Решение № 10674 от 30.12.2024, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 10674

Бургас, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - X-ти състав, в съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА административно дело № 20247040700987 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.95 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Й. Ж. Ч. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.7 срещу решение за отказ № **********/10.05.2024 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърдено с решение № 46/28.05.2024 г. на директора на ТД на НАП [населено място]. Прави искане да се приеме жалбата за основателна и да се отмени оспореното решение, като незаконосъобразно. В съдебно заседание се явява лично, ангажира доказателства и прави искане да се уважи жалбата. Представя писмена защита.

Ответникът – Старши инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място] – Г. Т. С., редовно уведомен, в съдебно заседание се явява лично, изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение. Представя писмено становище.

Административен съд - Бургас, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С вх.№**********/24.04.2024г. Й. Ч. е подала искане до ТД на НАП Бургас за издаване на удостоверение за местно лице (л.69 от делото). В част I от искането е посочено, че адресът на лицето е [населено място], [улица], ап.7, като удостоверението следва да послужи за 2023 г., в Нидерландия. В част II от искането е отразено, че през 2022 г. в периода от 10.10.2022 г. до 31.12.2022 г. тя пребивава общо 83 дни в Нидерландия, през 2023 г. от 01.01.2023 г. до 24.07.2023 г. пребивава общо 205 дни и в периода от 18.09.2022 г. до 31.12.2023 г. пребивава общо 105 дни. Отбелязано е, че няма съпруг, деца (семейство), които живеят в България, разполага с постоянно жилище и с недвижимо имущество на територията на страната, както и не притежава такива в чужбина. Осъществява трудова/професионална/стопанска дейност в чужбина и не осъществява такава в България. През 2023 г., годината за която е нужно удостоверението не е трайно установена в България и не е изпратена в чужбина от българската държава или български работодател.

С искане изх.№ **********/1336/25.04.2024 г. от задълженото лице е изискано предоставяне на документи и информация (л.59 от делото), в частност доказателства свързани с пребиваването в Република България - данни за използвани банкови карти за банкови преводи; документи, отразяващи плащания за услуги оказани на територията на Република България, както и заплатени комунални услуги – ток, вода, телефон, интернет за всеки месец от пребиваването в страната; копия на самолетни билет, автобусни билети или други; справка за задграничните пътувания от Паспортна служба при ОДМВР Бургас за периода от 01.01.2022 г. до 25.04.2024 г.

С решение изх. **********/10.05.2024 г. издадено от старши инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място] е постановен отказ за издаване на удостоверение за местно лице за 2023г. (л.30 от делото). В мотивите на решението е прието, че въпреки предоставените с вх.№ 94-Й-47/09.05.2024 г. документи и информация, липсват достатъчно данни за извършване на преценка на критериите за местно лице за 2023 г. Счетено е, че не е налице нито един от критериите, предвидени в чл.4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), въз основа на които може да се определи едно лице като местно за данъчни цели, а именно: -лицето не е пребивавало повече от 183 дни във всеки дванадесетмесечен период; -центърът на жизнените интереси на лицето не се намира в България; -лицето не е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организация, от български предприятия. Посочено е, че по аргумент от чл.5 от ЗДДФЛ лицата, които не са местни се определят като чуждестранни за целите на закона.

Решението е изпратено до Й. Ч. по електронен път на 13.05.2024 г. (л.31 от делото) и е обжалвано пред директора на ТД на НАП Бургас с жалба вх.№ 94-Й-49-11/21.05.2024 г. (л.26 от делото).

С решение № 46/27.05.2024 г. на директора на ТД на НАП [населено място], на основание чл.94 от ДОПК жалбата е оставена без уважение и отказът е потвърден (л.23-25 от делото). В решението е прието, че критериите, изброени в чл.4, ал.4 на ЗДДФЛ не се разглеждат изолирано един от друг, а се анализират в тяхната съвкупност за да се направи точна преценка дали България е държавата, в която се намира центърът на жизнените интереси на лицето. Посочено е, че установените факти и обстоятелства не доказват, че центърът на жизнените интереси на Й. Ч. е на територията на страната, както и че същата е била повече от 183 дни извън България, а именно през периодите от 01.01.2023 г. до 02.07.2023 г. и от 14.09.2023 г. до 31.12.2023 г. - общо 292 дни. Посочено е още, че освен преимущественият период на пребиваване в Нидерландия се отчитат и икономическите интереси на лицето, съсредоточени изцяло в тази страна, а наличието на имот и автомобил на територията на РБългария са преценени с инцидентен характер и несвързани с жизнените интереси на лицето за периода, както и е отчетено осъществяване на трудова, стопанска и професионална дейност упражнявана периодично в Нидерландия.

Решението е връчено на 31.05.2024 г. лично на Й. Ч., видно от оформената разписка към него(л.25 гръб от делото).

Със жалба вх.№ 94-Й-49#9/07.06.2024 г. (л.4 от делото), решение изх. **********/10.05.2024 г. е обжалвано по съдебен ред, като жалбата е подадена в срока по чл.95 от ДОПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Издаването на поискания от жалбоподателя документ – удостоверение за местно лице, представлява административно обслужване по смисъла на глава ХІІ ДОПК и съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от ДОПК се извършва чрез издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.

Съгласно чл.89, ал.1 от ДОПК искането за издаване на документа е отправено от заинтересувано лице и до компетентната териториална данъчна дирекция, която е тази по постоянния му адрес.

За удовлетворяване на така направеното искане е необходимо титулярът на документа, чието издаване е заявено, да отговаря на нормативно установените условия, за да бъде определен като местно физическо лице за България за годината, за която следва да се отнася документът, в случая според заявлението за 2023 г.

Съгласно чл.4 от подписаната между Република България и К. Н. С. за избягване на двойното данъчно облагане, следва да се съобразят нормативните предпоставки, при които едно физическо лице ще подлежи на облагане с данъци в България, за да може при прилагане на възприетия от СИДДО критерий да се определи като местно за България.

За нуждите и целите на закона чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ регламентира критериите, според които едно физическо лице може се определи като местно, без оглед на неговото гражданство, а именно: 1.което има постоянен адрес в България, или 2.което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или 3.което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или 4.чийто център на жизнени интереси се намира в България. Съгласно ал.4, за целите на ал.1, т.4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Съгласно ал.5, не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

Използването от законодателя на съюза „или“ сочи, че е достатъчно наличието на която и да било от регламентираните в четири отделни точки предпоставки, за да може физическото лице да се определи като местно за България и на основание чл.6 от ЗДДФЛ да е носител на задължението за данъци за придобитите през съответната година доходи от източници в България и в чужбина.

В случая жалбоподателя е посочил в искането си до органа по приходите, че през 2023 г. е пребивавала в Нидерландия общо 310 дни, както следва за времето от 01.01.2023 г. до 24.07.2023 г. – 205 дни и за времето от 18.09.2023 г. до 31.12.2023 г. – 105 дни, от което следва че за 2023 г. тя не отговаря на условието да бъде определена като местно лице на основание чл.4, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ, тъй като пребиваването й в България през тази година не надхвърля 183 дни и по аргумент от декларираното в искането й, тя се е намирала в страната единствено в периода 25.07.2023 г. – 17.09.2023 г.

Отново според изрично посоченото от нея в искането до органа по приходите, през 2023 г. тя не е била изпратена в чужбина от българската държава или от български работодател, поради което не е налице и предпоставката да бъде определена като местно лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ.

Й. Ч. за да бъде определена като местно лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 ЗДДФЛ, е нужно наред с доказания пред приходната администрация факт, че е имала постоянен адрес в България, да отговаря и на допълнително зададеното с чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ изискване центърът на жизнените й интереси през този период да се е намирал в страната, съгласно установените с чл.4, ал.4 от ЗДДФЛ комплексни критерии.

Съгласно чл.4, ал.4 от ЗДДФЛ за целите на ал.1, т.4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Анализът на цитираната норма сочи, че статусът на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето, а дефинирането на едно физическо лице като местно или чуждестранно е обуславящо за определяне на данъчните му задължения.

Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България, съгласно чл.6 и чл.7 от ЗДДФЛ.

Кога една държава упражнява суверенното си право да облага местно физическо лице, което е обект на данъчна дискреция и на друга държава е въпрос на споразумение между страните, обективирано в съответен международен договор, който след ратификация, обнародване и влизане в сила се ползва с примат по отношение на разпоредбите, които са различни от тези в националния закон, в този смисъл е и нормата на чл.75 от ЗДДФЛ.

В случая, приложима е Спогодбата между Република България и К. Н. за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчно облагане (СИДДО), ратифицираната със закон, приет на 14.01.2021 г., публикуван в ДВ бр.7/26.01.2021 г., в сила от 31.07.2021 г.

Съгласно чл.4, т.1 от СИДДО, за целите на тази Спогодба терминът „местно лице на едната договаряща държава“ означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на учредяване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество, като също включва тази държава и всяко нейно политическо подразделение или орган на местна власт. Съгласно чл.4, т.4, б.“а“ от СИДДО, когато въз основа на разпоредбите на ал.1 едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя, както следва: а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);