Определение № 23703 от 25.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23703 гр. София, 25.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Д. Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Д. Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100511491 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 344, ал.3, изр. 3 и чл. 248, ал.4 от ГПК, като неправилно е образувано в СГС като въззивно по общият ред, тъй като няма жалба срещу самото решение по допускане на делба.

Образувано е по частна жалба от В. М. К., чрез особен представител адвокат М . срещу Решение 20123810/04.06.2024г. на СРС 57 с-в по гр.д. 18273/2021г., постановено в първа фаза на делбено производство за делба на два недижими имота (Апартамент 2 на ет.2 в блок 708П-пломба, ж.к. Люлин“, гр. София идентификатор *** и дворно място от 644 кв.м. УПИ III-7, кв. 1, по плана на кв.

„Молак“, гр. Годеч, ведно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда-) в частта му, имаща характер на определение по чл. 344, ал. 2 от ГПК, с която на В.

К. е възложено ползване при условия на съвместност с Л. К. на недвижимия имот в гр.

Годеч.

Изложени са аргументи, че на първо място е направил искане за обезщетение.

Отделно сочи, че имота в гр. Годеч с оглед площта и състоянието му е неудобно да се ползва едновременно от двама от тримата съделители, както и имало тенденциозност при извършването на разпределение и неравностойност на имотите. Иска се да му се определи сума от 250,00 лева месечно, която ищцата С. Р. да му заплаща за ползването на първия делбен имот-апартамент в гр. София.

Следователно жалбата не касае възлагането на ползването на апартамента в гр.

София на С. Р. и на ползването на другия имот на Л. К., а само възлагането на ползването на имота в гр. Годеч и на В. К. (при условия на съвместност) вместо парично обезщетение срещу ползването на апартамента в гр. София от С. Р..

1

Другите двама съделители не са обжалвали решението в частта, имаща характер на определение, за възлагане на ползването на двата имота и не са взели становище по частната жалба.

Депозирана е и частна жалба срещу определение от 27.06.2024г., обективирано върху молба на същият адвокат от 18.06.2024г. (имаща характер на молба за допълване решението в частта му по разноските), с което е отказано, поисканото с молба от 26.09.2023г. (преди последното ОСЗ) увеличаване на възнаграждението му като особен представител на В. К.. Изложени са аргументи, че по делото е имало шест заседания, направил е искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК, разпитвани са свидетели и са изслушвани експертизи, налице бил и голям материален интерес. Определеното възнаграждение не било съобразено с Наредба 1/2004г.

По Частната жалба по чл. 344, ал.3 ГПК СГС намира следното:

Пред СРС частния жалбоподател е направил искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК да му бъде определено обезщетение, което да му бъде заплащано срещу ползването от което е лишен. Вместо това СРС е извършил фактическо разпределение на имотите като апартамента в гр. София е възложен за самостоятелно ползване от С.

Р., а на частния жалбоподател В. К. е възложено реално ползване на вторият имот (къща с дворно място в гр. Годеч) в условията на съвместност с Л. К..

Съгласно съдебната практика в хипотеза на искане по чл. 344, ал 2 ГПК важи диспозитивното начало и съдът може да определи привременна мярка само по искане на някой от съделителите и в обема на това искане (Определение № 364 от 26.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4532/2013 г., I г. о., ГК;Определение № 13955 от 30.08.2012 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 10937/2012 г).

Налага се извод, че като е определил (срещу ползването от С. Р. на апартамента в гр. София) В. К. фактически да ползва в условията на съвместност втория имот (в гр.

Годеч) СРС се е произнесъл извън искането на страната и в нарушение на диспозитивното начало и е постановил недопустим в тази си част съдебен акт.

Горното налага обезсилване на решението на СРС в частта му, имаща характер на определение по чл. 344, ал 2 ГПК, с която е определил срещу ползването от С. Р. на апартамента в гр. София и В. К. фактически да ползва в условията на съвместност втория имот (в гр. Годеч) и връщане на делото на СРС за произнасяне по искането на В. К. с което е сезиран съда, а именно за присъждане в полза на В. Каза срещу С. Р. на помесечно парично обезщетение за ползването на апартамента в гр. София.

Частната жалба срещу разпореждане от 27.06.2024г., обективирано върху молбата на адвокат М. от 18.06.2024г., с което е отказано да се увеличи възнаграждението му като особен представител на В. К. до размер от 1500,00 лева СГС намира за частично основателна.

2

Определеният от СРС размер на възнаграждението на особения представител адвокат М. е 600,00 лева, колко е предвиждала нормата на чл. 7, ал. 4 от Наредба 1/2004г. в редакцията преди изменението от 2022г., тъй като то е определено от съда и внесено преди посоченото изменение. Дотогава е предвиждано именно 600,00 лева за първата фаза. Няма пречка обаче първоначалния размер да се ревизира с крайния съдебен акт при направено преди това искане (ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС). Към момента на приключване на делото пред СРС наредбата е изменена и минималния размер е 1500,00 лева. Следва да се отбележи обаче, че съдът не обвързан от разпоредбите на наредбата съгласно задължителната практика на Съда на европейския съюз. Уредените в наредбата размери се вземат предвид като ориентир, но решаващо значение има правната и фактическа сложност на делото, а също и дейността на самия особен представител.

В случая усложненията в производството (няколко заседания, изслушване на свидетели и експертизи) не са свързани с иска за делба, защото не е имало спорове нито за наличието на съсобственост, нито пък за квотите в съсобствеността.

Усложненията са предизвикани от исканията за привременни обезщетения по чл. 344, ал. 2 ГПК на Л. К. и В. К. (на когото особен представител е адв. М.) и искане на адвокат С. (пълномощник на С. Р.) за включване на МПС в делбата. Производството по чл. 344, ал. 2 е несамостоятелно. По отношение на тези искания не може да се счита, че има определен материален интерес, по смисъла на наредба 1/2004г. защото действието на акта по чл. 344, ал. 2 ГПК е само занапред от влизането му в сила и е продължава до приключване на втората фаза на делбата, като не е ясно ще има или не някакво неизпълнение и в какъв времеви период ще действа привременната мярка.

Същевременно поне две от заседанията са предизвикани от късно направеното искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК на адвокатите М. и С. относно втория имот (в гр. Годеч).

Искането им е заявено едва в четвъртото заседание по делото на 30.10.2023г., а е могло да се направи много по-рано. Това е наложило назначаване на втора СТЕ и разпит на свидетели относно ползването. За първия имот в София не е имало никакви спорове за факта, че се ползва само от С. Р.. Следва да се отчете и обстоятелството, че адв. М. е пропуснал да направи възражение за преклузия на искането на адвокат С.

(пълномощник на С. Р.) за включване в делбата на лек автомобил, което е било заявено едва във второ заседание по делба (чл. 341, ал. 2 ГПК), което би могло да доведе и до по-малко процесуални действия и по-малко заседания-делото е било отлагано за събиране на доказателства досежно лекия автомобил. Предвид горното и с оглед на фактическата и правна сложност на делото СГС намира, че за първата фаза на делбата справедливия размер на възнаграждението на особен представител в случая е 1000,00 /хиляда/ лева. Тоест възнаграждението следва да се увеличи с 400,00 лева.

Безспорно е, че съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК особеният представител се назначава на разноски на ищеца, т. е. първоначално задължена за 3 заплащането на възнаграждението е съделитЕ.та С. Р.. Първоначално определения размер от СРС от 600,00 лева е внесен от нея. Съгласно ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, след заплащането му от задължената страна то може да се възмезди като разноски.

Доколкото преди решението на СРС и настоящото определение не указвано на ищцата да внесе разликата от 400,00 лева по сметка на съда и съответно тя не е внесена реално, а решението по допускане на делба е влязло в сила, то за нея след влизане в сила на настоящото определение и след внасяне на сумата по сметка на съда ще възникне правото да поиска допълване на решението на СРС в частта му за разноските.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение 20123810/04.06.2024г. на СРС 57 с-в по гр.д.

18273/2021г., постановено в първа фаза на делбено производство за делба на два недижими имота (Апартамент 2 на ет.2 в блок 708П-пломба, ж.к. Люлин“, гр. София идентификатор *** и дворно място от 644 кв.м. – Парцел III имот пл.н. 7, кв. 1, по плана на кв. „Молак“ в гр. Годеч, ведно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда ) В ЧАСТТА МУ, ИМАЩА ХАРАКТЕР НА ОПРЕДЕЛЕНИЕ по чл. 344, ал. 2 от ГПК, с която на В. К. е възложено ползване при условия на съвместност с Л. К. на недвижим имот в гр. Годеч дворно място от 644 кв.м. – Парцел III, имот пл.н. 7, кв. 1, по плана на кв. „Молак“, ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ 70 кв.м. с един етаж и използваем таван КАТО връща делото на СРС за произнасяне по действително заявеното искане, а именно за присъждане в полза на В. К. срещу С. Р. на помесечно парично обезщетение за ползването на апартамента в гр. София до приключване на делбата.

ОТМЕНЯ определение от 27.06.2024г. по същото дело на СРС, обективирано върху молба от 18.06.2024г. на адвокат К. М. М. –особен представител на В. К. , с което е отказано допълване на решението в частта за разноските чрез увеличаване на определеното на адвокат М. възнаграждение (поискано с молба от 26.09.2023г.) над сумата от 600,00 лева до размер от 1000,00 лева, като вместо това ДОПЪЛВА решението на СРС като ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на адвокат К. М. за особеното представителство на В. К. в производството пред СРС в първата фаза на делбата в размер на 1000,00 лева КАТО задължава С. Р. да довнесе по сметката на Софийски районен съд сумата от 400,00 лева в едноседмичен срок от влизане в сила на настоящото определение.

Потвърждава определението от 27.06.2024г. в частта му, с която е оставено 4 без уважение искането за допълване на решението в частта му за разноските чрез увеличаване на възнаграждението на адвокат М. над сумата от 1000,00 лева.

Настоящото определение е окончателно в частта му, с която е обезсилено решението на СРС, в частта по чл. 344, ал. 2 от ГПК-имаща характер на определение.

В частта му за отмяна и в частта за потвърждаване на определението от 27.06.2024г. настоящото определение подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5