Решение № 152 от 29.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. С., 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20231100900251 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу ответника Администрация на Министерски съвет за сумата от 41 640,00 лева – остатък от дължимо възнаграждение и за сумата от 21 131.39 лева лихва за забава за периода 08.02.2018г. – 03.02.2023 г., както и евентуално субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за същите суми срещу ответника Република България и евентуален на главния иск срещу този ответник с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 41 640.00 лева. Прието е за съвместно разглеждане възражение за прихващане от страна на ответниците по главните искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1, вр. с чл. 266, ал.1 ЗЗД със сумата в размер на 41 640.00 лева представляваща неустойка за забава по чл. 13.1 от договора.

Ищeцът „Сиела Норма“ АД твърди, че между него и Министерство на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.

/МБПСЕС 2018/ е сключен договор за възлагане на обществена поръчка № 04Д-16/18.08.2017 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Осигуряване на система за управление на събития, акредитация и регистрация на делегациите за целите на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.“ Сочи, че съгласно т. 1 на решение за структурни промени в Министерски съвет на Р.България Министерство на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. /обн. ДВ бр.

107/28.12.2018 г./ е закрито, считано от 01.01.2019 г., като на Министерски съвет е възложено да уреди всички правоотношения във връзка със закриване на министерството, като съгласно чл. 5 от постановлението „разходите по ликвидацията, включително за възнаграждение и обезщетенията по Закона за държавния служител и КТ се изплащат от бюджета на Министерски съвет“, като насочва иска срещу този ответник, в качеството му правоприемник в 1 неуредените отношения, евентуално – при липса на уредено правоприемство, като процесуален субституент на държавата. Сочи, че по силата на чл. 4 и чл.

5 от договора се е задължил да предостави следните услуги: осигуряване на система за управление на събитията със собствени сили и средства в състояние годно за проверка на функционалността – в срок до 01.08.2017 г. и обучение на персонала – до 15.09.2017 г., а срокът за окончателно предаване след отстраняване на всички констатиране недостатъци – 01.10.2017 г., като сочи че е предвидено и негово задължение по поддръжка на системата за периода 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г. Твърди, че с допълнително споразумение – анекс № 04-Д-16#1/23.08.2017 г. са променени сроковете за изпълнение – срокът за осигуряване на системата и проверка на функционалността – до 31.08.2017 г., а срокът за окончателно предаване – до 16.10.2017 г. Сочи, че възложителят се е задължил да заплати обща цена по договора в размер на 832 800,00 лева с ДДС на три транша: първи транш – сумата от 400 000,00 лева – в срок до 30 дни след приемане на системата без забележки, констатирано с двустранно подписан протокол и след обучение на персонала – констатирано с протокола за обучение на персонала на възожителя; втори транш – за осигуряване на системата с допълнително разработени функционалности към основния софтуер, въвеждането й в експлоатация, провеждане на тестове, отстраняване на грешки, обучение на лица, посочени от възложителя и осигуряване на устройствата и аксесоарите от Приложение I на техническата спецификация – 400 000,00 лева – в срок до 15.02.2018 г.; третият окончателен транш е за цената, предложена от изпълнителя за поддръжка на системата и се извършва в срок до 15 дни след крайния срок на договора. Ищецът твърди, че на 19.01.2018 г. е съставен протокол за приемане на работата без забележки, като системата е предадена в състояние годно за проверка на функционалностите според етап 1 от заданието на 29.08.2017 г., както и са съставени протоколи за обучение на персонала, както и протоколи за провеждане на обучение на персонала от 30.11.2017 г., 01.12.2017 г., 04.12.2017г., 05.12.2017 г., 12.12.2017 г. и 18.12.2017 г. и е издадена фактура за плащане по първи и втори транш № 505288/07.02.2018 г. на стойност 678 258,00 лева, като сочи, че възложителят е заплатил сумата от 636 618,00 лева, както и твърди, че за трети транш е издадена фактура № 0000505299/01.10.2018 г. за сумата в размер на 128 785,00 лева, която сочи да е платена в пълен размер от възложителя. Сочи, че срокът за плащане по фактура № 505288/07.02.2018 г. е бил до 15.02.2018 г., от която дата е налице забава в плащането на незаплатения остатък от 41 640,00 лева. Твърди, че е изпълнил договора точно, поради което липсва основание част от дължимата сума да бъде задържана от възложителя като неустойка за забавяне в изпълнението на етап I и II. Сочи, че забавянето в сроковете за подписване на протокола за приемане на системата се дължи на поведението на възложителя, който се е забавил с подписване на протокола, но тя фактически е била предадена в уговорения срок и е била в експлоатация, както и твърди, че забавянето в срока за обучение е поради несвоевременното посочване от страна на възложителя на лицата, чието обучение следва да бъде проведено – едва на 29.11.2017 г. Ищецът излага доводи, че при евентуално наличие на забавено изпълнение възложителят е следвало да удържи дължимите неустойки от учредената в негова полза банкова гаранция, а не да ги прихваща от дължимото от него договорно възнаграждение.

При условията на евентуалност – в случай че съдът приеме, че липсва правоприемство или не е предвидено първият ответникът да бъде субституент 2 на държавата след закриване на МБПСЕС 2018 при липса на правоприемство, ищецът моли исковете да бъдат уважени срещу Република България, чиито правомощия то е упражнявало като самостоятелен държавен орган.

В отговора на исковата молба ответникът Администрация на Министерски съвет оспорва да е правоприемник на закритото Министерство на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.

Оспорва да е налице точно изпълнение на договора от страна на ищеца „Сиела Норма“ АД, тъй като предоставения на 29.08.2017 г. достъп до системата представлява автоматично изпратена и получена по електронната поща от гжа Я.Д. покана към екипа за изпълнение на проекта на възложителя с възможност тя да бъде разгледана във вида, в който е налична, като в отговора на писмото изрично е посочено, че менютата са на унгарски език, а съгласно договора системата е следвало да бъде предадена на английски език. Твърди, че така изпратеното съобщение за достъп не представлява пълно изпълнение на този първи етап от договора и по причина, че по техническо задание е следвало да се осигури единна платформа включваща два компонента, като сочи, че липсата на модул за управление на събития и свързаността му към системата за акредитация и регистрация не дава възможност за тестване на функционалностите на системата в действителност и отражението на промените от единия в другия модул. Оспорва да е налице забава на кредитора, както по отношение твърденията за забава в подписването на протокола за приемане на системата, така и по отношение посочване на лицата, които следва да бъдат обучавани. Твърди, че модулът за управление на събития не е бил предоставен до датата на писмо изх. № 03-0141#3/21.11.2017 г., като на 30.10.2017 г. е бил презентиран само концептуален модел, който не е позволявал реална проверка на възможностите и функционалностите на системата. Твърди, че дължимата от ищеца неустойка за забава в размер на 41 640.00 лева е прихваната извънсъдебно от възнаграждението по договора по изрично искане на изпълнителния директор на „Сиела Норма“ АД, поради което претендираното вземане е погасено, а вземането да неустойка - признато. Прави евентуално възражение за погасителна давност.

Ответникът Република България, чрез министъра на финансите, твърди, че искът срещу нея е недопустим, тъй като като субект на правото тя не е страна по сделката, от която произтичат процесните права, поради което не може да отговаря за задълженията по нея. Оспорва ищецът да е изправна страна по договора. Твърди вземането на ищеца да е погасено по силата на извършено извънсъдебно прихващане с вземане на закритото министерство за неустойка за забава по договора, като сочи, че изявлението за компенсация е отправено от законния представител на дружеството ищец с писмо вх. № 031870#4/13.02.2018 г. и в същото се съдържа признание за съществуване на вземането за неустойка. Твърди, че за уреждане на задълженията на закритото министерство е създадена ликвидационна комисия, създадена на с ПМС № 350/2018 г. в изпълнение на Решение за структурни промени в Министерски съвет и същата е следвало да уреди всички задължения, в определения срок за ликвидация. Твърди, че в срока за ликвидация е следвало да се предпремат всички необходими действия, включително и по съдебен ред, за удовлетворяване претенциите на ищеца и след изтичането й вземанията са погасени, поради липса на предвиден в закона правоприемник на закритото министерство. Твърди, че ищецът е бил неизправна страна по договора и е налице забава в изпълнението, за което правилно е начислена неустойка.

3

Оспорва наличието на забава на кредитора от страна на закритото министерство. Прави евентуално възражение за погасителна давност.

В допълнителната искова молба, депозирана по отговора на ответника Администрация на Министерски съвет, ищецът оспорва в полза на закритото министерство да е възникнало вземане за неустойка, поради което сочи да не са настъпили материално-правните последици на прихващането, като твърди самото вземане към момента на извършване на изявлението за прихващане да е било спорно, т.е. неликвидно. Твърди да е налице точно изпълнение от негова страна относно качеството на изпълнението, а по отношение на забавата – твърди да е освободен от последиците й поради наличие на забава на кредитора. Оспорва да е налице изявление за прихващане от страна на „Сиела Норма“ АД.

В допълнителната искова молба, депозирана по отговора на ответника Държавата, ищецът твърди, че насочва евентуалния си иск срещу Държавата като субект, който след закриване на министерството следва да отговоря за задълженията му. Оспорва в полза на закритото министерство да е възникнало вземане за неустойка, поради което сочи да не са настъпили материалноправните последици на прихващането, а и самото вземане не е било безспорно/ликвидно. Твърди да е налице точно изпълнение от негова страна относно качеството на изпълнението, а по отношение на забавата – твърди да е освободен от последиците й поради наличие на забава на кредитора. Сочи, че спор относно дължимостта на вземането за неустойка е бил налице между страните още към момента на извършване на прихващането, като оспорва да е налице изявление за прихващане от страна на „Сиела Норма“ АД. Сочи, че в подкрепа на доводите за забава на кредитора, че от страна на възложителя е създадена работна група за приемане на работата със заповед № РД227/17.11.2017 г. едва след срока за приемане на работите. Оспорва евентуално и размера на дължимата неустойка за забава като твърди, че ответикът е начислил такава в размер на 5% от стойността на договора с ДДС, а върху неустойка ДДС не е дължимо. Иска с правно основане чл. 59 ЗЗД обосновава с твързание, че Държавата е следвало да заплати разходите по организация на председателството на Съвета на ЕС и незаплащайки остатъка от възнаграждението от 41 640,00 лева неоснователно се е обогатила с него.

В отговора на допълнителна искова молба ответникът Администрация на Министерски съвет твърди, че неколкократно след изтичане на срока за изпълнение на първи етап от договора представител на закритото МБПСЕС 2018 сезирал управителя на дружеството ищец, че е налице забава в изпълнението. Твърди, че представянето на списък с лица, които да бъдат обучени за работа със системата не е обвързано с нейното приемане. Предвид оспорването от страна на ищеца на съществуването в полза на Минитестерство за българското председателстнво на Съвета на Европейския съюз 2018 на вземане за неустойка за забава в размер на 41640.00 лева прави процесуално възражение за прихващане с това вземане.