Решение № 2884 от 19.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2884 гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110141990 по описа за 2023 година

Предявен е отрицателен установителен иск,с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК от ищеца „Р.“ ООД,ЕИК : . срещу „С.в.“АД ,ЕИК : . за признаване на установено по отношение на ответника ,че ищеца не дължи сумата от 940,11лв. ,начислена сума по договорна сметка № . към клиентски № ********** за имот на адрес : гр.София,ул.“Д.П.“ № 117,ет.1,ап.1 ,от която главница в размер на 881,33лв. за доставка на вода в периода 21.12.2012год. до 29.05.2014год. и мораторна лихва в размер на 58,78лв. ,за периода 23.01.2013год. до 28.06.2014год.,която сума е предмет на обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 26215/2015год. по описа на СРС,35 състав; сумата от 611,40лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 26.03.2015год. до 31.10.2022год.,за която сума е издадена фактура №0118615765/23.11.2022год. ; сумата от 5,10лв. ,представляваща обезщетение за забава за периода 01.11.2022год. до 30.11.2022год.,за която сума е издадена фактура № ./23.12.2022год.

В исковата молба ищецът твърди ,че е абонат на „С.в.“АД ,за имот на адрес в гр.София,ул.“Д.П.“ № 117,ет.1,ап.1 като е открита договорна сметка № . към кл.

№**********.

Твърди ,че по предявена от „С.в.“АД към „Р.“ООД през 2015год. претенция е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№26215/2015год. по описа на СРС ,за заплащане на сумата в общ размер на 881,33лв. ,за периода 21.12.2012год. – 29.05.2014год.,ведно с мораторна лихва в размер на 58,78лв.,разноски в размер на 325лв.

Сочи ,че така издадената заповед е обезсилена ,на основание чл.415,ал.5 от ГПК на 20.05.2015год.

Твърди,че съгласно справка от „С.в.“АД ,към 13.04.2022год. ,по създадената съдебна договорна сметка е налично задължение в общ размер от 940,11лв.,за което ищеца твърди ,че е било предмет на прекратеното ч.гр.д.№26215/2015год. по описа на СРС.Въпреки възражението на ищеца ,ответника отказал да отпише така посочените задължения ,като с писмо от 20.05.2022год. отговорил ,че ще закрие съдебната договорна сметка ,но задължението от 940,11лв. ще бъде прехвърлено като дължимо по текущата му договорна 1 сметка.Сочи ,че отново е подал възражение на 05.01.2023год.,че тези задължения са погасени по давност, като твърди ,че ответното дружество не го било уважило и издало през 2022год. фактури за начислени задължения ,което се установявало и от писмо от 19.01.2023год.Твърди и че надплатена през 2022год. сума от 309,07лв.,която подлежала на връщане е била използвана от ответника за погасяване на задължението от общ размер от 940,11лв.,за което твърди ,че не се дължи ,тъй като е погасено по давност ,съгласно чл.111,б.“в“ от ЗЗД.По този начин била формирана главница от 631,04лв.,на която била начислена и мораторна лихва в размер на 611,40лв.,за периода 26.03.2015год. – 31.10.2022год.Претендирала се и сумата от 5,10лв.,мораторна лихва за периода 01.11.2022год. до 30.11.2022год. като общото задължение възлизало на сумата от 1242,44лв.,за което била издадена фактура от 23.12.2022год.

Претендира и деловодни разноски.

Ответникът „С.в.“АД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,в който сочи ,че признава иска при условията на чл.237 от ГПК. Моли съда да приложи и разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК като възложи разноските по воденето на делото върху ищеца ,тъй като счита ,че не е дал повод за завеждането му

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно становището на страните,съобрази следното :

Предявен е отрицателен установителен иск,с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска. Ответната страна с отговора на исковата молба е признала предявения иск. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат. Съответно ищецът е поискал съда да се произнесе с решение при признание на иска ,като съдът с определение от 01.02.2024год. е обявил ,че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да бъде уважен.

По разноските :

С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и надлежното удостоверяване на сторени такива, на ищеца се следват сторените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за внесена по сметка на съда д.т. от 62,26лв.,както и адвокатско възнаграждение в размер на 1440лв.,с вкл. ДДС ,договорено с договор от 14.07.2023год. и платено на 19.07.2022год.

Въпреки направеното признание на иска ,в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски, доколкото същият, претендирайки от ищеца заплащането на процесните суми ,за което сочат издадените фактури е дал повод за завеждане на делото .

От страна на ответника в писмения отговор е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение ,претендирано от ищеца.

2

Минималния размер на адвокатското възнаграждение ,съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения възлиза на 547лв.,с ДДС,като уговореното такова в размер от 1440лв. се явява прекомерно,предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.Ето защо същото следва да бъде намалено до минималния размер.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от „Р.“ ООД,ЕИК : . ,със седалище и адрес на управление в гр.София ,ж.к.“Ю.п.“ ,ул.“Д.Х.“,№112,ап.1 срещу „С.в.“АД ,ЕИК :

.,със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Ц.Б. III“,№159,ет.2 и 3, отрицателен установителен иск ,с правно основание чл.124 ,ал.1 от ГПК ,че „Р.“ ООД,ЕИК : . не дължи на „С.в.“АД ,ЕИК : . сумата от 940,11лв. ,начислена сума по договорна сметка № . към клиентски № ********** за имот на адрес : гр.София,ул.“Д.П.“ № 117,ет.1,ап.1 ,от която главница в размер на 881,33лв. за доставка на вода в периода 21.12.2012год. до 29.05.2014год. и мораторна лихва в размер на 58,78лв. ,за периода 23.01.2013год. до 28.06.2014год.,която сума е предмет на обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 26215/2015год. по описа на СРС,35 състав; сумата от 611,40лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 26.03.2015год. до 31.10.2022год.,за която сума е издадена фактура №0118615765/23.11.2022год. ; сумата от 5,10лв. ,представляваща обезщетение за забава за периода 01.11.2022год. до 30.11.2022год.,за която сума е издадена фактура № ./23.12.2022год.

ОСЪЖДА

„С.в.“АД ,ЕИК : .,със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Ц.Б. III“,№159,ет.2 и 3 да заплати на „Р.“ ООД,ЕИК : . ,със седалище и адрес на управление в гр.София ,ж.к.“Ю.п.“ ,ул.“ Х.“,№112,ап.1 , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 609,26лева, представляваща деловодни разноски .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3