Решение № 50 от 08.03.2022, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Сливен, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20222200500029 по описа за 2022 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. О., пълномощник на ИВ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, от гр. Сливен, кв.„*********** против решение № 483/24.09.2021 г. по гр.д. № 1061/2021 г. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявения от жалбоподателя против Р. АНД. В., ЕГН **********, от гр. Сливен, кв. „************ иск за заплащане на сумата от 1846.00лв., представляваща обезщетение за ползването на 11/24 ид.ч. от общия съсобствен имот от 16.05.2019г. – датата на постановяване на решение на РС – Сливен за извършване на делба до 19.03.2021г. – датата на депозиране на исковата молба пред РС – Сливен, ведно със законната лихва. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на 500.00лв. Решението е обжалвано като неправилно.

Страната счита, че съдът не е извършил комплексна оценка на събраните по делото доказателства. Същото не било съобразено и с трайната съдебна практика. Изтъква, че ответникът вече е бил поканен да заплаща обезщетение 1 за ползване и че според трайната съдебна практика не било нужно втори път да му се отправя такава покана. От събраните по делото доказателства се било установявало, че имотът е ограден, има външна и вътрешни врати, които се заключват и това възпрепятства въззивника да ползва имота лично.

Ответникът не бил предприел никакви действия, с които да осигури достъп на ищеца до имота. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и съдът да уважи предявения иск. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В с.з.въззивникът редовно призован не се явява. Представлява се от представител по пълномощие адв.О., който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемия редовно призована се явява лично и моли да се потвърди обжалваното решение. Заявява, че желае ищецът да отиде и да живее с него в имота, тъй като имало две стаи и за него.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 01.10.2021г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 13.10.2021 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 32, ал.2 от СК , за заплащане от ответника на обезщетение за едноличното ползване на съсобствен между страните имот. От данните по делото е видно, че страните са собственици съответно на 11/24 ид.ч. – за ИВ. ИВ. ИВ. и 12/24 ид.ч. за Р.

АНД. В. от недвижим имот с идентификатор *** находящ се в кв.“Речица“, гр. Сливен. Самият имот е бил изнесен на публична продан с 2 решение 540/16.05.2019г. постановено по гр.д. 4837/2017г. на СлРС поради неподеляемост на същия. В хода на делото И.И. бил направил искане за заплащане за обезщетение за времето, през което е бил лишен от ползването на имота. Искът му е бил уважен и му е било присъдено обезщетение за периода 26.02.2019г. ( когато е било направено изявлението) до 16.05.2019г. ( датата на постановяване на решение 540/16.05.2019г.).

От свидетелските показания е установено, че ответникът не ползва всички помещения в имота, но същият е ограден, заключва се и ответникът не е предприел действия, с които да предостави ключове от него на ищеца, съответно няма данни за отказ от негова страна да ползва имота.

В тълкувателно решение № 7/2012г. на ВКС е изразено становище, че когато един съсобственик упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг собственик и се ползва от нейните полезни свойства , съобразно предназначението и, за задоволяване на свои нужди и потребности, той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС. В този случай неползващият съсобственик има право на обезщетение.

Обезщетението се дължи от датата на отправяне на поканата по начин, по който е недвусмислено узнаването и от ползващия съсобственик.

Претенцията за обезщетение ще е основателна в редица хипотези, включително когато неползващият собственик е отправил искане за ползването на веща, същото е узнато от ползващия собственик и въпреки това ( макар и да не ползва цялата обща вещ) той е възпрепятствал неползващия собственик като е държал еднолично ключа от веща. Настоящият случай е именно в тази хипотеза. Ответникът е бил запознат с желанието на ищеца да ползва имота, но не му е осигурил достъп до него, макар и самият той да не го ползва целия практически. Св. В. в обясненията дадени пред съда е посочил, че баща му е имал желание да даде на ищеца ключ от имота, но съдът не кредитира показанията му в тази част като заинтересовано лице ( син на ответника), а липсват други доказателства в тази насока.

В този случай обезщетение е дължимо от датата следваща предходното решение, с което е присъдено обезщетение – 17.05.2019г. до 19.03.2021г. – датата на депозиране на настоящата искова молба. Според заключението на ВЛ размерът на дължимия месечен наем за имота за този период е 4 028.лв. , съответно частта на ищеца е 1846.17лв. Исковата претенция е била за 3

2475.00лв. Същата е основателна само до сумата от 1846.17лв.

С оглед уважаването на главния иск следва да се уважи и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 19.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Тъй като правните изводи на настоящия съдебен състав не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се отмени.

Съобразно правилата на процеса на въззивника следва да бъдат присъдени деловодни разноски за първа инстанция в размер на 704.00лв.

(държавна такса, възнаграждение за ВЛ и адвокатско възнаграждение) и 349.50 лв. ( ДТ и адвокатско възнаграждение) разноски за въззивна инстанция.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 483/24.09.2021 г. по гр.д. № 1061/2021 г. на Сливенския районен съд.

Вместо това постанови :

ОСЪЖДА Р. АНД. В., ЕГН **********, от гр. Сливен, кв.

„************ ДА ЗАПЛАТИ НА ИВ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, от гр.

Сливен, кв.„*********** по предявения иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС сумата от 1846.00лв., представляваща обезщетение за ползването на 11/24 ид.ч. от общия съсобствен поземлен имот с идентификатор ***, както и на находящата се в него жилищна сграда с идентификатор *** от 16.05.2019г. – датата на постановяване на решение № 540 по гр.д. 4837/2017г. на РС – Сливен за извършване на делба до 19.03.2021г. – датата на депозиране на исковата молба пред РС – Сливен, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на 4 задължението.

ОСЪЖДА Р. АНД. В., ЕГН **********, от гр. Сливен, кв.

„************ ДА ЗАПЛАТИ НА ИВ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, от гр.

Сливен, кв.„*********** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 704.00 ( седемстотин и четири) лева (държавна такса, възнаграждение за ВЛ и адвокатско възнаграждение) и 349.50 ( триста четиридесет и девет лева и петдесет стотинки) лева ( ДТ и адвокатско възнаграждение) разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5