Решение № 2884 от 09.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 22058/2024
- Вид
- Решение № 2884
- Подписан
- 09.06.2025
- В сила
- 01.07.2025
- Състав
- Надежда Георгиева Славчева - Андонова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2884 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330122058 по описа за 2024 година
Предявеният иск е с правна квалификация чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.
В исковата молба от Д. И. Д. против „Креди Йес“ ООД се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № *** от 16.01.2020г., по силата на който на ищеца бил отпуснат заем от 1000 лв. за 10 месеца. Заемополучателят се задължил да върне сумата от 1192.13 лв., при ГПР 47.994 % и лихвен месечен процент – 3,330 %. В чл.6 било предвидено задължение за обезпечаване с гарант, а според чл.8, ако в 3-дневен срок същото не бъдело предоставено, то заемателят дължал неустойка в размер на 757.87 лв. При това положение общата подлежаща сума на възстановяване била 1950 лв. Ищецът твърди, че е заплатил всички дължими суми по договора. Твърди се, че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не бил посочен начин на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същият, респ. общата дължима сума по него.
Неустойката представлявала скрито оскъпяване на кредита, като ако била добавена към общата сума за плащане, посочена в договора, потребителят щял да установи, че ГПР надвишава 50 %. С това се допускало нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК и клаузата за ГПР била нищожна. Предвидената неустойка излизала извън присъщите й функции. Липсвала еквивалентност на престациите на всяка от страните по договора. Съдържа се позоваване на разпоредбата на чл.23 ЗПК. Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 951.33 лв. недължимо платена сума по недействителен договор за паричен заем № *** от 16.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. Претендирани са разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Креди Йес“ ООД е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Направено е възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания. Клаузата на чл.8 била индивидуално уговорена, като същата била под отлагателно условие – в случай, че потребителят не предостави поръчител/и в 3-дневен срок от сключване на договора. Размерът на неустойката бил изначално определен до точно фиксирана и определена сума, тоест заемателят бил запознат с размера на последиците, които биха настъпили при непредставяне на исканото обезпечение. Начислена била само и единствено защото заемателят не бил предоставил обезпечение в дадения му тридневен срок от подписване на договора, тоест явявала се санкция за неизпълнение. Неустойката не била неравноправна. Договорът напълно отговарял на изискванията на ЗПК. ГПР бил фиксиран. Процесната неустойка не била включена в ГПР, тъй като във формулата му не се включвали разходи, които потребителят заплаща за неизпълнение на задълженията си по договора. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са направените по делото разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за паричен заем № *** към искане № *** от 16.01.2020г., сключен между „Креди Йес“ ООД и Д. И. Д.. Представен е и погасителен план към договора за заем.
По делото е представена справка за извършените плащания по договора за кредит.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между Д. И. Д. и „Креди Йес” ООД е сключен договор за паричен заем № *** към искане № *** от 16.01.2020г. за сумата от 1 000 лв. Съгласно договора е уговорен месечен лихвен процент от 3. 330 % и годишен процент на разходите – 47,994 %. Крайната сума, която Д. Д. е следвало да върне е в размер на 1 192.13 лв. Срокът на договора е до 16.11.2020г.
В чл.6 от договора е предвидено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант и с още едно от посочените обезпечения по избор на заемателя – ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл.8 е договорено, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.6 от договора в 3-дневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговоря на съответните условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 757.87 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора. Видно от погасителния план плащането на неустойката по чл.8 от договора при липса на обезпечение е разсрочено на 10 бр. вноски, в размер от по 75.79 лв. месечно, при което общият размер на всяка от погасителните вноски с включена разсрочена неустойка възлиза на сумата от 195 лв.
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато 2 не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 ЗПК „обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Като обща дължима сума по договора е записана 1 192.13 лева, но тя не съответства на реално дължимата, тъй като в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорките по чл. 6, предвиждащи предоставянето на обезпечение и чл. 8, предвиждащи дължимостта на неустойка. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, без да може да компенсира едно евентуално повишаване на риска. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посоченият в договора годишен процент на разходите от 47.994 % и общата дължима сума– 1 192.13 лева не отговарят на действителните такива и в тях следва да се включи и сумата за неустойка. Съдебната практика приема, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.
68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
3
С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД. При това положение приложима е разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От представената от ответното дружество справка за извършените по договора плащания се установява, че общо платената сума възлиза на 1 951.33 лв., или платена над главницата по кредита е сумата от 951.33 лв., следователно същата е платена без основание и подлежи на връщане, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.12.2024г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане на същия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50 лв. внесена държавна такса. В производството ищецът е представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което в полза на адв.Г. М. следва да се присъди сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „България“ № 196, със законен представител *** да заплати на Д. И. Д., ЕГН ********** от *** сумата от 951.33 лв. /деветстотин петдесет и един лева и 33 ст./, представляваща недължимо заплатена сума по договор за паричен заем № *** към искане № *** от 16.01.2020г., ведно със законната лихвa върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2024г. до окончателното изплащанe.
ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „България“ № 196, със законен представител *** да заплати на Д. И. Д., ЕГН ********** от *** сумата от 50 лв. /петдесет лева/ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „България“ № 196, със законен представител *** да заплати на адв. Г. Г. М. от *** сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4