Разпореждане № 26874 от 30.06.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Частно гражданско дело 7389/2025
- Вид
- Разпореждане № 26874
- Подписан
- 30.06.2025
- Състав
- Елена Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 26874 гр. Варна, 30.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елена Николова като разгледа докладваното от Елена Николова Частно гражданско дело № 20253110107389 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление с вх. №50729/06.06.2025 г. от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В. за следните суми, дължими по договор с партиден номер М6916642:
1 / сумата от 51.01лв. /петдесет и един лева и една стотинка/, з а услуга 201004841405 (телевизия) с план А1 ТВ 100+ за срок от 24 месеца, съгласно Приложение 1 на 26.04.2023г., формирана от месечни такси и потребление за периода 03.04.2023г. - 02.09.2023г., , както и дължима мораторна лихва върху тази сума в размер на 10.07 лв. /десет лева и двадесет и шест стотинки/, за период на забава 20.05.2023г. - 03.06.2025г.;
2 / сумата от 124.82 лв. /сто двадесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/ за услуга 359888230483 (мобилен номер) с план Unlimited S за срок от 24 месеца, съгласно Приложение 1 на 26.04.2023г., формирана от месечни такси и потребление за периода за периода 03.04.2023г. - 02.09.2023 г., както и дължима мораторна лихва върху тази сума в размер на 24.05 лв. /двадесет и четири лева и пет стотинки/ за период на забава 20.05.2023г. - 03.06.2025г.
3 / сумата от 9.85лв. /девет лева осемдесет и пет стотинки/, представляваща Такса за събиране на дължими суми периода 03.07.2023 г. - 02.08.2023г., както и дължима мораторна лихва върху тази сума в размер на 1.77 лв. /един лев и седемдесет и седем стотинки/ за период на забава 20.08.2023г. - 03.06.2025г.
Претендират се и съдебно-деловодни разноски в размер на 175,00 лв., от които сумата от 25,00 лв. - държавна такса и сумата от 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждени
В заявлението се излага, че между страните е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги и подписано Приложение 1 на 26.04.2023г. за услуга 201004841405 (телевизия) с план А1 ТВ 100+ за срок от 24 месеца и Приложение 1 на 26.04.2023г. за услуга 359888230483 (мобилен номер) с план Unlimited S за срок от 24 месеца.
Длъжникът не е заплатил дължимите от него абонаментни вноски и цена на предоставени услуги извън абонаментния план, поради което договорите били предсрочно прекратени, като на длъжника били начислени неустойки поради предсрочното прекратяване.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
1
За издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, процесуалният закон изисква заявлението да е подадено за вземане за парични суми или заместими вещи и искът да е подсъден на районен съд, да не са налице и отрицателните предпоставки на чл.411, ал.2, т.2-4 от ГПК. Подаденото заявление следва да отговаря и на правилата за редовност на исковата молба, към които препраща нормата на чл.410, ал.2 от ГПК, респективно надлежната индивидуализация на вземанията и описанието на обстоятелствата относно съществените елементи на твърдяното право са безусловно изискуеми за редовността на всяко заявление в заповедната процедура.
Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, в случаите когато се касае за потребителски договор съдът е длъжен да установи, че искането не се основана на неравноправни клаузи в договора, или е налице обоснована вероятност за това – чл.411, ал.1, т.3 от ГПК. В тази връзка и доколкото процесният договор за кредит е потребителски (същият попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит), едновременно с което е сключен при действието на ЗПК, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда, на осн. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
Наред с текущите абонаментни такси за потребление кредиторът претендира и сумата от 9.85лв. /девет лева осемдесет и пет стотинки/, представляваща Такса за събиране на дължими суми периода 03.07.2023 г. - 02.08.2023г., както и дължима мораторна лихва върху тази сума в размер на 1.77 лв. /един лев и седемдесет и седем стотинки/ за период на забава 20.08.2023г. - 03.06.2025г.
Длъжникът в настоящия случай притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по смисъла на §13, т.1 ДП на ЗЗП, поради което и приложение в отношенията между страните следва да намерят правилата на ЗЗП.
Съгласно чл.143, т.5 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати обезщетение или неустойка. Разпоредбата на чл.146, ал.1, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл.146, ал.2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
В настоящата хипотеза, видно от съдържанието на представените Общи условия, в т. 27.1 е предвидено при частично или цялостно неизплащане на указана във фактура или друг финансово - счетоводен документ сума, в срока за плащане, абонатът дължи: законна лихва за забава за всеки ден закъснение; разходи свързани със събиране на дължимите суми, включително за съдебно и извънсъдебно събиране, извършвано от А1 или чрез трети лица на обезщетение в размер на 2.00 лв. без ДДС за обработка на просрочени задължения, което обхваща разходи по администриране (дейности по събиране и уведомяване) на просрочени плащания. Посочен е още начина на формиране на това обезщетение, а именно на база разпределение на относимите разходи за поддръжка и амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи и за персонал, а разходите се начисляват при забава на плащането, надхвърляща определения в Общите условия за услугата срок от 15 дни след издаване на фактурата за съответното задължение.
От представеното по делото Приложение №1 е обективирано изявление на абоната, че от оператора са му предоставени общи условия на към договора за мобилни услуги. Същото обаче не е в състояние да установи индивидуално договаряне на тези клаузи по договора, възможността за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на обезпечение и последиците от неизпълнение на това задължение, позволяващи на кредитора необосновано да увеличи възнаграждението си.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна 2 свобода, страните по договор за услуга да включат клауза за заплащане на неустойка за вредите от забава при изпълнението от абоната, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В противен случай клаузата за неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави. За действителността на клаузите за неустойка, съдът следи служебно предвид дадените указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, доколкото това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото (така и Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д.
№ 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., II т. о., ВКС, ТР № 1/ 05.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС , т. 3).
Преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент (в този смисъл т. 3 от ТР № 1/ 15.06.2010 г. по т. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС). При осъществяване на тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации. В случая, процесните такси се дължат без срещу тях да са предоставени услуги.
Същевременно, при потребителските договори, по аргумент от чл.143, ал.2, т.5 и т.19 ЗЗП, неравноправни са клаузи, при които търговецът прехвърля икономическият риск за дейността си (изцяло или отчасти), какъвто е процесният случай в тежест на потребителя. Нещо повече, при сключването на договора за мобилни услуги, последиците за стопанската дейност на търговеца (в т. ч. разходи по събиране на вземането, амортизации на съответните системи и др.), които биха настъпили в резултат от неизпълнението от потребителя. В тази насока следва да се отбележи, че ниският размер на начислената сума, не изключва възможността обезщетението, имащо характера на неустойка, да излезе извън присъщите й функции. В разглежданата хипотеза, релевантни при преценката за валидност на неустоечните клаузи са възможността за индивидуално договаряне на клаузата, икономическото положение на страните, обстоятелства, свързани с действителни вреди обезщетява неустойката, а също и икономическата й логика.
С оглед изложеното, съдът намира, че на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено поради противоречие със закона в частта му относно претендираните такси за събиране на дължими суми и обезщетение за обработка на просрочени задължения и законната лихва върху тях.
В останалата част заявлението е редовно, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение.
В производството заявителят е доказал сторени разноски в общ размер на 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторените в заповедното производство разноски, от която 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Така в полза на страната съобразно с отхвърлената част от заявлението следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 70,50 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 от ГПК в полза на заявителя „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 срещу длъжника Г. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В. за следните суми, дължими по договор с партиден номер М6916642:
1 / сумата от 51.01лв. /петдесет и един лева и една стотинка/, з а услуга 201004841405 (телевизия) с план А1 ТВ 100+ за срок от 24 месеца, съгласно Приложение 1 на 26.04.2023г., формирана от месечни такси и потребление за периода 03.04.2023г. - 02.09.2023г., , както и дължима мораторна лихва върху тази сума в 3 размер на 10.07 лв. /десет лева и двадесет и шест стотинки/, за период на забава 20.05.2023г. - 03.06.2025г.;
2 / сумата от 124.82 лв. /сто двадесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/ за услуга 359888230483 (мобилен номер) с план Unlimited S за срок от 24 месеца, съгласно Приложение 1 на 26.04.2023г., формирана от месечни такси и потребление за периода за периода 03.04.2023г. - 02.09.2023 г., както и дължима мораторна лихва върху тази сума в размер на 24.05 лв. /двадесет и четири лева и пет стотинки/ за период на забава 20.05.2023г. - 03.06.2025г.
3/ сумата от 70,50 лв. /седемдесет лева и петдесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 50729/06.06.2025 гг., подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Г. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В. з а сумата от 9.85лв. /девет лева осемдесет и пет стотинки/, представляваща Такса за събиране на дължими суми периода 03.07.2023 г.
- 02.08.2023г., както и дължима мораторна лихва върху тази сума в размер на 1.77 лв.
/един лев и седемдесет и седем стотинки/ за период на забава 20.08.2023г. 03.06.2025г.
Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, на основание чл.
411, ал. 3 от ГПК с указания за възможността за подаване на възражение по реда на чл.
414 от ГПК.
УКАЗВА НА ЗАЯВИТЕЛЯ, че може да предяви осъдителен иск за отхвърлената част от вземането си в едномесечен срок от влизане на настоящото разпореждане в сила, като следва в същия срок да представи доказателства за предявяване на иска по настоящото дело.
Разпореждането в частта му, с която е отхвърлено заявлението, подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя. В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.