Решение № 6483 от 11.07.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 6483

Хасково, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на десети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20257260701319 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Р А. А., [държава], против Решение № 3629/02.06.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят изтъква, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при неговото издаване. Посочва, че като основания за отказа административният орган изложил съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. ДАБ счела, че не може да се направи обоснован извод за наличието на вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки че административният орган признал несигурната и напрегната обстановка в страната, той не определил насилието във всички нейни части като безогледно. Въз основа на тази оценка, бил направен извод, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, а именно възможността да се ползва от ефективна закрила в част от държавата му на произход – [държава]. В жалбата се акцентира на пропуска на административния орган да обсъди приложимостта на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, който регламентирал, че опасенията от преследване могат да се основават на събития, настъпили след напускането на държавата по произход, или на дейност, извършена след отпътуването. Също така, жалбоподателят твърди, че не е било обсъдено дали тези събития не биха обосновали основателно предположение, че спрямо него ще бъде осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при развитието на събитията в [държава]. Жалбоподателят подчертава ноторно известната влошена обстановка в [държава] през последните месеци, като се позовава на ежедневна информация в медиите за светкавичното настъпление на бунтовниците, превземането на ключови градове и свалянето на президента Б. А., което е довело до хиляди жертви сред цивилното население. Той акцентира върху продължаващата несигурност и размирици и невъзможността да се предвиди бъдещото развитие на събитията, като посочва, че цивилните са най-потърпевши. В тази връзка, твърди, че сигурността в държавата му на произход е динамична и всеки решаващ орган следва да отчита актуалната ситуация. Той цитира информация, според която над 1000 души са загинали в сражения, предимно цивилни. Жалбоподателят изразява опасение, че евентуалното му връщане в [държава] ще застраши пряко основните му права на живот и свобода и ще го изложи на риск от тежки посегателства. Той оспорва доводите на административния орган относно приложението на чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, според които закрила може да не се предостави, ако в част от държавата по произход не съществуват основания за опасение от преследване или риск от тежки посегателства и лицето може сигурно и законно да пътува и да се установи там. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част не съдържа позоваване на относима информация за [държава], въз основа на която да се прецени дали той има достъп до закрила в друга част на страната, може ли сигурно и законно да пътува и да се установи там. Счита, че актуалната информация след 27 ноември 2024 г. и падането на режима на президента Б. А. опровергават приложението на тези разпоредби. Позовава се на позиция на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) от 16 декември 2024 г., която призовава държавите да не връщат насилствено сирийски граждани поради продължаващите атаки, насилие, вътрешно разселване, наличие на експлозивни остатъци от войната, опустошена икономика и хуманитарна криза в страната. В жалбата се изтъква, че въпреки че рисковете от преследване от предишното правителство да са престанали, други рискове можело да продължат да съществуват. Жалбоподателят цитира Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относно тълкуването на понятието "въоръжен конфликт" за целите на предоставяне на субсидиарна закрила. Посочва, че в идентичен смисъл е и позицията на ВКБООН от 16 декември 2024 г., с която страната ни следва да се съобрази съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗУБ. Жалбоподателят се позовава и на практиката на СЕС по дело С-406/22, според която член 37 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност трета страна да бъде определена като сигурна страна на произход, когато някои части от територията ѝ не отговарят на материалноправните условия за такова определяне. Твърди, че дори някои части на [държава] да бъдат определени като сигурни, връщането на търсещи закрила в тези части не може да бъде осъществено, тъй като в други части на страната съществуват заплахи за живота на цивилното население поради продължаващите въоръжени конфликти. Според жалбоподателя, решението на ДАБ е постановено в противоречие с принципите на последователност и предвидимост по чл. 13 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), тъй като не били изложени ясни и точни мотиви за промяната в практиката на агенцията, която през последните години е предоставяла международна закрила на сирийски граждани при липса на коренно променена ситуация в страната. В заключение, жалбоподателят твърди, че административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ във връзка с чл. 7, ал. 2 от АПК да обсъди всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното му положение, държавата му на произход или възможността му да се ползва от закрилата на друга държава. Поради изложените съображения, счита, че оспореното решение е незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК, съответно моли съда същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Назначеният му процесуален представител моли жалбата да бъде уважена на основанията, посочени в нея. Твърди, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила, като не е обсъдил в цялост съдържащата се в преписката информация.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител, в депозиран по делото писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че жалбата е неоснователна и като такава, предлага да бъде оставена без уважение. Намира обжалваното решение за обосновано и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От жалбоподателя Р А. А., [държава], е подадена Молба вх.№ 271000-8811 от 26.09.2024 г. по описа на ОД на МВР – Хасково, РУ - Харманли, с която чужденецът е поискал да бъде открито производство за закрила в Република България. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена на Държавна агенция за бежанците при МС, където е регистрирана с вх. № УП-34853/27.09.2024 г. Чужденецът е регистриран с Регистрационен лист № УП-34853/27.09.2024 г., в който са вписани следните данни, установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документи за самоличност: имена: Р. А. А., пол: мъж, гражданство: [държава], етническа принадлежност: ***, дата и място на раждане: ***, [държава], [населено място], обл. Д. А., постоянен адрес: [държава], [населено място], обл. Д. А., религия: ***, ***, образование: начално, професия: стр.работник, семейно положение: [семейно положение]. В приложение към регистрационния лист са вписани предоставените данни за близките роднини на чужденеца (родители, съпруга, деца, сестри), като по отношение на всички е отбелязано, че се намират в [държава].

С писмо рег. № УП-34853/03.10.2024 г. до Директора на специализирана дирекция „М“ при ДАНС е изпратено уведомление за подадената молба за международна закрила и отправено искане за писмено становище по тази молба, на основание чл. 58, ал. 10 от Закона за убежището и бежанците.

В писмо с рег.№ М-20907/30.12.2024 г. (рег.№ УП-34853/02.01.2025 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С влязло в законна сила Решение № 1386/05.02.2025 г. на Заместник-председателя на ДАБ е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на Р А. А. на основание чл. 77, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците. Посочено е, че молителят е бил надлежно поканен да се яви за провеждане на интервю, на което той не се е явил, както и в продължение на 30 дни след определената дата, посочвайки обективни причини, които са му попречили да изпълни задължението си. В тази връзка е прието, че е налице невъзможност да бъдат проведени процесуални действия за събиране на доказателства, свързани с молбата за международна закрила.

С молба peг. № УП-34853/17.03.2025 г. чужденецът е поискал възобновяване на производството за предоставяне на закрила.

След възобновяване на производството е изпратено второ писмо рег. № УП-34853/19.03.2025 г. до Директора на специализирана дирекция „М“ при ДАНС с искане за изразяване на писмено становище на основание чл. 58, ал. 10 от Закона за убежището и бежанците.

В писмо с рег.№ М-5890/20.05.2025 г. (рег.№ УП-34853/21.05.2025 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 17.03.2025 г. с кандидата за закрила е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-34853/17.03.2025 г. В хода на интервюто чужденецът е потвърдил казаното от него при попълване на регистрационния лист. Заявил, че не е използвал други имена или псевдоними. Посочил, че няма роднини в държава-членка на ЕС. Относно напускането на страната му по произход, жалбоподателят обяснил, че напуснал [държава] нелегално за Турция на 18.09.2024 г. Останал в Турция около една седмица, след което влязъл в Република България нелегално на 26.09.2024 г. Относно причините за самоволното напускане на РПЦ-Харманли, търсещият закрила обяснил, че подал молба за външен адрес и отишъл в [населено място] да работи. Д. телефон да му се обадят, но не се обадили и затова решил да провери какво става. Чужденецът заявил, че е [семейно положение] и има две деца: А. (син) на 3 години и М. (син) на 1 година. Съпругата и децата му се намирали в [държава], в палатков лагер, в [населено място], област Д. А.. Относно причините за напускането на Турция, обяснил, че е, защото не дават закрила, а и той не искал такава от Турция. В [държава] чужденецът живял в [населено място], област Д. А.. Притежавал само сирийско гражданство. Заявил, че няма документи за самоличност в себе си. В [държава] имал лична карта, но по време на войната я изгубил. Търсещият закрила посочил, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Заявил, че не е арестуван и не е осъждан в държавата му по произход или в друга държава. Посочил, че е *** и че е нямал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Заявил, че изповядва *** религия - ***, и нямал проблеми заради религията си. Относно проблемите с официалната власт в страната му, чужденецът обяснил, че можело да го вземат от редовната армия да се бие, други проблеми нямал. Не бил отбил задължителната военна служба и не бил получавал призовка за влизане в редовната армия. Не искал да служи в армията, защото се биели помежду си и бил единствен син в семейството. Търсещият закрила заявил, че не е членувал в политическа партия или организация и не е участвал в религиозни организации, общност или секта. Относно причините за напускането на [държава], чужденецът пояснил, че е заради войната. В техния район се биели редовната армия и кюрдите от 2014 г. Негов братовчед отишъл да воюва при кюрдите и загинал през месец декември 2017 г. Кюрдите идвали да търсят самия него няколко пъти, но той се криел. Последно го търсили през месец януари 2018 г. Жалбоподателят заявил, че няма спокойно място в страната, където да се премести. Посочил, че нямало заплахи, отправени лично към него и върху него лично не било оказвано насилие. Чужденецът заявил, че не е бил свидетел на въоръжени действия или сражения. Относно близки, познати или роднини, които да са пострадали вследствие на въоръжени действия, търсещият закрила посочил, че от неговото семейство нямало пострадали, но имал пострадали чичовци и роднини. Чужденецът заявил, че не е влизал във взаимоотношения с представители на групировки. Относно инцидентите, свързани със сигурността в района му, обяснил, че редовната армия стреляла със снаряди срещу кюрдите и един от снарядите паднал в къщата на неговите братовчеди в селото. Това се случило през месец октомври 2017 година. Относно причините да напусне страната си именно в този момент, жалбоподателят обяснил, че се местил от място на място заради войната и накрая решил да напусне [държава]. Относно близките роднини в страната му, чужденецът посочил, че освен съпругата и децата му, в [държава] са също баща му, майка му и седемте му сестри. Всички живеели сега в [населено място], област Д. А.. Нямали проблеми. Относно причините близките и роднините му да не напуснат [държава], жалбоподателят обяснил, че това е, защото нямали финансова възможност и баща му бил болен. Накрая посочил, че подава молба за закрила в Република България, защото вуйчо му казал, че е добра държава, може да работи и живее тук.