Решение № 165 от 21.03.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. К., 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г. Гражданско дело № 20245510102432 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че на *** г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г. на основание чл. 99 от ЗЗД между “Т.” ЕАД, с ЕИК *** /Банката/ и „А.” ЕАД, с ЕИК *** /АСВ/, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит с № ***, сключен между Банката и В. М. Г., е прехвърлено в полза на „А.” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от *** г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г.

Съгласно чл. 4.4. от рамковия договора за цесия, А., в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което „А.“ има изрично пълномощно от “Т.“ ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на Банката, което е приложено по образуваното изпълнително дело.

С оглед факта, че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист не е подадено от ищцовото дружество и не са страна по частното гражданско дело, се позовават на т. 10. б. от ТР 4/2013 г. на ОСГТК, съгласно която ВКС е привел, че настоящият иск би могъл да се предяви и от цесионера, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, от датата на връчване на 1 указанията на съда на цедента. Сочи съдебна практика: (Определение № 329 от 31.05.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 226/2011 г., 4- то г.о., ГК и Определение № 366 от 19.05.2011 г. на ВКС по т.д. № 994/10 г„ 1-во т.о., ТК; Определение № 665 от 04.11.2019 г. по ч.т.дело № 2390 от 19 г. на II т.о. На ВКС; д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС)

Твърди, че процесното вземане произтича от сключен на *** г. Договор за потребителски кредит с № *** между „Т.“ ЕАД и В. М. Г., съгласно който кредиторът е предоставил кредит в размер на 500 лв., за общо ползване, която сума ответникът се е задължил да върне на Кредитора ведно с уговорените лихви до 25.07.2023 г. /чл. 6 от Договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на 41.67 лв., а последната погасителна вноска е изравнителна и е в размер на 41.63 лв. Така към датата на подписване на Договора, страните са уговорили Кредитополучателят/ответник да плати на Банката общата сума от 500 лв.

Заявява, че в чл. 11.2 от Договора е инкорпориран и погасителния план към него, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска е с падежна дата 25.08.2022 г., а последната е 25.07.2023 г.

С оглед на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че В. М. Г., в качеството на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит с № *** от *** г. дължи на „А." ЕАД, с ЕИК *** следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1812/2023 г. по описа на Районен съд – К., а именно: 500 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за заем; 26.45 лева – лихва /обезщетение/ за забава, начислена за периода от 25.08.2022 г. до 27.07.2023 г.; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга. Претендира присъждането на разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът може да заплати дължимите суми по следната банкова сметка на „А.“ ЕАД: ***, BIC: ***, О. АД

Моли, в случай че представител на „А.” ЕАД не се яви на първото по делото заседание, същото да се гледа в тяхно отсъствие.

Моли, в случай че ответникът по делото в законоустановения срок не депозира отговор на исковата молба, не вземе становище и не оспори приложените доказателства по делото или претендираните към него суми, нито е ангажирал доказателства, с които да докаже, че са изплатени претендираните към него суми, съдът да постанови решение, съгласно което е установено вземането на „А.“ ЕАД срещу ответника по делото. Включително, в случай че ответникът не се яви в първото заседание по делото и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, съдът да постанови неприсъствено решение.

Моли, в случай че ответникът признае иска в цялост, съдът да постанови решение, съгласно което е установено вземането на „А.“ ЕАД срещу ответника по делото.

В случай че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от ответника в настоящето дело и същите са в размер над минималния 2 адвокатски хонорар, прави възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК и моли съда да намали същия до размера на нормативно установения минимален размер на адвокатския хонорар.

В случай че съдът осъди „А.“ ЕАД да заплати разноски на ответника по делото, в съответствие с принципите на добросъвестност, равенство на страните и законност, изразени в чл. 3, чл. 5 и чл. 9 от ГПК, съдът да даде указания на ответника да посочи банкова сметка, по която да му бъдат изплатени присъдените разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В първото по делото съдебно заседание ищецът, с писмена молба е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.

С протоколно определение от 10.03.2025 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.

Ответникът е редовно призован за съдебното заседание на 10.03.2025 г., като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.

От разпореждане на съда от *** г., постановено по настоящото гражданско дело /л. 35 от делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

Представените с исковата молба писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № *** от *** г., Договор за продажба на вземания (цесия) от *** г., Приложение № 3 Към договор за продажба и прехвърляне на вземания; Приложение № 1/*** г., Приложение № 4 към договор за продажба и прехвърляне на вземания; уведомително писмо до ответника от Ти Би Ай ЕАД чрез „А.“ ЕАД, не са оспорени от ответника и доказват наличието на неизпълнение на договорно задължение по Договор за потребителски кредит № *** от ***г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на същата се установява, че усвояването на средствата от кредита в размер на 500 лева е извършено на ***г. с паричен превод от еРау в полза на В. М. Г.. Ответникът В. М. Г. е извършила плащане в размер на 526.45 лева на 27.11.2024г. след осчетоводяване на полученото плащане в размер на 526.45 лева са погасени следните елементи на дълга по договор за потребителски кредит № *** от ***г., както следва : съдебни разходи – 347.00 лева, лихва за забава до 31.01.2014г. – 25.31 лева, договорна лихва – 31.71 лева и 122.43 лева главница. Размерът на неплатената главница по договор за потребителски кредит № *** от ***г. е 377.57 лева. От експертизата се установява още, че общия размер на лихвата за забава формиран по отделни периоди е 124.82 лева.

3

Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е платил на ищцовото дружество претендираните суми по процесния договор, като такива доказателства по делото не са събрани.

Исковете се явяват вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, като и заключението на съдебно – счетоводната експертиза.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника. С оглед установеното следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявения иск да бъде уважен до установените с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза размери, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл.239, ал.2 от ГПК. По отношение на мораторната лихва за забава, съдът уважава иска до претендирания размер 26.45 лева, тъй като с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът не може да присъди сумата установената с експертното заключение, която е в по-голям размер 124.82 лева.

По отношение на претендираните от страната разноски, съдът възприема следното:

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.

Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 57.55 лева представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 379.88 лева, представляващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.

Воден от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. М. Г., ЕГН **********, с адрес село Ю., община М. съществуването на вземането на „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., булевард „***, ***, представлявано от изпълнителния директор З.С.Б. за сумата от 377.57 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № *** от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2023 г. до изплащане на вземането, 26.45 лева обезщетение за забава за периода от 25.08.2022 г. до 27.07.2023г., като ОТХВЪРЛЯ за разликата от 377.57 лева за главница до претендирания размер от 500 лева като неоснователна, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №1015/08.08.2023г. по частно гражданско дело №1812/2023г. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА В. М. Г., ЕГН **********, с адрес село Ю., община М. да заплати на „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., булевард „***, ***, представлявано от изпълнителния директор З.С.Б., чрез юрисконсулт Б. Д.а сумата от 57.55 лева, представляваща разноски по ч.гр.дело 1812/2023 г. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА В. М. Г., ЕГН **********, с адрес село Ю., община М. да заплати на „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., булевард „***, ***, представлявано от изпълнителния директор З.С.Б., чрез юрисконсулт Б. Д.а сумата от 379,88 лева, представляваща разноски по настоящото производство.