Решение № 87 от 16.02.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Видин, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320100684 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на В. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, чрез адвокат Велин М., АК - П., съдебен адрес: гр. София 1000, ул. „******** против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *******, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20, вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД, чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1 и 2 от ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК, както и отрицателен установителен иск по чл.

124, ал. 1 ГПК.

Твърди се в исковата молба, че на 08.12.2023 г. ищцата е сключила с ответника договор за потребителски кредит № 40021897460 за сума в размер на 5000.00 лева при фиксиран ГПР 48.78 % и ГЛП 41.00 %. Видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 36, срокът на договора е до 15.12.2026 г.

Посочва се, че ищцата по силата на договора се е присъединила към предлаганите от кредитодателя услуги „Фаст“ и „Флекси“, като по този начин към задължението по договора за кредит е включена и сумата от 5950.00 лева /“Фаст“ – 2250.00 лева и „Флекси“ – 3700.00 лева/.

Сочи се, че общата дължима сума по договора за кредит възлиза на 1

14715.02 лева, като е договорена месечна вноска в размер на 408.76 лева.

Поддържа се, че договорът, включително и клаузи от същия са нищожни на основания, подробно посочени в исковата молба – чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 от ЗЗД, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1 и 2 от ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви договора за кредит за нищожен, както и да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи претендираните от ответника суми – в случая 50.00 лева /частично от общия размер от 9175.02 лева/, поради нищожност на договора или в условията на евентуалност на основание нищожност на отделни клаузи от договора.

При условията на евентуалност се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че клаузите в чл. V и VI от Договора за потребителски кредит са нищожни.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Със съобщение вх. № 7701/19.06.2025 г. ищцата е уточнила какво представлява сумата от 9715.02 лева. Посочила е, че сумата от 9715.02 лева представлява разликата между общата дължима сума по кредита, която е в размер на 14715.02 лева и чистата стойност на кредита, който е в размер на 5000.00 лева. Същата е формирана от стойността на услугите „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 5950.00 лева, размера на лихвата и на разходите по кредита. При евентуално уважаване на иска за прогласяване нищожността на договора за кредит сумата от 9715.02 ще бъде недължима, тъй като заемателят ще дължи само чистата стойност по кредита в размер на 5000.00 лева.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил същата като неоснователна. Навел е подробни доводи за това. Не се оспорват възникналите договорни отношения между страните по сключения договор за потребителски кредит № 40021897460, сключен на 08.12.2023 г.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира сторените по делото разноски.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

2

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцата В. А. М. и ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 40021897460 от 08.12.2023 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата кредит в размер на 5000.00 лв., която сума ищцата се е задължила да върне на 36 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 243.48 лв., при ГПР 48.78 % и ГЛП 41.00 %.

Сумата по договора е била усвоена от ищцата, за което обстоятелство по делото не се спори. Дължимата по процесния договор за потребителски кредит сума, включваща главницата и възнаградителната лихва, възлиза в общ размер на 8765.02 лв. Ищцата е закупила и пакет от допълнителни услуги, за който в договора за потребителски кредит е договорено възнаграждение в размер на 2250.00 лв. за допълнителната услуга „Фаст“ и в размер на 3700.00 лв. за допълнителната услуга „Флекси“, платимо на равни месечни вноски в размер на 165.28 лв. Общото задължение по договора, включващо и задължението по пакета от допълнителни услуги, възлиза на 14715.02 лв., а общият размер на месечната вноска – 408.76 лв.

По делото е изслушано и прието заключение по изготвена съдебноикономическа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено от вещото лице. Вещото лице е посочило, че получената от ищцата сума по процесния Договор за кредит е 5000.00 лева, с равностойност в евро 2556.45 евро, получени на 08.12.2023 г. От заключението се установява, че от заемателя са извършени плащания за погасяване на кредита в размер на 4169.90 лева равностойност в евро 2132.03 евро, с които са погасени: главница – 852.35 лева или 435.80 евро; договорна лихва – 1582.45 лева или 809.10 евро; лихва за просрочие – 37.19 лева или 19.01 евро; неустойка – 1652.90 лева или 845.11 евро и такси събиране на кредита – 45.01 лева или 23.01 евро.

Видно от експертното заключение, като се вземат предвид дължимите такси по закупен пакет допълнителни услуги, които кредитополучателят е следвало да заплаща всеки месец, годишният процент на разходите възлиза на 140.5176 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

3

Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което за тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съобразно която за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът следи служебно.

Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК - „Недействителност на договора за потребителски кредит.

Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т.

10 на чл. 11 о т ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК - посочен е годишният 4 лихвен процент – 41.00 %, описани са условията за прилагането му - чл. 4 от Общите условия към договора, посочен е ГПР – 48.78 % и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, а взетите предвид допускания са описани в чл. 5 от Общите условия.

Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 13.80 %, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.

Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на В КС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.

Съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в 5 процесния договор (необезпечен) възнаградителна лихва не надвишава трикратния размер на законната лихва.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на цитираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер пет пъти размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Включените в този пакет услуги по своята същност представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.

Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, тоест по предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на падежа. В случая с пакета от допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля 48.78 % и възлиза на 140.5176 %, който размер се установява от заключението на вещото лице. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва – 69.00 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби 6 от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми е и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на годишния процент на разходите. Предвид това и след като коментираната клауза на процесния договор за кредит като нищожна не поражда правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл.