ. АНГ., ЕГН ********** и ИВ. К.

АНГ., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. * са предявени по реда на чл. 422 ГПК субективно и обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правни основания чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответниците дължат СОЛИДАРНО на ищеца следните вземания произтичащи от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 0010-02391009-0002939 от 07.03.2018 г., сключен между „*Я“ АД (понастоящем „*“ АД), Д. ИВ. АНГ. и ИВ. К. АНГ., в общ размер от 26 310,95 лв., както следва:

1/ сумата от 22 331,70 лв. /двадесет и две хиляди лева триста тридесет и един лева и седемдесет стотинки/, представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /07.08.2020 г./, до окончателното изплащане на задължението;

2/ сумата от 1 502,39 лв. /хиляда петстотин и два лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.09.2018 г. – 04.09.2019 г.;

3/ сумата от 2 031,75 лв. /две хиляди тридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава (наказателна лихва) за периода 20.09.2018 г. – 12.03.2020 г.;

4/ сумата от 275,44 лв. /двеста седемдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава (наказателна лихва) за периода 14.05.2020 г. – 05.08.2020 г.;

5/ сумата от 169,67 лв. /сто шестдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща дължими плащания на премии по полица към кредитна сделка, за които вземания е издадена Заповед № 260223 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 16.09.2020 г. по ч.гр.д. № 9410/2020 г. на ВРС, XVII с-в, както и в условията на евентуалност субективно и обективно кумулативно съединени 1 осъдителни искове с правни основания чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на ответниците да заплатят на ищеца в условията на СОЛИДАРНОСТ същите парични вземания.

В исковата молба ищецът „*“ АД твърди, че на 07.03.2018 г. между праводателя му „*“ АД, в качеството му на кредитодател, Д. ИВ. АНГ. и ИВ. К. АНГ., в качеството им на кредитополучатели солидарни длъжници, е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който банката е предоставила на ответниците сумата в размер на 23 000 лв. за срок от 120 месеца срещу задължението за връщане на кредита, заедно със съответните възнаградителни лихви. Сочи, че размерът на възнаградителната лихва е бил определен като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана надбавка от 5.587 %. Излага, че при просрочие се дължи лихва в размер на законната лихва, която към датата на подписване на договора е била 10 %. Сочи, че в чл. 13 от Договора между страните са уговорени такси.

Излага, че поради неизпълнение длъжниците са изпаднали в просрочие с начална дата на забава 20.09.2018 г. Сочи, че е обявил кредита за предсрочно изискуем и е уведомил длъжниците с нотариални покани, но не са последвали никакви плащания от тяхна страна.

Твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на 05.09.2019 г. Предвид това излага, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК въз основа на счетоводните книги на банката. Такава заповед му е била издадена по ч.гр.д. № 9410/2020 г. на ВРС, но срещу нея са подадени възражения по чл. 423 ГПК от длъжниците, което обосновава правния му интерес от предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта. Моли за установяване на вземанията му по заповедта в общ размер от 26 310,95 лв. и присъждане на разноските в производствата. В условията на евентуалност предявява осъдителни искове за същите суми, като исковата молба следва да се счита за уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от получаването на преписи от нея от ответниците.

Ответниците Д. ИВ. АНГ. и ИВ. К. АНГ. подават в срок отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Не оспорват, че на 07.03.2018 г. между страните е сключен процесният договор за кредит. Оспорват, че банката е отпуснала и те са усвоили сумата в размер на 23 000 лв. Твърдят, че размерът на възнаградителната лихва е неясен като начин и методология на формиране, и клаузите за определянето и́ са неравноправни. Сочат, че неясна и неравноправна е и уговорената лихва за забава. Оспорват претенциите за такси като неконкретизирани, недоказани и неравноправни. Оспорват, че са изпаднали в просрочие, както и че началната дата за това е 20.09.2018 г. Оспорват, че е настъпила предсрочна изискуемост на 05.09.2019 г. и в тази връзка, че са получавали покани, с които са уведомени за това. Посочват, че с определение на ВОС по гр.д. № 1592/2021 г. е прието, че предсрочната изискуемост по кредита не им е обявена надлежно. Твърдят, че част от претендираните вземания по предявените в евентуалност осъдителни искове са погасени по давност. Подробно излагат аргументи за неравноправност на редица клаузи от Договора за кредит – чл. 7, ал. 1, 2, 4 и 5, чл. 8, чл. 10, ал. 2, чл. 11, чл. 12, чл. 14 и чл. 15. Посочват още, че липсва методика за изчисляване на лихвения процент, която е елемент от съдържанието на договора за кредит. Молят за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Ищецът с молба преди съдебно заседание поддържа исковата молба.

Ответниците чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорват исковете.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:

Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 9410/2020 г. по описа на ВРС. С разпореждане заповедният съд е уважил заявлението и е издал Заповед № 260223 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 16.09.2020 г., с която е осъдил длъжниците да заплатят солидарно на кредитора суми в общ размер от 26 310,95 лв., представляващи вземания дължими по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 0010-0239-1009-0002939 от 07.03.2018 г., ведно с разноските в заповедното производство.

2

Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист. В срока по чл. 414 ГПК длъжниците са подали възражения срещу заповедта. Съдът е приел, че възраженията са подадени в рамките на законовия двуседмичен срок и е указал на кредитора да предяви иск по чл. 422 ГПК. В указания от заповедния съд едномесечен срок заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си, по които е образувано настоящото производство по гр.д. № 7321/2021 г. на ВРС.

Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че между „Б*“ АД /универсален правоприемник на която е ищецът „*“ АД/, като кредитор, и Д.

ИВ. АНГ., като кредитополучател, и ИВ. К. АНГ., като солидарен длъжник, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 0010-0239-1009-0002939 от 07.03.2018 г. По силата на процесния договор е уговорено банката да отпусне на кредитополучателя сумата от 23 000 лева със срок на издължаване 120 месеца. В чл. 7 е уговорена годишна лихва по кредита, която се формира от референтен лихвен процент (който се образува от пазарен индекс - шестмесечен SOFIBOR) плюс надбавка от 5.75 %, като към момента на сключване на договора стойността на шестмесечния SOFIBOR е била 0.163 %, или общо 5.587. В същия член са уговорени подробно условията, при които лихвения процент подлежи на изменение. В чл. 11 от Договора е уговорена отговорността при просрочие на кредита, като лихвата е размер на законната, която към датата на сключване на договора е 10 %. В чл. 13 от Договора е уговореното заплащането на такси ,включващи оценка на риска, застрахователна премия и ползване на дебитна карта. В чл. 14 като ГПР е посочено 6.75 %.

Към Договора са представени погасителен план, Общи условия на банката, застрахователен сертификат, Общи условия по застраховката „Живот“, исканията за отпускане на кредит и отделните кредитни програми на банката.

Поради неплащане на задълженията по кредита банката е обявила същия за предсрочно изискуем, за което е изпратила нотариални покани до длъжниците, които са връчени по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

От заключението по допуснатата по делото ССчЕ, кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена, се установява, че: 1. По сметка с титуляр Д.А. е постъпила сумата от 23 000 лв. на 08.03.2018 г.; 2. Общо извършените плащания по кредита са на стойност 1 775,18 лв., като последното плащане е на 10.10.2019 г.; 3. Общият размер на незаплатеното задължение по Договора е 22 331,70 лв. главница, 3 072,98 лв. договорна лихва за периода 20.08.2018 г. – 06.08.2020 г., 736,60 лв. наказателна лихва за периода 20.06.2019 г. – 06.08.2020 г., 120 лв. такса за нотариална покана и 49,67 лв. застрахователна премия за периода 20.10.2019 г. – 20.07.2020 г. Същевременно, за посочения от ищеца процесен период задълженията са: главница 22 331,70 лв., 1 461,80 лв. договорна лихва за периода 20.09.2018 г. – 04.09.2019 г., 463,54 лв. наказателна лихва за периода 20.09.2018 г. – 12.03.2020 г., 223,68 лв. наказателна лихва за периода 14.05.2020 г. – 05.08.2020 г. и 49,67 лв. застрахователна премии; 4. При ищеца няма данни за обявена предсрочна изискуемост на кредита. Падежиралите към датата на експертизата задължения са в общ размер 11 717,30 лв.; 5. Банката е имала методология за определяне размера на референтния лихвен процент, като след 01.07.2018 г. е определена нова методика; 6. За процесния период е прилаган лихвен процент 5.750 % за периода 08.03.2018 г. – 02.07.2018 г., лихвен процент 5.727 % за периода 03.07.2018 г. – 01.01.2018 г., лихвен процент 5.757% за периода 02.01.2019 г. 19.01.2019 г., лихвен процент 8.257 % за периода 20.01.2019 г. – 30.06.2019 г. и лихвен процент 8.217 % за периода 01.07.2019 г. – 04.09.2019 г.

В о.с.з. вещото лице уточнява, че е установил разминаване в счетоводството на банката по отношение на посочените в исковата молба суми и периоди и това, което е видял на място. Част от договорната лихва е записана като наказателна лихва, както и в посочените като такси вземания се включват и застрахователни премии.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

3

1 и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Установителните искове са допустими с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, идентичността им със заявеното вземане и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложените доказателства по ч.гр.д.№ 9410/2020 г. по описа на ВРС. По тези въпроси съдът се е произнесъл мотивирано с Определение № 7013 от 02.11.2021 г. Предмет на предявените искове е установяване със сила на присъдено нещо на вземанията, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение, респективно удостоверено в документа по чл.

417, т. 2 ГПК. Следователно, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи вземанията си срещу длъжниците /ответници/.

Видно от представения по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит № 0010-0239-1009-0002939 от 07.03.2018 г. страните са постигнали съглашение валидно да се обвържат със срочно облигационно правоотношение по предоставяне на парична сума срещу задължение за връщането й и заплащане на възнаграждение за ползване на паричните средства.

Видно от заключението на допуснатата експертиза сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя. За доказване изпълнението на задължението на банката за отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система на банката.