Решение № 14054 от 17.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14054 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110135886 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I ГПК.

Образувано по искова молба на Л. С. М., с която са предявени искове срещу И. Й.

П. по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за сумата от 5241,61 лева, представляваща незаплатена наемна цена за периода м.09.2019 г. – 10.01.2020 г., дължима от ответника по силата на сключен между страните договор за наем – [*******] за ползване на апартамент [*******], находящ се в [*******], със срок на действие на договора – 01.09.2019 г. – 01.09.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /21.02.2020 г./ до окончателното плащане и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 169,41 лева, представляваща лихва за забава, изчислена към 20.02.2020 г. върху всяка дължима и просрочена наемна вноска, както следва – за м.09.2019 г. – 56,56 лева, за м.10.2019 г. – 46,46 лева, за м.11.2019 г. – 36,02 лева, за м.12.2019 г. – 25,92 лева, за м.01.2020 г. – 4,45 лева.

Ищцата твърди, че между нея, в качеството на наемодател, и ответника, в качеството на наемател, е бил сключен процесният договор за наем на апартамент [*******], находящ се в [*******], срещу месечна наемна цена от 620 евро /1212,61 лева/, платима между първо и пето число на всеки текущ месец. Договорът бил сключен за срок от 1 година. Наемателят не изпълнявал задълженията си по договора, като не е заплащал наемна цена през процесния период – 01.09.2019 г. – 10.01.2020 г.

На 10.01.2020 г., страните са подписали протокол за предаване на недвижимия имот, предмет на процесния договор за наем, в който протокол била отразена волята на страните за прекратяване на наемния договор. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че между страните е бил сключен договор за наем, но оспорва твърденията на ищеца, че не е заплащал наемната цена през процесния период. Твърди, че при сключване на договора е предоставил на ищцата депозит в размер на 620 евро, който не му е бил възстановен.

Ответникът поддържа, че е плащал наемните вноски „на ръка“ по указание на 1 наемодателя, като последната е идвала всеки месец в заведението, в което ответникът е работел и там е получавала сумата. Твърди, че ищцата му изпращала чрез приложението „Вайбър“ съобщения относно дължимите суми за наем и разходи. В отговора се твърди, че съгласно договора, при неплащане на наемната цена, наемодателят разполагал с възможност да прекрати договора, като ответникът релевира доводи, че ако е бил в неизпълнение, то ищцата би следвало да е прекратила договора. Моли за отхвърляне на исковете.

В законоустановения срок е подаден и насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на сумата от 620 евро /1212,61 лева/, представляваща платен от наемателя по договора за наем депозит, който не е бил възстановен от наемодателя след прекратяване на договора. В условията на евентуалност е заявено и възражение за прихващане на същото основание за същото вземане.

Ответникът по насрещния иск е подала отговор, с който оспорва иска. Признава, че депозит в размер на 620 евро е бил платен от наемателя, но твърди, че сумата му е била възстановена при прекратяване на договора на 10.01.2020 г., като съгласно твърденията в отговора наемателят е поставил условия да му се върне депозита, за да се „съгласи“ с прекратяването на процесния договор за наем. Посочва, че в протокола за предаване на наетия имот е било отразено, че наемателят е декларирал, че няма каквито и да е претенции към наемодателя във връзка с договора между тях, както и че ще заплати всички свои задължения, произтичащи от договора, в срок до 25.01.2020 г.

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В срока за отговор на насрещния иск е постъпило и „молба-становище“ от ответника по този иск, в който се излага допълнително становище във връзка с подадения от ответника по първоначалния иск отговор. Поддържа се, че по описания в отговора на първоначалната искова молба начин, а именно „на ръка“ наемателят е заплащал единствено разходите за консумативи за имота. Изразява становище, че никой не би плащал месечен наем без разписка, респ. ответникът не би декларирал, че ще погаси задълженията си в срок от 15 дни от подписване на протокола за предаване на имота. Излагат се твърдения, че ответникът е управител и едноличен собственик на капитала на [*******], страна по договор за наем от 01.10.2019 г. на търговски обект, сключен с [*******], представлявано от Б.Д., съпруг на ищцата, по който страните договорили тримесечен гратисен период, за който се дължали само консумативи, не и наемна цена. Наемателят по този договор не изпълнявал задължението си за плащане на консумативните разноски, свързани с наетата вещ, с оглед което и договорът е бил прекратен на 11.12.2019 г. Сочи, че именно в този търговски обект е получавал от ответника сумите за дължимите за апартамента консумативни разноски, но не и наемната цена. Поддържа, че от представената от ответника „извадка“ от кореспонденцията им по „Вайбър“ се установяват единствено размера на задълженията на наемателя за наем и консумативни разноски, но не и тяхното заплащане. Поддържа, че наемни вноски не са плащани, с оглед което и ищцата не е издавала разписки за твърдяните от ответника плащания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство в производството е приет договор за наем на недвижим имот от 01.09.2019 г., сключен между страните за срок до 01.09.2020 г., видно от който ищецът по първоначалния иск, в качеството на наемодател, е предоставил на ответника, в качеството на наемател, за временно и възмездно ползване следния недвижим имот: апартамент [*******], находящ се на[*******] срещу месечна наемна цена от 620 евро, съгласно чл. 5 от договора, платима между първо и пето число на текущия месец. Страните са уговорили, че отдаденото за ползване помещение ще се ползва за жилищни нужди. Установява се, че с клаузата на чл. 6 от договора страните са се съгласили, че наемателят заплаща всички консумативни разходи на наемодателя, след предоставяне на квитанции за платени суми към съответните дружества. С договора е уговорена възможност наемодателят да прекрати същия при забава в плащането на наемната цена повече от две седмици – чл. 8.

На гърба на последната страница на представения от ответника по първоначалния 2 иск в препис екземпляр от договора, е отразено писмено изявление, че на 01.09.2019 г., наемодателят е получила депозит в размер на 620 евро, което обстоятелство не е спорно между страните в производството.

Установява се от съдържанието на приемо-предавателен протокол от 10.01.2020 г., подписан от страните по договора за наем, че на същата дата, наемателят е предал на наемодателя процесния имот. Съгласно същия договорът между страните се прекратява по взаимно съгласие, като наемателят декларира, че няма и няма да има каквито и да е финансови претенции във връзка с договора, както и че в петнадесетдневен срок от подписването на протокола ще заплати всички неплатени задължения включително към електроснабдителни дружества, [*******] и [*******] Ето защо и съдът приема, че договорът е бил прекратен по волята на страните, а не е бил развален от ищцата по първоначално предявените искове.

По делото е приета кореспонденция, водена между страните чрез мобилното приложение „Вайбър“, като авторството на разменените съобщения не е спорно между страните. От съдържанието на изявленията на страните в относимата им към предмета на спора част, съдът приема, че ищцата е изпращала съобщения на наемателя относно размера на дължимите за апартамента задължения по месеци, а ответникът е поемал ангажимент да й заплати същите.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че през процесния период ползвател на телефон с номер[*******] е ищцата по първоначалния иск, а ползвател на устройство с номер [*******] е ответникът по първоначалния иск. За да се проследи кореспонденцията във Вайбър, на вещото лице е било предоставено мобилното устройство на ответника, като в заключението на експертизата се сочи, че е налице идентичност между приложените от страните писмени доказателства във връзка със съдържанието на кореспонденцията и възприетото при изготвяне на експертното заключение. Вещото лице е заявило по реда на чл. 200 ГПК, че не е установил допълнителни намеси и манипулации във визуализираните електронни съобщения с изключение на едно съобщение, което е било изтрито от ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за сумата от 5241,61 лева /равностойността на 2680 евро/, представляваща незаплатена наемна цена за периода м.09.2019 г. – 10.01.2020 г., дължима от ответника по силата на сключен между страните договор за наем – [*******] за предоставяне на ползването на апартамент [*******], находящ се в [*******], със срок на действие на договора – 01.09.2019 г. – 01.09.2020 г., който е бил прекратен по взаимно съгласие на страните по същия.

По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно наемно правоотношение между страните в рамките на исковия период, че ищецът е изпълнил своето задължение да предаде имота на ответника, както и че за ответника е възникнало задължението за плащане на наемна цена за отдадения под наем имот в посочените в исковата молба размер и период. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.

С доклада по делото, съдът е отделил за безспорни обстоятелствата, че между страните е бил подписан процесният договор за наем [*******], прекратен на 10.01.2020 г., когато имотът е бил предаден от ответника по първоначалния иск на ищцата по същия, че между страните е водена кореспонденция чрез приложението „Вайбър“ във връзка със задълженията на ответника /наемател/ по договора, както и че ответникът по първоначалния иск е заплатил на ищцата по същия депозит във връзка със сключения договор за наем в размер на сумата от 620 евро.

В конкретния случай по делото е установено, че с процесния договор за наем /чл.

5 от същия/, страните са постигнали съгласие наемателят да заплаща наемната цена между първо и пето число на всеки текущ месец, като не е уговорен начин, по който да се осъществява плащането. Ответникът твърди да е изпълнявал задължението си за 3 заплащане на наемната цена в брой на наемодателя си. Следователно в тази хипотеза той е имал право да изиска от получателя на плащането да състави и подпише разписки за предадените му суми съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, съгласно която при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка. В случая и с оглед недопустимостта на свидетелски показания за обстоятелствата по погасяването на установено с писмен договор задължение за плащане на конкретно парично вземане предвид липсата на съгласие за това на насрещната страна /чл. 164, ал. 1, т. 4, вр. ал. 2 ГПК/ и липсата на писмен документ, който да установява погасяване на това задължение на ответника, следва да се приеме, че претенцията на ищцата по главния предявен от нея иск се явява доказана в своето основание.

Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника по първоначалния иск, че неизпълнението на задължението на наемодателя да издаде разписка за получените в брой суми за наемната цена не може да се ползва в защита на тезата му за липса на плащане, както и че само по себе си, изявлението на ищеца за неизпълнение на задълженията на наемателя, не можело да се ползва като доказателство за тези факти.