Определение № 1141 от 25.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1141 гр. Пловдив, 25.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Калпачка като разгледа докладваното от Елена Калпачка Търговско дело № 20245300900364 по описа за 2024 година

Производство по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. К., като пълномощник на ищеца К. З., с която моли, по реда на чл. 248 ГПК, да бъде изменено поставеното по настоящото дело решение в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените разноски на ответника.

Обосновава искането си с твърдението, че неправилно съдът не е съобразил фактическата и правна сложност на делото, като е следвало да определи размер на адвокатското възнаграждение значително по-нисък от минимума по от Наредба № 1, с оглед задължителното за съда Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, дори без да е направено възражение за прекомерност.

Ответникът е изразил становище по така подадената молба от ищеца и е направил възражения в дадения му срок по чл. 248 ГПК. Твърди, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника не е мотивирано и не следва да бъде разглеждано от съда, като освен това и не е основателно, тъй като делото се отличава с висока фактическа и правна сложност, наведени са множество възражения, оспорвания и фактически твърдения, подлежащи на доказване, събирани са множество доказателства и са проведени осем открити съдебни заседания, поради което не само, че не е прекомерно, а определеното от съда адвокатско възнаграждение е в значително занижен размер, съобразно положените от процесуалния представител усилия. Излага съображения, че специализацията на адвоката, поел защитата на ответника, както и задълбоченото познаване на материята са обстоятелства, обосноваващи справедливо заплащане на вложения адвокатски труд, а не за неговото намаляване. Моли молбата да бъда оставена без уважение.

Постъпила е и молба от ответника с правно основание чл. 248 ГПК, с която моли да бъде увеличено на 4 325,53 евро присъденото на ответника адвокатско възнаграждение.

Обосновава искането си с обстоятелството, че възражението на ищеца не е било обосновано, както изисква редакцията на чл. 78, ал. 5 ГПК, счита същото бланкетно и немотивирано, поради което и твърди, че е следвало да бъде оставено без разглеждане от съда. Освен това счита решението в частта за разноските неправилно, доколкото съдът не е съобразил високата правна и фактическа сложност на делото, произхождаща 1 от множеството релевирани правни твърдения от двете страни, което изисквало адвокатска работа в значителен обем, като вложените усилия надхвърляли обичайните за този тип производства.

Ищецът, в предоставения му от закона срок, счита молбата на ответника за увеличаване на присъдените му с решението разноски, на осн. чл. 248 ГПК, за неоснователна. Поддържа подробното си становище в молбата си за изменение на решението в частта за разноските, която поддържа. Твърди, че само факта, че претендирания размер на адвокатско възнаграждение е три пъти над минимума по Наредба № 1, е самостоятелно основание за уважаване на направеното възражение за прекомерност и намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение дори под минималния размер, съгласно наредбата, още повече, че ответникът е застрахователно дружество, което се занимава именно с такъв вид дела. Моли да бъде оставено без уважение искането на ответника за увеличаване на присъдените му разноски за адвокатско възнаграждение.

Подадената от ищеца молба за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока за обжалване на решението, при наличие на правен интерес, поради което и е допустима. Доколкото се оспорва размера на присъдените на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение, представяне на списък на разноските не е предпоставка за допустимост.

Подадената от ответника молба за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока за обжалване на решението, при наличие на правен интерес, представен е списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което и молбата е допустима.

По същество съдът счита и двете молби неоснователни.

По делото е постановено решение № 186 / 05.05.2026 г., в мотивите на което е посочено, че на ответника се следва присъждане на адвокатско възнаграждение, като възражението на пълномощника на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника е прието за мотивирано с фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа от адвоката, както и за основателно. Прието е, че липсата на акт на наказателния съд и броя на съдебните заседания са довели до усложняване от фактическа страна, поради необходимостта от доказване на твърденията и възраженията на страните във връзка с механизма на ПТП, отчетен е и сравнително високия материален интерес, активното участие на пълномощника на ответника в процеса на събиране на доказателствата, а и преди това - при изясняване фактическите твърдения на страните, в устните състезания, извършените по депозиране на писмена защита в предоставения от съда срок. От друга страна съдът е взел предвид и факта, че делото не се отличава с голяма правна сложност, поради което и изпълнявайки задължението си да гарантира присъждане на разумния размер на подлежащите на възстановяване разноски, съблюдавайки принципа на пропорционалност, справедливост, легитимните цели на тежестта за разноски, включително при отчитане на необходимата правна квалификация за извършване на това действие за гарантиране на правото на страната на адвокатска защита, е приел за справедливо и съответно възнаграждение за адвокатска защита, такова в размер на 2502,09 евро с ДДС, като е намалил претендираното от ответника до този размер, на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК.

Твърденията на ищеца, че съдът не е съобразил задължителната практика на СЕС не са основателни. В решението по делото са съобразени и посочени Решение от 2

28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС, Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и Решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/2022 г. задължителни за съдилищата, съгласно чл. 633 ГПК. Съответно на посочените в тях критерии е определен и размерът на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, като са взети предвид завишената фактическа сложност на делото, квалификацията и обема на извършената работа от адвоката на ответника, материалния интерес. Действително, при доказана специализация в определена област на правото на адвоката, това би било основание за завишаване на адвокатското възнаграждение, поради по-висока квалификация, но вида на търговската дейност на ответника – застраховател, не дава отражение на дължимите разноски за адвокатска защита.

Неоснователни съдът намира и възраженията на ответника срещу размера на присъдените му разноски за адвокатска защита. Съдът е посочил в решението си, че счита възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника, за мотивирано с правната и фактическа сложност на делото и извършената от пълномощника работа, доколкото е посочено защо се счита прекомерно заплатеното възнаграждение, макар с оскъдни мотиви. Дори да се счете, че такова възражение е бланкетно, то възражение за прекомерност е направено още с допълнителната молба, подадена на 22.01.2025 г., поддържано в последващите молби на ищеца по движение на делото, като възражението е въведено още преди изменение на разпоредбата на чл.

78, ал. 5 ГПК (ДВ бр. 17 от 13.02.2026 г.) Възражението е направено своевременно, макар преди да са били приети по делото доказателства за заплатения размер на адвокатско възнаграждение. Всички посочени аргументи в молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските са обсъдени от съда и взети предвид, като от друга страна са съобразени и аргументите за липса на значителна правна сложност на спора, с оглед множеството съдебна практика по този вид дела, включително и задължителна такава.

В практиката на ВКС е посочено, че с оглед приетото с решение на СЕС по дело С - 438/22, при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан с размерите, предвидени в Наредба № 1/2004 г.; размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото, вида на претенцията, извършените от страните процесуални действия и др. (в този смисъл мотиви към т. 3 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК; Определение № 2366 от 12.05.2025 г. по ч. гр. д. № 4859 / 2024 г. на ВКС, 3-то гр. отделение; Определение № 2093/26.04.2024 г. по ч.гр. д. № 1205/2024 г., IV г. о., Определение № 663/28.02.2025 г. по ч. т. д. № 271/2025 г., I т. о. и др.). Ръководейки се от тези критерии настоящият състав е определил дължимото възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие на ответника по делото, осъществена от процесуалния му представител.

Поради изложеното съдът намира молбите и на двете страни за изменение на решението в частта за разноските за неоснователни, поради което и следва да бъдат оставени без уважение.

С оглед изложеното по-горе и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

3

Оставя без уважение молба с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от адв.

П. К., САК, пълномощник на ищеца К. Д. З., с която се иска намаляване на присъдените на ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и молба с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от адв. Т. Т., пълномощник на ответника „Алианц България” АД, за увеличаване на размера на присъдените на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 325,53 евро.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

4