Решение № 540 от 16.03.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 18/2021
- Вид
- Решение № 540
- Подписан
- 16.03.2021
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Даниела Христова, Светлана Кирилова Цанкова
Цитирани разпоредби
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211, ал.2 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл.55 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл.63, ал.1 и ал.2 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл.63, ал.1 и ал.2 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл.8, ал.1 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.325, ал.1, т.4 · Кодекс на труда
- чл.326, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.68 · Кодекс на труда
- чл.68, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.68, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.68, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.68, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.70 · Кодекс на труда
- §1, т.8 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 540 гр. Варна , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Юлия Р. Бажлекова
Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100500018 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от СУ“Любен Каравелов“, гр.Варна, представлявано от директора Д.Г., срещу решение № 26017/28.08.2020г., постановено по гр.д. № 18694/2019г. на ВРС, с което, на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на М.Б. Д., извършено на основание чл.325, л.1, т.4 КТ със заповед №14/13.09.2019г. на директора на СУ“Любен Каравелов“ и М. Д. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител в детска градина, като на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, въззивникът е осъден да заплати на М. Д. сумата от 7372,50лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 14.09.2019г. – 14.03.2020г., както и разноски в размер на 960,920лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК. В жалбата се излага, че решението е неправилно, и необосновано, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита се, че съдът не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, като част от тях са тълкувани превратно в полза на ищцата.
Излага се, че по силата на сключен между страните трудов договор е възникнало трудово правоотношение при условията на чл.68, ал.1, т.2 КТ, като работодателят е упражнил правото да прекрати същото едностранно. Твърди, че са налице предпоставките за извършване на уволнението на посоченото в заповедта основание. Поддържа, че в случая трудовия договор е бил сключен за извършване на определена работа, която е била определена по вид и обем, качество към момента на сключване на договора и не се осъществява постоянно от работодателя.
Дейността, осъществявана от ищцата в подготвителна група не попада в цикъла учебен процес, присъщ на учебните заведения. Съществуването на подготвителна група в училище е възможно само ако родителите пожелаят да запишат децата и ако учебното заведение има условия за това.
Провеждането на такова обучение е поставено в зависимост от броя на децата и има еднократен характер – за една учебна година. При подписването на трудовия договор, ищцата се е запознала с него и се е съгласила с предложените условия и срок. По подробно изложени във въззивната жалба доводи и съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни.
Въззиваемата страна М. Д. с писмен отговор оспорва въззивната жалба като 1 неоснователна. Счита, че изводите на ВРС са правилни и законосъобразни, поради което и пледира за потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259 ГПК против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
ВОС след преценка на изложените от страните твърдения доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл.235 ГПК приема следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от М.Б. Д. срещу СУ “Любен Каравелов“, гр.Варна обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване на уволнението й, обективирано в заповед №14/13.09.2019г. на директора на СУ“Любен Каравелов“ за незаконно, възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, осъждане на ответника да й заплати сумата от 7372,50лв. – обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за период от 6 месеца след уволнението, считано от 14.09.2019г.
В исковата молба се излага, че по силата на трудов договор №5/01.09.2017г., сключен на основание чл.68, ал.1,т.2 КТ, вр.чл.70 КТ ищцата е полагала труд при ответника на длъжност „учител детска градина“. В договора било посочено, че се сключва до завършване на учебната 2017/2018г.. С допълнително споразумение № РД-081/200/14.09.2018г. срокът на договора бил продължен до 14.09.2019г. На 11.03.2019г. ищцата получила предизвестие, на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ и чл.326, ал.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 11.06.2019г. Въз основа на подаден от ищцата сигнал в училището била извършена проверка от „Инспекция по труда“-Варна, която констатирала, че с част от персонала са сключени договори по чл.68 КТ, които наред с уволнението на ищцата противоречат на нормативната база за системата на предучилищното и училищно образование. „Инспекция по труда“ информирали ищцата, че ако в трудовия договор е посочено, че се сключва на основание чл.68 КТ, без да се определя точно и описва работата, или ако от описанието е ясно, че работата има постоянен характер, то договора е без определен срок. На 14.05.2019г. на ищцата било предоставено за подпис споразумение, с което тя се съгласила да бъде оттеглено предизвестието от 11.03.2019г. На 16.09.2019г. й била връчена заповед №14/13.09.2019г., с която работодателят е прекратил едностранно правоотношението на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ, считано от 14.09.2019г. поради завършване на определена работа – учебната 2018/2019г. Ищцата твърди, че уволнението е незаконно, тъй като заеманата от нея длъжност „старши учител, детска градина“ не предполага завършване на определена работа, доколкото е постоянна, с непрекъснат педагогически процес. Договорът е за неопределено време, доколкото в договора е допуснато нарушение на §1, т.8 от ДР на КТ. Трудовият договор и допълнителното споразумение са били сключени в нарушение на разпоредбата на чл.68, ал.3 КТ и сочи, че през новата учебна година - 2019/2020г., длъжността „учител в детска градина“ се изпълнява от друго лице, което е назначено след прекратяване на ТПО на ищцата.
Исковете са оспорени от ответната страна с възражения, че разпоредбата на чл.68, ал.1, т.2 КТ визира правоотношение, което възниква за извършване на определена работа, каквато в случая е тази в подготвителна група, доколкото след завършване на подготовката децата не продължават в следваща подготвителна група, а се записват в първи клас; работата не се характеризира с непрекъснат учебен процес, а е с еднократен характер.
Във въззивното производство не се оспорва обстоятелството, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че трудовото правоотношение между страните е възникнало с трудов договор № 5/01.09.2017г., с който на основание чл.68, ал.1,т.2 КТ, вр.чл.70 КТ, ищцата е назначена на длъжност „учител в детска градина“ в СУ“Любен Каравелов“, Варна до завършване на учебната 2017/2018г.- 14.09.2018г. и уговорен в полза на работодателя 6 месечен 2 изпитателен срок. С допълнително споразумение № РД-081/13/12.02.2018г. на основание чл.119, вр.чл.68, ал.1, т.2 и чл.70 КТ и щатно разписание, договорът е изменен, като ищцата е назначена на длъжност „старши учител детска градина“ до завършване на определена работа – 14.09.2018г. Със заявление от 14.09.2018г. ищцата е пожелала трудовият договор да бъде сключен отново за една година- 15.09.2018г. – 14.09.2019г.
С допълнително споразумение № РД-081/200/14.09.2018г. на основание чл.119, вр. чл.68, ал.1,т.2, ищцата е назначена на длъжност „Старши учител в детска градина“ до завършване на учебната 208/2019г.
Не се спори също, че със заповед №14/13.09.2019г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено поради завършване на учебната 2018/2019г., завършваща на 14.09.2019г., като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на служителката на 16.09.2019г.
Видно от представеното в заверен препис предизвестие се установява, че на 11.03.2019г., ищцата е уведомена за прекратяване на трудовото и правоотношение, считано от 11.06.2019г., на основание чл.325, ал.1,т.4 КТ. Видно от приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е изпратила сигнал до Началника на Регионално управление образование – Варна, с който уведомява РУО Варна, че прекратяването на трудовото правоотношение с предизвестието от 11.03.2019г. е незаконосъобразно и моли да се извърши проверка.
Представено е писмо от директора на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което ищцата е уведомена, че чл.325, ал.1, т.4 КТ не е основание за прекратяване на срочен трудов договор, както и, че след извършената проверка и дадените разяснения, работодателят е изготвил споразумение за оттегляна на предизвестието. С писмата ищцата също е уведомена, че на директора на училището са дадени предписания за отстраняване на допуснати пропуски и нарушения на трудовото законодателство.
Видно от представеното споразумение от 14.05.2019г. ищцата и директорът на училището са се съгласили предизвестието да бъде оттеглено и между страните продължава действието на Допълнителното споразумение от 14.09.2018г.
По делото е приложено и писмо от Министъра на образованието и културата от 06.05.2018г. до началниците на РУО и директорите на образователните институции, във връзка с констатираната практика за сключване на срочни трудови договори с педагогическите специалисти, в което се посочва, че работата на тези специалисти не е с временен или сезонен характер, а изисква продължителна и целенасочена дейност, която не може да се осъществява чрез срочни трудови договори.
По делото са представени и приети като доказателства: Правилник за дейността на СУ“Любен Каравелов“ за учебната 2019/2020г.; протокол №9 от заседание на педагогическия съвет на СУ“Л.Каравелов“ от 04.09.2019г.; докладна от зам. Директора на училището по учебната дейност до директора на училището, в която е посочено, че към 13.09.2019г. в подготвителната група за 6 годишни са 12 деца, а децата заявили желание да постъпят в подготвителна група са 20 и се предлага разкриване на една смесена подготвителна група.
По делото е прието за безспорно установено, че към 01.10.2019г. в СУ“Любен Каравелов“ са открити две подготвителни групи.
От заключенията на назначената пред първоинстанционния съд ССЕ,неоспорено от страните и компетентно изготвено, поради което се кредитира от съда, се установява, че размерът на обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 КТ за периода 14.09.2019г.-14.03.2020г. е 7372,50лв.
От представената по делото трудова книжка на ищцата се установява, че след уволнението й от ОУ“Любен Каравелов“ Варна липсват данни за встъпване в трудово правоотношение до 14.03.2020г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на 3 страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се свързва с установяване от ответника – работодател, при условията на пълно и главно доказване, на законосъобразността на уволнението – че е извършено при наличие на предпоставките по чл.325, ал.1, т.4 КТ- завършване на определена работа.
За да се прекрати трудов договор на това основание, той следва да е сключен по реда на чл.68, ал.2 КТ като срочен, до завършване на определена работа. При срочния трудов договор за определена работа по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 КТ, работата следва да може да се определи по вид, обем, качество и то още към момента на сключване на договора, но същата не се осъществява постоянно от работодателя, поради което с приключването й отпада необходимостта от съответния трудов резултат и се изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение. Всяка неяснота при първоначалното определяне на вида и обема на работата изключва възможността да бъде определен срока на действие му, поради което трудовият договор следва да се счита за сключен за неопределен срок, а основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.4 КТ поради завършване на определена работа е неприложимо. / В този смисъл Решение №24/30.01.2019г., постановено по гр.д. № 1339/2018г. на ВКС/.