Решение № 930 от 10.09.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 930

10.09.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

I състав

На 31.08.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова

Секретар: Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20203100502148 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Р. Н. Ж. срещу решение № 2850 от 06.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 1392 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, двадесет и четвърти състав, с което са отхвърлени предявените и от въззивника против "К. комерс" ЕООД - Варна искове за отмяна като незаконно уволнението, извършено със заповед № 6 от 03.12.2019 г. и заповед № 7 от 03.12.2019 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "специалист с контролни функции, търговия" и за заплащане на сумата от 3 600 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението, считано от 03.12.2019 г., но не за повече от 6 месеца, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /03.02.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание член 344, алинея 1, точки 1, 2 и 3 от КТ; както и е осъден Ж. да заплати на дружеството сумата от 600 лева, представляваща разноски по делото пред първата инстанция на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита се, че съдът е достигнал до неправилния извод, че служебният автомобил е предоставен само и единствено за изпълнение на служебните задължения, като е базирал съжденията си на свидетелски показания, които са недостоверни. Също така намира, че първоинстанционният съд е избрал факти, които подкрепят тезата на работодателя, без да анализира всички събрани по делото доказателства. Твърди си, че не са налице нарушения на трудовата дисциплина, доколкото не е определен чрез заповед редът на използване на служебния автомобил. Не е доказано по делото, че са настъпили вреди за работодателя. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

1

В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „специалист с контролни функции, търговия“ въз основа на сключен на 18.03.2019 г. трудов договор с уговорено брутно трудово възнаграждение от 600 лева. На 03.12.2019 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение с Ж. със заповед № 7 от същата дата на основание член 330, алинея 2, точка 6 от КТ, тъй като на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ заради това, че на 16, 17, 23, 24 и 26 ноември 2019 г. е използвал поверения му служебен автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ В 9474 НН – собственост на дружеството – в извънработно време за задоволяване на лични цели, на основание член 190, алинея 1, точка 4 от КТ. Ищецът счита издадените заповеди за незаконосъобразни, защото актът на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ не е мотивиран поради непосочване на конкретна хипотеза на цитираната разпоредба, а отделно от това наложеното наказание не съответства на извършеното нарушение. Излага се, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина – през месец април 2019 г. получил от работодателя служебен автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ В 9474 НН за изпълнение на служебните си задължения /извършване на мониторинг и контролни функции на пазара в областта на туризма и ресторантьорството/, като използването му не било строго регламентирано с оглед период на ползване и лимит на изминати километри; в знак на добра воля и допълнително стимулиране работодателят позволил автомобила да бъде ползван от-до дома на служителя и в почивни и празнични дни; на посочените дати посетил многократно различни търговски обекти. Освен това работодателят преди налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание му предложил да прекрати трудовото правоотношение поради съкращение на щата, а впоследствие – по взаимно съгласие, поради което и намира, че е налице злоупотреба с право.

В срока по член 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който не оспорва предоставянето на посочения служебен автомобил за изпълнение на задълженията му по длъжностна характеристика, но оспорва, че ищецът е можел да ползва автомобила за задоволяване на лични нужди в почивни и празнични дни и по време на платен годишен отпуск. Твърди, че на 16 и 17 ноември 2019 г. /почивни дни/ автомобилът се е намирал в град Б., където дружеството няма търговски обекти, които обслужва; на 23 и 24 ноември 2019 г. /почивни дни/ отново автомобилът е използван за лични нужди; при 2 отправена забележка относно ползването на автомобила Ж. е заявил ползване на платен годишен отпуск, по време на който е продължил да си служи с него за лични цели, придвижвайки се до град София.

Предявените искове се квалифицират като такива по член 344, алинея 1, точки 1, 2 и 3 от КТ. Съобразно разпределението на доказателствената тежест по правилата на член 154 от ГПК и с оглед наведените твърдения в исковата молба за успешното провеждане на иска ищецът следва да докаже пълно и главно, че е възникнало валидно трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемал посочената длъжност "специалист с контролни функции, търговия", отправено от него и получено изявление от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, включително, че са били налице предпоставките да упражни това свое право и то е било добросъвестно упражнено.

При успешното доказване на тези обстоятелства ответната страна следва да докаже при условията на пълно и главно доказване законосъобразно упражнено право на дисциплинарно уволнение, наложено при спазване на всички предпоставки, визирани в КТ, както и, че ищецът е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина.

Няма спор по следните обстоятелства:

1/ Че между страните е имало сключен трудов договор с твърдяния предмет и уговорено БТВ;

2/ Че на ищеца е бил предоставен служебен автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ В 9474 НН – собственост на дружеството.

Разпоредбата на член 195, алинея 1 от КТ изисква заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде мотивирана, което означава да съдържа данни за нарушителя, в какво се състои нарушението, датата на която е констатирано, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. От заповед № 6 от 03.12.2019 г. е видно, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено от работодателя на основание член 190, алинея 1, точка 4 от КТ в изискуемата от закона писмена форма; заповедта е подписана от Г. К. - управител на „К. комерс“ ЕООД; описано е в какво се състои нарушението и как е установено; посочен нарушителят – Р. Ж. -, нарушението и времето на неговото извършване – използване на служебен автомобил в извън работно време с вписване на датите. При това положение от формална страна заповедта отговаря на всички изисквания на закона.

Преди налагане на дисциплинарното наказание са изискани и получени на 29.11.2019 г. писмени обяснения от Ж. във връзка с използването на автомобила на посочените дати, който е посочил, че „с оглед на извършването на по-прецизен анализ на пазара, интензитета в съответната търговска мрежа и обект е необходимо да бъде наблюдаван и в почивните дни“, поради която причина на посочените дати е посетил различни търговски обекти, като е добавил, че автомобилът не само, че не се използва за лични цели, а е имало случаи, в които служителят е зареждал гориво с лични средства.

3

Член 190, алинея 1, точка 4, предложение първо от КТ визира като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ злоупотреба с доверието на работодателя, тоест предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение по посочения текст съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение.

Работодателят по трудов спор, в съответствие със правилата за разпределение на доказателствената тежест според разпоредбата на член 154, алинея 1 от ГПК, следва да докаже извършването на изброените в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушения.

В съдебната практика се приема, че за да е налице злоупотреба с доверието на работодателя, не е необходимо да е установено извличане на материална облага за служителя или негов близък. Злоупотребата е налице и в случаите, когато, без да е извлечена имотна облага, работникът е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие, независимо дали действията са извършени умишлено. Ако е налице умисъл, това утежнява нарушението и обуславя налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но липсата му не дисквалифицира нарушението като „злоупотреба с доверието на работодателя”. Не е елемент от състава на нарушението и причиняването на имуществена вреда на работодателя. Ако такава е настъпила, работникът носи и отговорност за обезщетение, но липсата на вреда не изключва дисциплинарната отговорност.

Р. Ж. не оспорва, че на посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ дати /16 ноември, 17 ноември, 23 ноември, 24 ноември и 26 ноември 2019 г./ е използвал поверения му служебен автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ В 9474 НН в извънработно време. Твърди обаче, че го е използвал във връзка с вменените му от работодателя трудови задължения. Тази негова позиция обаче се опровергава изцяло от събраните по делото доказателства. Автомобилът е използван във всеки един от посочените дни, като данните сочат, че на 16.11.2019 г. /събота/ и 17.11.2019 г. /неделя/ автомобилът е използван на територията на град Б., а на 23.11.2019 г. /събота/ и на 24.11.2019 г. /неделя/ - в град Варна; на 26.11.2019 г. /вторник/ служителят е ползвал платен годишен отпуск, в който ден е пътувал от Варна до София. Въпреки декларираното от Ж. в обясненията му по член 193, алинея 1 от КТ, не са налични конкретни твърдения, че в посочените дни е използвал автомобила при изпълнение на служебните задължения на територията на Б., Варна и София. Ангажираните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С. С. /служител на ответното дружество/ само затвърждават установеното посредством разпечатката от GPS системата, тъй като работодателят обслужва обекти във Варна, Шумен, Добрич, Разград и Търговище, а през летните месеци и такива, намиращи се в КК ”Златни пясъци” и КК „Слънчев бряг“.

Свидетелката установява също така и, че правилата за използване на фирмените автомобили са еднакви за всички служители - използват се през работно време от 09 часа до 4

18 часа в дните от понеделник до петък, не си служат с тях за лични цели освен, ако работодателят не разреши това. Автомобилът, използван от ищеца, е нощувал пред дома на служителя, за което работодателят е дал разрешение, тъй като Ж. живеел извън Варна и не разполагал с личен автомобил. По време на оперативки, една от които в края на лятото или началото на есента, към ищеца са отправени забележки да преустанови ползването на автомобила без разрешение.

Като краен извод се налага, че работодателят е позволил на служителя да използва предоставения му служебен автомобил само за изпълнение на трудовите му задължения, както и да се придвижва с него от и до дома си, поради местонахождението му извън града и отсъствие на лично моторно превозно средство. Въпреки отправените предупреждения да преустанови използването на автомобила в извънработно време за лични цели, Ж. е продължил да ползва МПС, включително на процесните дати, явяващи се почивни дни и по време на ползван платен годишен отпуск. Поради това ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, съставляващо злоупотреба с доверието на работодателя, защото действията му са компрометирали оказаното му доверие.