Решение № 1616 от 15.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1616 гр. София, 15.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АН.я Ст. Янева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от АН.я Ст. Янева Търговско дело № 20231100901432 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация § 86 от Закона за застрахователните договори на Федерална Република Германия вр. чл. 17, §1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и § 288 от Германския граждански законник.

Първоначалният ищец „ДАБЪЛЮ.ДРЬОГЕ АСЕКУРАДЬОР“ ГМБХ, на мястото на когото на основание чл. 227 ГПК е конституиран универсалният му правоприемник „ВЕКОЯ МАРИН Ъндъррайтинг“ ГМБХ /с протоколно определение от 11.12.2024 г./, твърди, че било налице застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Карго“ със застраховащ „ЙОСПЕД" ЕООД, застрахован „МОСТ КОМПЮТЪРС" ООД и застрахователи – изброените в договора седем чуждестранни застрахователни дружества, действащи чрез ищеца в качеството му на застрахователен асекурадьор /агент/. Предмет на договора за застраховка бил товар, представляващ 924 килограма компютърни части, който следвало да бъде превозен от Р. България до Кралство Нидерландия по договор за превоз, който застраховащият спедитор „ЙОСПЕД" ЕООД сключил с избран от него превозвач - ответника „ФЛОРАЗИС“ ЕООД. Правата и задълженията на страните били уговорени в заявка за превоз № JO-3097051 и общите условия на спедитора. Ответникът се задължил да извърши превоза с дата на натоварване 27.10.2022 г. - 28.10.2022 г., а на разтоварване - 01.11.2022 г. В чл.

9 от ОУ на изпращача били конкретно предвидени мерки за безопасност, според които превозвачът следвало: 1/ да осигури подходящо заключване на всички натоварени товарни единици по всяко време /дори при кратковременно паркиране/; 2/ да оборудва превозните средства с по две независими, 1 съвременни системи против кражба, които следвало да се активират дори и при кратък престой; 3/ да подсигури охраната на превозните средства, когато са в престой, вкл. като бъдат паркирани нощно време единствено на места за паркиране /посочени в списък/ - добре осветени и охранявани /оградени и с достатъчно охраняващ персонал/. Паркирането в неохраняеми зони било забранено. В изпълнение на договора ответникът „ФЛОРАЗИС“ ЕООД възложил превоза на друг превозвач „Ви Ес Ди Експрес“ ЕООД. Превозът бил извършен със средство, неотговарящо на изискванията на ОУ – с „бус с брезент“, товарното помещение на който не се заключвало и не било оборудвано с алармена система /каквото не било и възможно предвид покритието на товарното помещение/. Водачът пристигнал на местоназначението един ден по-рано от уговореното /31.10.222 г./, но получателят нямал възможност да приеме товара. Водачът, неспазвайки изискването за нощуване на охраняем паркинг по чл. 9 от ОУ, останал да пренощува на улица - на адреса на получателя. В ранните часове на 01.11.2022 г. част от товара /419,50 кг дънни платки/ бил откраднат. Кражбата била покрит по имуществената застраховка риск, поради което и по претенция на застрахования „МОСТ КОМПЮТЪРС" ООД, на 08.12.2022 г. му било изплатено застрахователно обезщетение в размер на стойността на откраднатия товар - 36 851,20 евро /от ищеца – от името и за сметка на застрахователите/. С плащането в тяхна полза възникнало регресно вземане срещу превозвача в размер на платената сума. На 13.12.2022 г. ищецът /в качеството си на агент/ отправил писмена покана до ответника да я плати.

Последният го насочил към превозвача, извършил превоза - „Ви Ес Ди Експрес“ ЕООД, и към застрахователя на гражданската му отговорност по застраховка „Отговорност на превозвача“ - „ЗД ЕВРОИНС“ АД. На 24.02.2023 г. част от вземането - в размер на 4 523,30 евро, дължим по чл. 23, § 3 от Конвенцията - било погасено чрез плащане от „ЗД ЕВРОИНС“ АД.

Ответникът отказал да заплати разликата над 4 523,30 евро до пълния размер на платеното обезщетение 36 851,20 евро /32 327,90 евро/, позовавайки се на ограничената отговорност по чл. 23, ал. § 3 Конвенцията. Ето защо непогасено останало вземане за остатъка от регресния дълг, което било прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сключен с водещия застраховател на 15.05.2023 г.

Ищецът счита, че в случая ответникът следвало да отговаря за пълния размер на откраднатия товар. На превозвача била обявена стойността на товара /с предаване на фактурата/, поради което изпращачът имал право да търси обезщетение в рамките на тази сума – чл. 24 от Конвенцията. Освен това, кражбата настъпила поради допусната от превозвача груба небрежност /изразяваща се в неизпълнение на описаните по-горе задължения по чл. 9 от ОУ/. На основание чл. 29 от Конвенцията последният нямал право да се позовава на разпоредбите, ограничаващи отговорността му. Ето защо ищецът претендира следните суми: 32 327,90 евро – незаплатената част от регресното вземане; 1 018,90 евро – мораторна лихва в размера по чл. 27 от Конвенцията за периода от 14.12.2022 г. /деня, следващ получаване на регресната 2 претенция/ до 31.07.2023 г. Претендира и лихва в размера по чл. 27 от Конвенцията от предявяване на иска до погасяване на задължението, както и разноските по делото.

Ответникът „ФЛОРАЗИС“ ЕООД оспорва исковете при твърдения, че не били налице основанията за отпадане на ограничената му отговорност, предвидени в чл. 24 и 29 от Конвенцията. В товарителницата не била посочена стойност на товара, нито било заплатено допълнително възнаграждение за това. Оспорва да е бил в неизпълнение на задължения по договора за превоз.

Не било уговорено същият да се извършва с превозно средство със заключващо се ремарке. Следвало да се извърши с „бус с брезент“, на който не било възможно монтиране алармена система. Ето защо посочените изисквания на чл. 9 от ОУ не били приложими към процесния превоз. Не оспорва шофьорът да е останал да пренощува на мястото на разтоварния адрес. Поддържа, че това сторил по указания на получателя и на застрахования при ищеца изпращач. Също така мястото било обособено за паркиране, осветено, като имало налични камери за видеонаблюдение, както и физическа охрана – лицето, осъществявало охраната на склада на товарополучателя. Освен това, най-близкият охраняем паркинг от списъка на изпращача се намирал на разстояние от около 60 км от разтоварния адрес.

Предвид изложеното моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Страните не спорят, от доказателства по делото и с оглед частичното плащане на регресното вземане, установени са следните обстоятелства /част от които обявени за безспорни с протоколно определение от 11.12.2024 г./, а именно: 1/ че „ЙОСПЕД" ЕООД /от свое име/ сключил с ответника „ФЛОРАЗИС“ ЕООД договор за превоз съгласно заявка за превоз № JO-3097051/26.10.2022 г. /л. 60/ и товарителница /л. 68/, по силата на който се задължил да извърши превоз от Р. България до Кралство Нидерландия на 924 кг дънни платки, с дата на натоварване 27.10.2022 г. - 28.10.2022 г. и дата на разтоварване - 01.11.2022 г.; 2/ че товарът е бил застрахован по имуществена застраховка „Карго“ със застраховащ „ЙОСПЕД" ЕООД, застрахован „МОСТ КОМПЮТЪРС" ООД и застрахователи – изброените в договора седем чуждестранни застрахователни дружества, действащи чрез ищеца в качеството му на застрахователен асекурадьор /агент/; 3/ че „ФЛОРАЗИС“ ЕООД е възложило превоза на „Ви Ес Ди Експрес“ ЕООД – съгласно заявка за транспорт /л. 66 и 67/; 4/ че третото лице превозвач е извършило превоза на описаните в исковата молба дънни платки в посоченото в исковата молба количество; 5/ че превозът е извършен с „бус с брезент“, на който е невъзможно, а и излишно /с оглед материала, с който е покрити товарното помещение/ да се монтира алармена система; 6/ че товарът е пристигнал на местоназначението на 31.10.2022 г., но не е имало възможност да бъде разтоварен; 7/ че водачът, заедно с камиона и товара, е нощувал на паркинга 3 пред разтоварния адрес; 8/ че по време на този престой - през нощта на 31.10.2022 г. срещу 01.11.2022 г., е бил откраднат част от товара – 419,50 кг дънни платки; 9/ че кражбата е покрит по застраховката риск; 10/ че стойността на откраднатия товар към момента на събитието е 36 851,20 евро;

11/ че за превозвача е възникнало задължение да плати обезщетение на изпращача /„ЙОСПЕД" ЕООД/, а за последния – на доверителя по договора за спедиция; 12/ че по предявена от „МОСТ КОМПЮТЪРС" ООД претенция към застрахователя на „ЙОСПЕД" ЕООД, на застрахования е изплатено застрахователно обезщетение в размер на тази сума; 13/ че „ЕВРОИНС“ АД застраховател на „Ви Ес Ди Експрес“ ЕООД по застраховка „Отговорност на превозвача“, е платило на ищеца 4 523,30 евро – пълния размер на дължимото по чл. 23 от Конвенцията обезщетение; 14/ наличието на валиден договор за цесия между ищеца и водещия застраховател, по силата на който на ищеца е прехвърлена непогасената част от регресното вземане.

По приложимото право:

Съгласно чл. 15 от Регламент (ЕО) № 593/2008 г. /Рим I/, когато едно лице /„кредитор“/ има договорна претенция срещу друго лице /„длъжник“/ и трето лице има задължение да удовлетвори кредитора или е удовлетворило кредитора в изпълнение на това задължение, правото, което урежда задължението на третото лице да удовлетвори кредитора, определя дали и в каква степен третото лице има право да упражни срещу длъжника правата, които кредиторът е имал срещу длъжника съгласно правото, което урежда тяхното отношение.

Към застрахователния договор се прилага правото на ФРГ, поради което и именно то /а не КЗ на РБ/ е приложимото към възникването, изискуемостта и обема на регресното право на ищеца /праводателите му/. Съдържанието на релевантната правна норма е служебно известно на съда, а и е установено от ищеца – в уточнителна молба от 20.09.2023 г. и не е оспорено от ответника.

Тази норма е § 86, ал. 1 от Закона за застрахователните договори – „преминаване на искове за обезщетение“ – според текста на която, ако застрахованият има иск за обезщетение срещу трета страна във връзка със загуба, покрита от застраховката, този иск преминава към застрахователя, доколкото застрахователят е обезщетил застрахования за загубата. Текстът е приложим към всички видове застраховки.

Правото, приложимо към основанията за възникване и размера на погасеното от застрахователя задължение, е това, което урежда правоотношението по договора за превоз - Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. За неуредените в нея въпроси следва да се приложи българското право.

По иска за заплащане на регресно вземане:

Предвид изложеното по-горе възникнало е регресно вземане в полза на платилия застраховател. Спорен е единствено въпросът относно размера на същото – дали са налице предпоставките по чл. 24 и 29 от Конвенцията за 4 ангажиране на пълната имуществена отговорност на превозвача. Според правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 ГПК/ ищецът е този, който следва да установи наличието на такива.

Съгласно чл. 17, § 1 и чл. 23, § 3 от Конвенцията превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, като по правило отговорността е ограничена - до 25 франка за килограм бруто липсващо тегло.

Съгласно чл. 24 от Конвенцията срещу заплащане на допълнителна цена по уговорка изпращачът може да обяви в товарителницата стойност на стоката, надвишаваща определената в параграф 3 на член 23 граница, като в този случай обявеният размер замества тази граница. От текста следва, че за да може да се ангажира отговорност на превозвача по този текст, не е достатъчно само знание за стойността на товара /включително и от предаден му документ, от който тя е видна - каквото се твърди в процесния случай/.

Трябва да е налице съглашение между страните, че превозвачът ще поеме още едно, допълнително задължение - да носи пълна имуществена отговорност. За тази допълнителна отговорност той има право и на допълнително възнаграждение. Това виждане е застъпено в теорията - П., Ж., „Отговорност на превозвача според Конвенцията относно договора за международен превоз на стоки по шосе“, София, 1989 г., според който автор вписването на стойността в товарителницата е предпоставка за действителност на уговорката; Демирев, Д., „Договорът за автомобилен превоз на товари“, София, 2024 г. В случая липсват твърдения, а и доказателства за уговорка със съдържанието по чл. 24 от Конвенцията, поради което и това основание за ангажиране на отговорността на превозвача за вреди в размер над установените в чл. 23, §3 от Конвенцията не е налице.