Решение № 1587 от 04.07.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1587 гр. Бургас, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20242120108027 по описа за 2024 година

Делото е образувано по повод исковата молба на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК ...., със седалище гр. София, с която моли да бъде прието за установено, че ответникът П. Н. Г., с настоящ адрес в гр. Бургас, дължи на ищеца следните суми: 1200 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ../...год., и 516,39 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 29.12.2022-28.06.2024 год., както и законна лихва върху главницата, начиная от 23.07.2024 год. до окончателното й изплащане, които суми са част от предмета на Заповед № 2565/25.07.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 4979/2024 год. на БсРС.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на 29.06.2021 год. между „Стик – Кредит“ АД и ответницата П. Г. е бил сключен договор за кредит за сумата от 1200 лева, която ответницата се е съгласила да върне на 18 месечни вноски от по 184,53 лева в срок до 29.12.2022 год., съгласно погасителен план към договора; с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2023 год. и Приложение № 1 към него „Стик – Кредит“ АД, в качеството си на цедент, е прехвърлил на ищецацесионер вземанията си към ответницата по договора за кредит; длъжникът е 1 уведомен за цесията на 24.07.2023 год.

За заплащане на претендираните парични вземания ищецът е подал заявление по чл. 410, ГПК, уважено с издаване на Заповед № 2565/25.07.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д.

№ 4979/2024 год. на БсРС. Правният интерес от предявяване на исковете по настоящото дело е обоснован с оглед указанията на заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т. 2, ГПК, съгласно Разпореждане № 12679/18.11.2024 год.

Ищецът е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, моли за уважаване на исковете и за присъждане на деловодните разноски, направени в заповедното и в настоящото исково производства.

Съдът намира исковете за допустими, правните им основания са чл.

124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл. 84, ал. 1, чл.

86, чл. 99 и чл. 240, ал. 2, ЗЗД, чл. 9 и сл., ЗПК.

Ответникът не е изразил становище по делото, не е ангажирал доказателства.

Бургаският районен съд, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен неподписан ръкописно от кредитополучателя Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № .../...год., сключен между „Стик – Кредит“ АД, в качеството на кредитор, и П. Н. Г., в качеството на кредитополучател, по реда на ЗПФУР, ЗПК и ЗЕДЕУУ. Като неразделна част от този договор е описан съставеният и представен неподписан погасителен план, съдържащ данни за главницата – 1200 лева, срок на договора – 18 месеца, разсрочено връщане на кредита на 18 погасителни вноски, договорна лихва – 36 %, годишен процент на разходите – 45.58 %, и общ размер на дължимите главница и договорна лихва – 1657,87 лева.

По делото е представена разписка – неподписана от получателя, за извършено на 29.06.2021 год. плащане на сумата от 1200 лева в полза на П. Г.

– чрез система за електронни плащания ePay. Като основание за превода е посочено „усвоен кредит № ....“, който номер е идентичен с този по процесния договор.

Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника на основание договор за продажба и прехвърляния на вземания (цесия), сключен на 12.07.2023 год., по силата на който цедентът „Стик – Кредит“ АД е прехвърлил на ищеца-цесионер „АПС Бета България“ ЕООД вземанията си към ответника П. Г. по процесния договор за кредит. Според ищеца, цедираните вземания са индивидуализирани в писмено Приложение № 1.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира 2 предявените искове за неоснователни. Съгласно изготвения от съда доклад по чл. 146, ал. 1, ГПК, срещу който не е постъпило възражение от страните, в тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване за установяване сключения валиден договор за потребителски кредит между „Стик – Кредит“ АД и ответника П. Г.; надлежното престиране от кредитора на договорената сума в полза на длъжника, настъпилата забава и валидното цедиране на вземанията по договора за кредит в полза на ищеца. Съдът счита, че такова доказване по делото не е проведено – чл. 154, ал. 1, ГПК. На първо място, липсват доказателства, че главницата от 1200 лева по договора за кредит е била предадена на длъжника П. Г. – представената разписка не носи подпис – саморъчен или електронен – на получателя на сумата, поради което не може да се приеме, че кредиторът „Стик – Кредит“ АД е изпълнил пълно и точно задължението си за предаване на сумата на контрахента. Представената разписка е съставена от трето лице, но в нея не се съдържа изявление на получателя на сумата, нито за датата на плащане, за начина на плащане и за получаване на сумата от 1200 лева. Липсата на доказателства за така твърдяното от ищеца обстоятелство мотивира съда да приеме, че не е налице и валидно сключен реален договор за паричен заем.

Ищецът не е ангажирал и доказателства за установяване на направените от страните по договора за кредит електронни изявления.

Съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на насрещната страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Предвид липсата на признание на ответника за тези обстоятелства, ищецът следва да докаже изпращането на електронно съобщение до електронната поща на ответника, приемането на условията по договора от контрахента и получаването на сумата 1200 лева от ответника на посоченото договорно основание. В настоящото дело няма данни за постигнато съгласие между контрахентите, с което те са приели, че обикновеният електронен подпис има стойността на саморъчен. При липсата на предпоставките на чл. 13, ал. 4, ЗЕДЕУУ следва да се приеме, че представената хартиена разпечатка на договор за кредит не представлява саморъчно подписан документ и той не се ползва с формалната доказателствена сила по смисъла на чл. 180, ГПК.

На последно място, съдът счита, че не е доказана активната материално-правна легитимация на ищеца като кредитор на ответника по процесния договор за кредит, въз основа на сключен между ищеца и „Стик – Кредит“ АД цесионен договор. Делото не съдържа данни за валидно сключено на 12.07.2023 год. в писмена или устна форма цесионно съглашение по чл. 99, ал. 1, ЗЗД, нито за страните и предмета му, поради което не може да се приеме, че ищецът е встъпил в правата на първоначалния кредитор (цедент) срещу длъжника П. Г..

С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърдението си за валидно сключен договор за 3 потребителски кредит, легитимиращ ответника като длъжник, поради което главната искова претенция, ведно с обусловените от нея акцесорни искове за обезщетение за забава, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, за приемане за установено, че ответникът П. Н. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ....., дължи на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. .... следните суми: 1200 лева – главница по Договор за потребителски кредит № .../...год., и 516,39 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 29.12.2022-28.06.2024 год., както и законна лихва върху главницата, начиная от 23.07.2024 год. до окончателното й изплащане, които суми са част от предмета на Заповед № 2565/25.07.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 4979/2024 год. на БсРС.

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4