Определение № 53 от 26.01.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. Монтана, 26.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500005 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от ЕАД Е. И., Булстат ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Б." №3, п/к на В. Р. Г. против Определение № 1595/11.11.2025г., поставено по гр. дело № 2846/ 2024г., 6 гр. състав по описа на Районен съд Монтана.

С атакуваното Определение № 1595/11.11.2025г., поставено по гр. дело № 2846/ 2024г., 6 гр. състав по описа на Районен съд Монтана е възобновено гр.д. 2846/2024 г по описа на РСМ и е измененоРешение № 179/03.05.2025 г. като същото е ОТМЕНЕНО в частта, с която „К.“ ЕАД, е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЕАД Е. И., адвокатско възнаграждение по делото за разликата над 480 лв.с ДДС до пълния присъден с решението размер от 800 лв.

Жалбоподателката ЕАД Е. И. счита постановения съдебен акт за неправилен, досежно доводите за разумност и пропорционалност на присъденото адвокатско възнаграждение Аргументът, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в по-малък размер поради липса на фактическа и правна сложност, е неоснователно, доколкото подобен критерий не намира приложение при изчисляването на дължимата държавна такса.

Размерът на държавната такса се определя като процент от цената на иска - обективна величина, която не подлежи на редукция в зависимост от 1 степента на сложност на делото. Съдът не намалява дължимата такса само защото делото е с правно ясен предмет или не изисква значителни усилия за доказване на изложените в ИМ обстоятелства.

По аналогия твърди, че адвокатското възнаграждение, което също се определя въз основа на цената на иска съгласно Наредба № 1/2004 г., следва да се разглежда по същия обективен начин. Ако делото е с конкретна стойност и адвокатът е ангажиран с процесуално представителство, възнаграждението, което съответства на обичайните ставки за такъв тип дела, не следва да бъде редуцирано само на базата на субективна преценка за „несложност".

Първоинстанционният съд при определяне на размера на адвокатското възнаграждение не е зачел член 101, пар. 1 ДФЕС, гарантиращ, че в интерес на потребителите икономическите оператори - предприятия ще се конкурират като формират свободно своите цени.

Определяйки произволно адвокатското възнаграждение в условията на неразумност и непропорционалност, съставът демонстрира непознаване на основите на конкурентното право.

Моли съда да отмени Определение № 1595/ 11.11.2025г., поставено по гр. дело № 2846/ 2024г., 6 гр. състав по описа на Районен съд Монтана, като постанови съдебен акт, с който определите адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба №1 за адвокатската работа.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от К.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № *** (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор И.К., чрез юрисконсулт В.Т. с изложени доводи за неоснователност на жалбата.Счита, че спорът между страните в основната си част е бил от правно естество и е свързан с тълкуването съдържанието на договорите от съда, като по въпроса е налице многобройна и константна съдебна практика, което означава, че същият не се характеризира с голяма правна сложност.

Моли съда да остави без уважение депозираната от ответника частна жалба и да потвърди като законосъобразно и правилно атакуваното определение.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията в частната жалба, въз основа на закона и събраните доказателства, приема следното:

2

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, при спазване на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството пред първостепенния съд е образувано по предявен от В. Р. Г. срещу К. ЕАД и А. ЕООД установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за кредит от 15.06.2022 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 15.06.2021 г., на основание чл. 26 ЗЗД, ал.1 предл, първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19 ЗПК поради противоречие със закона и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу К. ЕАД за заплащане на сумата 1334.26 лв.недължимо платена от ищеца сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 08.11.2024 г., до окончателното плащане С Решение №179/03.05.2025година съдът е признал за установено по предявения от В. Р. Г. срещу „К.“ ЕАД, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, нищожността на Договор за потребителски кредит № № 2588767/ 15.06.2022г., на основание вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.

4 ЗПК и нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 15.06.2021г.,, на основание вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД и съдът е осъдил, на основание чл. 55, предл. 1 ЗЗД, „К.“ ЕАД, да заплати на В. Р. Г., сумата от суми 1334.26 лева.

„К. ЕАД е осъдено да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на ЕАД Е. И., , адвокатско възнаграждение в размер 800 лева „А.“ ЕООД, да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на ЕАД Е. И., Булстат ***, адвокатско възнаграждение в размер 300 лева.

На 05.06.2025година е постъпила молба ЕАД Е. И. за изменение на решението в частта за разноските, като и бъде определено такова в справедлив размер ведно с ДДС.

Другите страни по делото не са взели становище по молбата.

На 18.06.2025година по делото е постъпила молба от „К.“ ЕАД за изменение решението в частта за разноските като присъденото възнаграждение на адв.Е. И. бъде намалено то 800.00лева на 300.00лева по подробно изложени доводи в молбата.

3

По така подадената молба е постъпило становище от адв.ЕАД Е. И. с изложени доводи за нейната неоснователност.

Без да разгледа тази молби и след влизане на решението в сила МРС първоинстанционния съд е спрял производството по делото до приключване на дело С-744/2023 на СЕС.

Обжалваното определение е постановено след възобновяване на производството и с него съдът е отменил решението си в частта, в която К.

ЕАД е осъдено да заплати на основание чл.78,ал.3 от ГПК на основание ч .78,ал.1 от ГПк във връзка с чл.38,ал.2 от ЗАдв. на ЕАД Е. И. адвокатско възнаграждение по делото за разликата над 480лева с ДДС до пълния присъден размер от 800лева.

МОС намира, че жалбата е неоснователна, а това възнаграждение е определено при съобразяване с Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е приел определените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения само като ориентир.

Като се прецени фактическата и правна сложност на делото , проведените съдебни заседание и събраните доказателства, както и установената трайна съдебна практика по спорните правни въпроси, предмет на иска, адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 400 лв (без ДДС) е справедливо и съответно на положения труд по двата иска.С атакуваното определения е предвидено и ДДС и сумата в размер на 480лева е напълно съответстнаща и справедлива. Настоящият съдебен състав изхожда и от това, че адвокатският труд е високо квалифициран, в производството пълномощникът на ищцата е защитила интересите й, тъй като е постановено решение за уважаване на иска. Размерът на възнаграждението е под предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, но това е допустимо като се вземе предвид, че производството се е развило само в едно открито съдебно заседание и не се е наложило 4 допълнително събиране на нови доказателства и отлагане на делото, не са били разглеждани насрещни искове. Правилно, предвид трайната съдебна практика и приетото в Решение от 23.10.2025 год. по дело № С 744/2023 г. на СЕС, определеното възнаграждение е увеличено с 80 лв., представляващи сумата за ДДС. Не са налице условия за допълнително изменение на определения размер на адвокатското възнаграждение, поради което обжалваното определение е правилно и законосъобразно и МОС го потвърждава.

Първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, свързано .Определението по чл. 248 от ГПК е постановено след като съдът е приел, че са налице предпоставки за възобновяване на производството, т.е. действието не е осъществено при спрян процес. Ако е бил издаден изпълнителен лист в нарушение на процесуалните правила, то това е следвало да бъде предмет на друга жалба и да се обсъжда в друг процес, не и в настоящия.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на ЕАД Е. И., Булстат ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Б." №3, п/к на В. Р. Г. против Определение № 1595/11.11.2025г., поставено по гр. дело № 2846/ 2024г., 6 гр. състав по описа на Районен съд Монтана.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5