Присъда № 109 от 17.06.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 109 от 17.06.2024 г. по НОХД № 5065/2023 г. на РСБургас, XXI –ви наказателен състав Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия Н. Т. К., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр.

Бургас, кв. „С.“, ул. *******************************************, е било повдигнато обвинение за това, че

1. На ******** г. в гр. Бургас, ул. „Т.“, на автобусна спирка „Г.п.“, в автобус марка „С.“, модел „Урбино 12 ЦНГ“, с рег. № *******, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като с висок и груб тон нарекъл Ф.М.М., ЕГН ********** - „кондуктор“ към „Б.“ ЕООД - „змия гадна“, „скапана кучка“, след което яростно ритал и блъскал предната врата на автобуса и крещял „изроди“, „боклуци“ – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, както и че 2. В условията на съвкупност с деянието по т. 1, на ******** г. в гр. Бургас, ул. „Т.“, на автобусна спирка „Г.п.“, слизайки от автобуса, противозаконно повредил чужда движима вещ, а именно чрез удар с ръка счупил стъкло на задно крило на предната врата на автобус марка „С.“, модел „Урбино 12 ЦНГ“ с рег. № *******, собственост на „Б.“ ЕООД - гр.

Бургас, с ЕИК *********, на стойност 2870,00 /две хиляди осемстотин и седемдесет/ лева – престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК

Настоящото производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК, доколкото в съдебно заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира на подсъдимия за всяко едно от двете престъпления да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца след редукцията по чл. 58а НК. Предлага да се наложи общо най-тежко наказание 6 месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за изтърпяване за срок от три години. Относно направените по делото разноски намира, че следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия адв. Я. не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Намира за безспорно установено повдигнатото обвинение за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 216 НК. По отношение на второто повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, оспорва наличие на категорично установени по делото прояви на подсъдимия, които да са израз на брутална демонстрация срещу установения ред. В случай, че съдът признае подсъдимия за виновен, предлага наказанието да бъде определено при приложението на чл. 55 НК, а именно „пробация“. Оспорва наличие на отегчаващи вината обстоятелства.

Подсъдимият на основание чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не се събират други доказателства, като производството се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. В последната си дума признава вината си и предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, което да бъде отложено за изтърпяване. Излага твърдения, че има намерение да напусне страната, за да работи в чужбина.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

Подсъдимият Н. Т. К., ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр. Бургас . Той е българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. Бургас, кв. „С.“, ул.

**************************************. Видно от справка за съдимост подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

На ******** г., в гр. Бургас, автобус марка „С.“, модел „Урбино 12 ЦНГ“ с рег. № *******, обслужвал линия *** на градския транспорт. На смяна, за времето от 15:20 ч. до 23:00 ч. на същия ден били шофьорът на автобуса - св. П.С. и кондукторът - св. Ф.М..

След като автобусът потеглил от спирка „Т.“, св. М. забелязала на първата седалка, вдясно от шофьора пътник, който не бил проверен, а именно подсъдимият Н. Т. К.. В близост до спирката на Гробищния парк, проверяващата служителка на „Б.“ успяла да стигне до обвиняемия и го попитала дали е с билет или карта, при което той с груб тон отговорил, че преди час си е закупил билет, без да уточни от къде и от кого. К. започнал да си бърка по джобовете, но не представил билет и не поискал да закупи такъв. Автобусът вече се намирал до спирката на Гробищния парк в гр. Бургас, когато свидетелката Ф. М. уведомила шофьора да не потегля към следваща спирка, докато подсъдимият не представи билет или карта и тръгнала назад в автобуса, за да провери останалите пътници. Докато вървяла към вътрешността на автобуса, св. М. чула, че подсъдимият я нарекъл: „змия гадна“, „скапана кучка“ и започнал да блъска и да рита предната врата на автобуса, като крещял „изроди“ и „боклуци“. Св. С. се притеснил, че с действията си подсъдимият може да счупи вратата и задействал механизма за отваряне. Вратата се отворила и подсъдимият предприел слизане от процесния автобус, като слизайки с голям замах и ярост ударил с ръка и счупил задното /дясно/ крило на предната врата, след което се отдалечил в неизвестна посока. Св.

П.С. незабавно сигнализирал диспечерския център на „Б.“ и подал сигнал до ЕЕН 112.

При разследването била назначена и изготвена съдебно-оценачна експертиза, която установила, че стойността на нанесената щета на вратата на автобуса е в размер на 2870 лв.

По доказателствата:

Самопризнанието на подсъдимия относно авторството на деянието напълно кореспондира на събраните на досъдебно производство доказателства относно този факт.

С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно показанията на свидетелите, ангажирани със случая. Показанията на свидетелите Ф.М., П.С., Г.С., А.П. и И.Д. са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото.

Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства. Писмените доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. Изготвени са и техническа, оценачна и съдебно-психиатрична експертизи, които допълват доказателствения материал, от който категорично се установяват описаните по-горе в изложението фактически положения. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.325, ал. 1 НК и чл. 216, ал. 1, вр. чл.23, ал. 1 НК.

2

По престъплението по чл.325, ал. 1 НК.

От обективна страна безспорно по делото се установи, че на ******** г. в гр. Бургас, ул. „Т.“, на автобусна спирка „Г.п.“, в автобус марка „С.“, модел „Урбино 12 ЦНГ“, с рег. № *******, подсъдимият извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като с висок и груб тон нарекъл Ф.М.М., ЕГН ********** - „кондуктор“ към „Б.“ ЕООД - „змия гадна“, „скапана кучка“, след което яростно ритал и блъскал предната врата на автобуса и крещял „изроди“, „боклуци“. С това свое поведение подсъдимият грубо е нарушил установения в държавата ред и обществено спокойствие, т.е. установените в държавата обществени отношения, основани на морала и определящи поведението на хората в обществения живот. Това са условията за спокойно съществуване на гражданите, изразени в обществените отношения, съобразени с морала. Грубото нарушение на обществения ред отразява демонстрация против установения ред, която нарушава важни държавни, обществени или лични интереси и нормите на нравствеността, създава тревожност и внася смут в обществото. Подсъдимият е демонстрирал пренебрежение и незачитане на обществото и отделната личност, като е нарушил основни принципи да не се накърнява спокойствието на човешката личност в обществото. Отправял е на висок глас обидни изрази срещу служител в автобуса и пътници, включително е нанасял ритници по предната врата на автобуса. В тази връзка съдът не сподели поддържаната от защитника защитна теза за недоказаност на основен признак на обвинението от обективна страна, а именно поведението на подсъдимия да нарушава грубо обществения ред. Безспорно от действията му, описани по-горе в изложението, е било нарушено спокойствието на присъстващите в автобуса. Освен словесна агресия, подсъдимият е упражнил и физическа такава, като е нанесъл удари по вратата на автобуса.

Поведението на подсъдимия категорично може да се определи като смущаващо и годно да провокира безпокойство, и страх за живота и здравето у лицата, които са станали свидетели на извършеното от подсъдимия деяние, което несъмнено грубо е нарушило обществения ред. В тази връзка са показанията на свидетелите, присъствли в автобуса. Свидетелят А.П. споделя, че е бил уплашен от случилото се и определя поведението на подсъдимия като непристойно и недопустимо за проявление на публично място. В същата насока са и показанията на свидетелите Г.С. и П.С., излагат своето възмощение от действията на подсъдимия.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл като форма на вина, като напълно е осъзнавал, че чрез действията си – отправяне на обидни и нецензурни изрази срещу пътуващите в автобус на градски транспорт, и нанасяне на удари по вратата на автобуса, изразява явно неуважение към обществото и незачитане на установения обществен ред. При осъществяване на деянието подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване.

По престъплението по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК.

От обективна страна безспорно по делото се установи, че предмет на престъплението е чужда движима вещ, непринадлежаща на подсъдимия, собственост на „Б.“ ЕООД.

Изпълнителното деяние е извършено чрез действие – нанасяне на удар с ръка върху вещта – вратата на автобуса, с което поведение подсъдимият е повредил предмета на въздействие, а именно счупил е стъклото на задно крило на предната врата на автобус. В Тълкувателно решение № 50/79 год. на ОСНК е посочено, че повреждането е такова изменение в субстанцията или структурата на вещта, което я прави временно или частично негодна за употреба по предназначение. В настоящия случай повреждането на вещта е наложило нейното поправяне, като е било сменено счупеното стъкло на вратата.

3

Налице е и следващият признак на деянието от обективна страна, а именно унищожаването е било извършено от подсъдимия противозаконно. От данните по делото се установява, че подсъдимият не е имал правно основание за унищожаване на процесната вещ.

Престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК е резултатно, като в случая е настъпил и предвиденият престъпен резултат – имуществена вреда за собственика на повредената вещ, като съгласно оценителната експертиза стойността на вредата е в размер на 2870 лева.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като чрез нанасяне на удар с ръка върху вещта, е целял нейното повреждане, т.е. имал е намерение да счупи стъклото на вратата на автобуса. От показанията на свидетелите П.С., А.П. и Г.С. се установява, че подсъдимият е отправил силен удар срещу стъклото, поради което следва да се приеме, че подсъдимият е съзнавал, че с удара си въздейства върху чужда движима вещ, по начин по който да повреди вещта, без да има правно основание за това. При осъществяване на деянието подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му последици, като е допускал тяхното настъпване. Тук следва да се отбележи, че от изготвена по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че подсъдимият е бил настаняван четири пъти за лечение в ЦПЗ „******“ гр. Бургас, като последната хоспитализация на подсъдимия е за периода от ******** г. до ******** г. с диагноза „Параноидна шизофрения“. Независимо от наличието на психично заболяване у подсъдимия, в заключението вещите лица категорично посочват, че към датата на деянието и към момента на изготвяне на експертното заключение, подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Следователно безспорно се установява, че подсъдимият е вменяем и наказателноотговорно лице.