Решение № 237 от 17.07.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Варна, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Д. Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20223001000340 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Л. К. У., родена на хх.хх.ххххг. и Н. А. У., роден на хх.хх.ххххг., двамата с постоянен адрес в Руската федерация, Л. о., гр. С., ул. „Б.", дом Х против решение № 26003/04.03.2022г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 149/2018г., с което е отхвърлен предявения от тях иск за обявяване за недействителна спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност по т.д. н. № 18/2016г. на ОС – Силистра продажбата на недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, ***Б, а именно - павилион за търговски услуги с идентификатор *** с площ от 7 кв.м. при съответни граници, построен в имот с идентификатор *** , както и 102 кв.м. идеални части от ПИ ***, целият с площ от 400 кв.м., при съответни граници, извършена с нотариален акт № 3, том LXX, дело №14763/15г., дв. вх. рег.№26365 от 13.11.2015г. на Служба по вписванията- Варна, като увреждаща кредиторите в производството по несъстоятелност, с която се намалява имуществото на несъстоятелното 1 дружество, на основание чл. 647 т. 3 и т. 6 от ТЗ., представляваща възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок.

Въззивниците считат решението в обжалваната част за недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.135 ЗЗД, който не е бил предявен, вместо да се произнесе по предявените искове с правно основание чл.647 ал.1 т.3 и т.6 от ТЗ, поради което молят същото да бъде обезсилено. В условията на евентуалност считат решението в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно, като молят същото да бъде отменено. Излагат подробни аргументи, свеждащи се до това, че извършената на 12.11.2015г. сделка по продажба на недвижими имоти на дружеството се явява недействителна спрямо кредиторите на „Авмор Шипинг енд Трейдинг“ ООД, тъй като с нея се цели намаляване на имуществото на дружеството и увреждане на кредиторите му, като при тази сделка стойността на продаденото имущество значително надвишава полученото по нея, както и че същата е извършена и между свързани лица. Продажната цена на недвижимите имоти е 9 500лв, данъчната им оценка е 16 007,80лв, а пазарната им стойност според в.лице И. В. е 22 012,84лв. Според трайната съдебна практика налице е нееквивалентност на насрещните престации, тъй като даденото се разминава с полученото с повече от 10-15 %, а това безспорно уврежда правата на кредиторите. Налице е и вторият критерий за обявяване на тази сделка за недействителна – същата е извършена в подозрителния период след определената от съда начална дата на неплатежоспособността 30.09.2015г. в двугодишния срок от подаване на молбата за обявяване в несъстоятелност. Съдът не се е произнесъл и по второто предявено основание по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ за недействителност на сделката, тъй като страна по нея е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок. Видно от нотариалния акт управителят на дружеството продавач „Авмор Шипинг енд Трейдинг“ ООД А. К. като негов законен представител е договарял сам със себе си като търговски пълномощник и представител на дружеството купувач „Ви Енд Ви Пропърти Инвест“ ЕООД. Налице е хипотезата на свързано лица по смисъла на пар.1 т.8 от ПЗР на ТЗ. Претендират се разноски за двете 2 инстанции.

Въззиваемото дружество „Ви енд Ви Пропърти Инвест“, ЕИК 203222392, гр.Варна и И. К. – синдик на „Авмор Шипинг енд Трейдинг“ ООД, /н./, ЕИК 103581686 релевират доводи за неоснователност на въззивната жалба с искане до съда същата да бъде оставена без уважение.

С оглед влизане в сила на определение № 535/10.08.2022г. по същото дело в частта, в която е потвърдено обжалваното решение в частта за оставяне без разглеждане на предявените искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.3, ал.2 пр.2 ЗЗД и с правно основание чл.40 ЗЗД, производството по делото продължава единствено по отношение на въззивната жалба на Л. и Н.

У.и срещу решението по отменителните искове по чл.647 ал.1 т.3 и т.6 ТЗ.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявени са в условията на обективно евентуално съединяване искове за обявяване за недействителна спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност на „Авмор Шипинг енд Трейдинг“ ООД по т.д. н. № 18/2016г. на ОС – Силистра продажбата на недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, ***Б, павилион за търговски услуги с идентификатор *** с площ от 7 кв.м. при граници: на същият етаж -***, под обекта -няма; над обекта - 10135,1508.217.1.3, построена в имот с идентификатор *** , както и 102 кв.м. идеални части от ПИ ***, целият с площ от 400 кв.м., при граници: ***; ***; ***, извършена с нотариален акт № 3, том LXX, дело №14763/15г., дв. вх. рег.№26365 от 13.11.2015г. на Служба по вписванията- Варна, като увреждащи кредиторите в производството по несъстоятелност, с която се намалява имуществото на несъстоятелното дружество, на основание чл. 647 ал.1 т. З и т. 6 от ТЗ., представляващи възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок.

Иск с правно основание чл.135 ЗЗД по отношение на същата сделка не е предявяван. Макар и в мотивите на обжалваното решение Силистренският 3 окръжен съд да е разгледал такъв иск, липсва отхвърлителен диспозитив по отношение на този иск, поради което съдът намира, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по Павлов иск в производството по несъстоятелност на длъжника. Разгледал е и се е произнесъл по предявените отменителни искове с правно основание чл.647 ал.1 т.3 и т.6 от ТЗ. Ето защо обжалваното решение не е недопустимо нито като цяло, нито в някоя негова част.

По иска с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ съдът намери следното :

Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че атакуваната процесна отменителна сделка с имущество на несъстоятелното дружество, инкорпорирана в нот.акт № 141, том II, рег. № 4404, дело № 357/2015г. на нотариус с рег. № 205 от НК, вписан в Служба по вписванията при РС – Варна, под № 3, том LXX, дело №14763/15г., дв. вх. рег.№26365 от 13.11.2015г., е осъществена на 12.11.2015г. между „Авмор Шипинг енд Трейдинг“ ООД като продавач и „Ви енд Ви Пропъри Инвест“ ЕООД като купувач, след датата на приетата от съда неплатежоспособност 30.09.2015г. и при подадена молба за открИ.е на производството по несъстоятелност на 28.01.2016г. Отразената в нотариалния акт продажна цена е 9 500лв, а данъчната оценка на имота – 16 007,80лв. Прехвърлена е собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ***—Б, представляващ павилион за търговски услуги с идентификатор ***, разположен ан партера на жилищната сграда, с площ от 7 кв.м. при граници: на същият етаж -***, под обекта -няма; над обекта - ***, построена в имот с идентификатор

***, както и 102 кв.м. идеални части от ПИ ***, целият с площ от 400 кв.м., при граници: ***; ***;

***. При изповядване на сделката купувачът е действало чрез своя пълномощник - А. К., който в него момент е бил и законен представител – управител на дружеството продавач „Авмор Шипинг енд трейдинг" ООД.

Относно пазарната оценка на процесния имот към релевантния за спора момент – 12.11.2015г. в двете инстанции са приети три заключения на съдебно-оценителски експертизи. Според заключението на в.лице И. В. стойността на недвижимия имот е 3 558,84лв, а на прехвърлените идеални части от терена – 18 454лв, или общо 22 012,84лв. Оценката е извършена при използване на сравнителен подход – пазарен метод. Според заключението на 4 в.лице Т. О. пазарната стойност на павилиона към м.ноември 2015г. е 8 500лв, а на 102 кв.м. ид.части от терена – 53 900лв, или общо -62 400лв., при използвани методи за оценка – остатъчен метод и сравнителен метод.

Тройната съдебно-оценителска експертиза, назначена по искане на въззиваемото дружество купувач „Ви енд Ви Пропърти Инвест“ ЕООД, при използван сравнителен метод на оценка, дава заключение за пазарна стойност на продадения имот в размер на 44 100лв, в т.ч. на земята – 36 100лв. Трите оценки се различават съществено като краен резултат, макар и да използват един и същи метод на оценяване. Съдът кредитира заключението на тройната СОцЕ, не само защото е резултат от обединените усилия на трима експерти, а най- вече защото то дава оценка на имота, така както този имот е описан в приложения по делото нотариален акт № 3 по дело 14 763/15г. на Служба по вписванията – Варна, при съобразяване на всички характеристики на имота, изрично посочени в съдебно заседание от 15.03.23г. и при използване на метода на реалните пазарни аналози, т.е. – осъществени сделки и оферирани цени на подобни обекти. Сравнителните образци на павилиона са със статут на офиси, но това не дискредитира метода дотолкова доколкото това се явяват най-подходящите обекти, избрани от вещите лица съобразно местоположение, площ и характеристики на имотите. Различията са отчетени при оценяването с приложението на корекционни коефициенти за площ, строителна конструкция, статут, разположение на етаж, техническо състояние и търговска привлекателност.

Горната фактическа установеност налага извода за основателност на предявената искова претенция по следните съображения :

Поначало отменителните искове по чл.647 ТЗ са средство за обявяване на относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на определени правни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави хипотези. С тези конститутивни по своя характер искове правното положение по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността се съзстановява в състоянието, в което е било преди извършване на сделките.

Съгласно разпоредбата на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността 5 възмездна сделки, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършени в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността.

В процесния случай са налице всички елементи от изискуемия от чл.647 ал.1т.3 ТЗ фактически състав : прехвърлителната сделка е сключена в подозрителния период, както и в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ на 28.01.2016г. Даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото, тъй като имотът е продаден на цена от 9 500лв, а според заключението на съдебно-оценителна експертиза пазарната му стойност към момента на изповядване на сделката е възлизала на общо 44 100 лв. Според трайно установилата се съдебна практика хипотезата на „значително” надхвърляне на даденото спрямо полученото е налице, когато пазарната стойност на имота надвишава продажната му цена с 10 % - 30 %. В случая тези проценти са значително надхвърлени.

Не се споделя становището на въззиваемото дружество „Ви енд Ви Пропърти Инвест“ ЕООД, че при извършване на оценката на продадените ид.части от дворното място в.лица не са се съобразили с характеристиката на остатъка от ПИ като дворно място, предвид извършеното застрояване и наличната хоризонтална етажна собственост, придаващи на тези 102 кв.м. ид.части статута на неделима обща част или принадлежност, която не може да бъде предмет на самостоятелна сделка. Видно от нотариалния акт от 12.11.2015г. предмет на прехвърлителната сделка се явява както самият павилион от 7 кв.м. ведно със съответните ид.части от общите части на сградата, така и 102 кв.м. ид.части от ПИ с площ от 400 кв.м. Съпоставяйки площта на продавания павилион и тази на ид.части от терена, които не са изчислени като съобразно съотношението между прехвърления имот и съответните му ид.части от земята, както и предмета на сделката по нот.акт 19/27.02.2001г. по нот.дело 19/2001г. на нотариус В. Д. – л.4, легитимиращ прехвърлителя като собственик на имота, съдът намира, че в случая тези 102 кв.м. ид.части от терена не представляват обща част към имота /павилион, респ. принадлежност. Предвид на това цитираната от въззиваемото дружество съдебна практика се явява неотносима към настоящия спор.