Решение № 457 от 12.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Бургас, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20252100500326 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е постъпила въззивна жалба, подадена от ищеца „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: 030269049, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, представлявано от Юри Константинов Копач, Радослав Цветанов Димитров, Николай Иванов Станчев и Мирослав Велков Кочев, чрез упълномощения му процесуален представител юрисконсулт М. Танева, против решение № 2598 от 05.12.2024г. по гр.д. № 1415/2024г. по описа на РС-Бургас, с което са отхвърлени исковете му за осъждане на ответната ОБЩИНА СОЗОПОЛ, ЕИК: 000057236, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, пл. „Хан Крум“ № 2, представлявана от Тихомир Янакиев – кмет да му заплати на сумата от 566. 60 лв. – главница, от която сумата от 551.60 лв. - изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №210927132 и сумата о т 15 лв. - ликвидационни разноски, както и сумата от 138.95 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода 14.01.2022г. – 29.02.2024г., ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Със същото решение ищцовото дружество е осъдено да заплати ответната Община Созопол направените съдебно-деловодни разноски в размер на 720 лв.

1

Във въззивната жалба се изразява недоволство от обжалваното решение, с твърдения, че същото е неправилно, постановено при наличието на съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излага се, че въпреки оспорването на приетото в първата инстанция заключение, съдът неоснователно е отказал допускането на повторно заключение, въпреки, че оспореното такова съдържа непоследователни и противоречиви аргументи на вещото лице, противоречащи на снимковия материал.

Сочи се, че експертът е приел, че уврежданията по гумата и по джантата са от външната страна, независимо, че видно от снимковия материал не се касае за охлузвания, а за отчупване/нараняване на част от джантата, ясно кореспондиращо с дупката в гумата, т.е. твърди се настъпване на увреждания и по двете страни на гумата в резултат на един страничен удар, а не до странично преминаване покрай изпъкналите ръбове на шахтата, довело до одраскване. На следващо място се възразява, че вещото лице не е съобразило гласните доказателства, поради което заключението му отразява съвсем различна фактическа обстановка, независимо, че е посочил, че е взел предвид всички данни по делото. Подчертава се, че от свидетелските показания се установява, че по време на преминаване пред въпросния участък не е имало други автомобили и водачката е управлявала МПС в своята част от пътното платно, без да е предприемала изпреварване и без да е навлизала в насрещното пътно платно. В тази връзка се сочи, че ако е вярна описаната в отговора на вещото лица по въпрос 2 ситуация, това би довело до увреждания в лявата част на автомобила, като същевременно в съдебно заседание обаче експертът е заявил, че уврежданията всъщност биха могли да се получат и от челно преминаване през неравност и чрез странично докосване чрез преплъзване и срязване. Възразява се, че тези неточности в заключението не могат да бъдат преодолени с допълнителни въпроси, по съображения, че същото е необективно, противоречиво и некомпетентно. Въззивникът излага, че пропуските в заключението не могат да бъдат преодолени чрез допълнителни въпроси, тъй като счита, че вещото лице е възприело напълно различна фактическа обстановка, която не съответства на данните по делото. Сочи, че въпреки своевременно направеното оспорване съдът е отказал да допусне извършване на ново заключение, с мотив, че заключението не е оспорено по надлежния ред, предвиден в чл. 200 от ГПК. На следващо място в жалбата са изложени доводи за необоснованост на обжалваното решение, свързани с оценка на събраните свидетелски показания на водача на процесното МПС.

Въззивникът счита, че същите доказват, че водачът е предприел всички необходими действия да съобрази със състоянието на пътната настилка и атмосферните условия, като сочи, че е останало недоказано от насрещната страна възражението за несъобразена скорост и изключителна вина/съпричиняване от водача на щетите.

Изразява се несъгласие с изводите на съда за недоказаност на механизмът за настъпване на ПТП и причиняване на щетите. Иска се въззивният съд да назначи на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК повторна съдебна автотехническа експертиза по първите две от задачите, по които е извършена първата експертиза – за установяване на механизма на процесното ПТП и дали е налице причинно-следствена връзка между ПТП и вредите, нанесени на застрахованото МПС. По подробно наведените в жалбата доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендира се присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнагражение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата ОБЩИНА СОЗОПОЛ е депозирала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна като счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и моли за потвърждаването му.

Възразява против доводите на въззивното дружество за неправилност на съдебното 2 решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, като счита за неоснователно искането за допускане на повторна съдебноавтотехническа експертиза. Сочи се, че в случай, че ищецът е считал заключението за непълно и неясно, а възприетата от експерта фактическа обстановка за неправилна, е имал възможност да зададе конкретизиращи и уточняващи въпроси при изслушването на експерта и ако тогава е имал възражения по заключението, да оспори същото в срока по чл. 200, ал. 3, изр. второ от ГПК. Излага, че ищецът не се е възползвал от процесуалната си възможност по чл. 200, ал. 2, изр. второ от ГПК да зададе въпроси на вещото лице за изясняване на заключението, а го е оспорил предварително в нарочна писмена молба, подадена на 04.11.2024г. преди провеждане на откритото съдебно заседание на 05.11.2024г., без в нея да са посочени уточняващи и конкретизиращи въпроси. С оглед горните съображения въззиваемата страна счита, че не са налице и двете хипотези на разпоредбата на чл. 201 от ГПК. На следващо място в писмения отговор са наведени доводи за неоснователност на оплакванията в жалбата за необоснованост на първоинстанционното решение, като се счита, че ищецът не е доказал твърденията си. Сочи се, че решението е съобразено с данните по делото и изводите на съда са мотивирани и обосновани с безспорно установеното по делото, като същите са ясни, убедителни и безпротиворечиви. Излага се, че заключението на вещото лице е подробно обсъдено, вкл. и отговорите на експерта в съдебно заседание, като се сочи, че изводите му се базират на представения от ищеца снимков материал, както и на заявения от ищеца механизъм на ПТП. По подробно наведените доводи въззиваемата страна се противопоставя на доказателственото искане на въззивника и моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските. Във връзка с уточненията на исковата молба, направени във въззивното производство по указания на настоящата инстанция въззиваемия-ответник е депозирал писмено становище.

С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и направените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от ищцовия застраховател „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД искове с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането вр. с чл. 50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответната Община Созопол да му заплати сумата от 566.60 лв. - главница, представляваща изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение /551.60 лв. плюс 15 лв. ликвидационни разноски/ по застраховка „Каско на МПС” по застрахователна полица № 0312210460002791 с валидност от 05.02.2021г. до 04.02.2022г. за претърпени имуществени вреди на застрахования л.а. „Хонда Акорд“, рег.№ А 7773 НТ, управляван от З.Й. Й., изразяващи се в увреждане на предна дясна джанта и гума и задна дясна джанта и гума /съгласно уточнение във въззивното производство/, причинени на 24.08.2021г. по време на движение по пътя между гр.

Созопол и къмпинг Градина, вследствие преминаване на автомобила през необозначено и необезопасено препятствие на пътното платно- шахта, издадена над нивото на пътната настилка, както и мораторна лихва за забавено плащане в размер на 138.95лв. от датата на забавата -14.01.2022г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението. Aнгажирани са доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната Община Созопол е депозирала 3 писмен отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените искове по основание и размер. Изложени са възражения отговорност за вредите от настъпилото ПТП следва да нови „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, която е задължена да поддържа и ремонтира шахтата, като част от каналната подземна мрежа на гр. Созопол съгласно чл. 2.1. (а) и чл. 2.2 от сключения помежду им договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 25.02.2016 г. Излага че, независимо, че Община Созопол е собственик на водоснабдителните и канализационни мрежи на територията си, то именно въз основа на сключения с „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД договор, ВиК операторът в това си качество съгласно Наредба № 4/2004г. е длъжен да ги поддържа в изправно състояние. На следващо място се оспорват твърденията за настъпило застрахователно събитие, като счита, че такова не е доказано от представените доказателства, в т.ч. и поради липсата на съставен протокол за ПТП от органите на КАТ. Възразява се също за недоказаност на причинно-следствена връзка между вредите и причиняването им на твърдяната дата и място, с което е допълнително обосовава доводите си за липсата на отговорност на ответника. При условията на евентуалност, в случай на доказване на мястото, времето и причината за настъпване на ПТП ответника твърди, че водачът на лекия автомобил е управлявал при несъобразяване с пътната обстановка и условията за движение, поради което има изключителна вина за настъпилото ПТП, респ. с поведението си е допринесъл за тяхното съпричиняване. Възразява също, че е получил поради нередовно връчване поканата за заплащане на сумата, като евентуално при уважаване на иска за главницата, оспорва иска за лихвата за забава, тъй като счита, че не е поставен в забава. Моли се за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноските по делото. Оспорени са представените от ищеца писмени доказателства.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че процесният л.а. е валидно застрахован при ищцовия застраховател по застраховка „Каско на МПС“. Не се спори, че в срока на действие на застрахователна полица е настъпило ПТП, за което е образувана щета, по която ищецът е изплатил на собственика на застрахования автомобил горепосочената застрахователна сума. Ищецът по регрес претендира присъждането й от ответната Община Созопол, заедно с ликвидационните разноски и лихвите за забавеното й плащане, след като същата община не му е платила търсената сума в предоставения с писмена покана доброволен срок за това.

Представената е преписката, образувана при застрахователя –ищец по заявената щета за настъпилите вреди на автомобила, вследствие ПТП и тяхната оценка, придружена със снимков материал.

В първата инстанция като свидетел е разпитана З.Й. - водачът, управлявал процесния автомобил, която е заявила, че инцидентът се е случил в тъмната част на денонощието, при липса на видимост. В показанията си свидетелката сочи, че при излизане от един завой на пътя попаднала в дупка, след което последвал удар в нещо твърдо на пътя. Свидетелката е обяснила, че впоследствие разбрала, че това, в което се е ударил автомобила е било шахта, изпъкнала над асфалта, като вследствие на удара били спукани две гуми на автомобила, а за джантите не може да каже. Изложила е, че движението в този участък е двупосочно, без трафик или други превозни средства коли в непосредствена близост, като тя се е движила с 30км./ч., тъй като пътят не позволявал по-висока скорост. Според Й. шахтата се е намирала след завой в дясно на пътя, над нивото на асфалта, била е покрита, но не е била сигнализирана или обезопасена, както и, че не е имало пътни знаци за неравност на пътя. Посочила е, че 4 шофирала на фарове, като осветителната система на автомобила й е била в пълна изправност, но тъй като било много тъмно почти нищо не се е виждало на асфалта като издатина.