Решение № 936 от 11.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 936 гр. Бургас, 11.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120106487 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от Д. Д. Р., срещу „Агроринг инвест“ ООД, искове да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед от 24.07.2025 г. на управителя на ответника, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 684,30 лева, представляваща трудово възнаграждение в периода от 01.07.2025 г. до 14.07.2025 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба в съда – 24.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 684,30 лева, представляваща обезщетение при недопускане до работа за периода от 15.07.2025 г. до 25.07.2025 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба в съда – 24.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1437,04 лева за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 26.07.2025 г. до 26.08.2025 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3, вр. с чл. 225 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 213 КТ.

Твърди се, че между страните е сключен трудов договор от 02.11.2022 г., по силата на който ищецът е заел при ответника длъжност „***“ с последно брутно месечно възнаграждение в размер на 1437,04 лева. Сочи се, че ищецът реално е полагал труд на заеманата длъжност, считано до 14.07.2025 г., когато работодателят е спрял да допуска същия до работа. Поддържа се, че на 25.07.2025 г., ответникът незаконосъобразно е уволнил ищеца, без да са налице основания за това и без да му бъде дадена възможност за обяснения.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове, като се поддържа, че работодателят е допускал работника до работа, но същият не се е явявал на работа и не е полагал труд. Противопоставено е възражение за погасителна давност.

1

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа исковата молба.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и от представения по делото Трудов договор № ***/02.11.2022 г., сключен между страните по делото ищецът е заемал при ответника длъжността „***“, както и че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 1437,04 лева /л. 4/.

По делото е представена справка от НАП, от която се установява, че като начало на трудовото правоотношение по сключения между страните Трудов договор № ***/02.11.2022 г. е отразена датата 03.11.2022 г. и дата на прекратяване – 25.07.2025 г. /л. 7/.

Приет по делото е констативен протокол от 16.07.2025 г., подписан от управителя на ответника и свидетел, в който е посочено, че от 08.07.2025 г. до 16.07.2025 г. ищецът не се е явявал на работа /л. 26/.

По делото са представени Заповед № 5/24.07.2025 г. и Заповед № 6/24.07.2025 г., и двете подписани от управителя на ответника, за налагане на дисциплинарно наказания „Уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, поради „Неявяване на работа в продължение на два и повече работни дни“ /л. 18 и л. 19/.

Прието по делото е подписано от ответника, с което ищецът е поканен да получи Заповед № 5/24.07.2025 г. и Заповед № 6/24.07.2025 г. и двете подписани от управителя на ответника, за налагане на дисциплинарно наказания „Уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение /л. 20/. Към писмото е представен превозен документ, върху който саморъчно е отбелязано „Отказана от получател“ /л. 21/.

От приетото по делото заключение на вещото лице по възложената съдебно-почеркова експертиза се установи, че подписът, положен в графата „получател“ в транспортен документ, находящ се на л. 24 от делото, представен и в оригинал на л. 57, с който е изпратена покана за даване на обяснения до ищеца относно наложеното му от ответника наказания „Уволнение“ не е на лицето, посочено като негов автор /л. 80/.

По реда на чл. 204 ГПК е извършен оглед на документите находящи се на л. 18 – л. 20 от делото, като не са констатирани разминавания между оригиналите и копията представени по делото /л. 53 гръб/.

По инициатива на ищеца по делото е разпитан свидетелят Й. Д. /л. 48 гръб/ – бивш работник при ответника, от чиито показания се установява, че в периода от 01.07.2025 г. до 14.07.2025 г. свидетелят редовно е ходил на работа, като предвид длъжността, която е заемал – „***“, се е налагало да работи в гр. Бургас, от дома си и в с. *** и често е виждал ищеца на работа да кара трактор. Установява се, че на 14.07.2025 г., когато отишъл на работа във с.

***, свидетелят заварил двора пълен с мъже с внушителна физика и бронежилетки, които не е виждал досега, като всички работници били стресирани и имало полиция. Установява се, че на 15.07.2025 г. след като свидетелят и други работници отишли на работа имало охранители, които им заявили, че вече не са работници към ответника и нямат право да влизат, при което свидетелят и работниците са правили опити да ходят на работа и следващите дни, но не са допускани до работа.

По инициатива на ответника по делото е разпитан свидетелят Р. Г. /л. 49/ – работник при ответника, от чиито показания се установява, че свидетелят работи в с. ***, в т. ч. и през м.07.2025 г. и никога не е виждал ищеца да работи там, както и в средата на този месец не е виждал да идват охранители.

2

При извършена очна ставка по чл. 174 ГПК между свидетелите Й. Д. и Р. Г., всеки свидетел е потвърдил вече изложените от него показания /л. 50/.

По инициатива на ответника по делото е разпитан свидетелят Н. П. /л. 72/ – куриер, от чиито показания се установява, че свидетелят не си спомня за конкретните връчвания на ищеца, тъй като извършва връчвания на много пратки.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3, вр. с чл. 225 КТ, чл.

128, т. 2 КТ и чл. 213 КТ. За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки, както следва: по исковете по чл. 344 КТ - съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание, размера на последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението, оставането си без работа вследствие на това уволнение за исковия период, респективно че не е получавал трудово възнаграждение в този период;

По иска по чл. 128, т. 2 КТ – наличието на твърдяното в исковата молба трудово правоотношение с ответника, по силата на което ищецът е заемал твърдяната длъжност, изпълнение на собствените си задължения по трудовото правоотношение, а именно, че реално е работил, през работните дни включени в исковия период, размера на претенцията си и по иска по чл. 213 КТ - че в периода, за който претендира обезщетение за недопускане до работа се е явявал и е бил на разположение за изпълнение на трудовите си задължения, както и че работодателят реално го е възпрепятствал и му е отказал достъп до работното място. В тежест на ответника е да докаже, че при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото на уволнение и че е извършено по съответния ред /включително при спазване на изискванията за подбор/ и от органа, който има право да извършва такива промени, както и всички свои правоизключващи, правонамаляващи и правоотлагащи възражения, вкл. възражението си за погасителна давност.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Не е спорно, а и от представения Трудов договор № ***/02.11.2022 г., сключен между страните по делото се установи, че ищецът е заемал при ответника длъжността „***“, както и че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 1437,04 лева /л. 4/.

За уважаване на иск за отмяна на уволнение, следва да бъде установено, че такова реално е осъществено. Съобразно чл. 335, ал. 1, т. 3 КТ, без предизвестие трудовото правоотношение се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на трудовия договор. Наведените в исковата молба твърдения са, че породеното между страните трудово правоотношение е прекратено на 25.07.2025 г., като за установяване на това твърдение е представена, справка от НАП, в която като дата на прекратяване е отразена 25.07.2025 г. /л. 7/. Справката сама по себе си не установява прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото информационният масив на НАП съдържа производни данни, чиято достоверност следва да бъде проверена въз основа на първична информация. В противоречие с представената справка, самият ищец, с последваща молба от 26.11.2025 г. заявява, че заповед за уволнение не му е връчвана. С това си твърдение същият признава, че трудовото му правоотношение с ответника не е прекратено до завеждане на настоящото дело.

За установяване на твърденията си относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение, от ответника като писмени доказателства бяха ангажирани подписано от ответника писмо, с което ищецът е поканен да получи Заповед № 5/24.07.2025 г. и Заповед № 6/24.07.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказания „Уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение /л. 20/. Към писмото е представен превозен документ на „Еконт 3 експрес“ АД, върху който саморъчно е отбелязано „Отказана от получател“ /л. 21/. По делото обаче не бяха ангажирани доказателства от ответника, че отказът за получаване е осъществен от ищеца /обстоятелство, което се оспорва от последния/, а и писмото е изпратено на адрес различен от заявения от ищеца в трудовия договор, върху превозния документ не са изписани имената на ищеца и липсва положен подпис, което допълнително разколебава достоверността на наведените от ответника твърдения за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.

Гореизложеното обосновава извод за липса на прекратено трудово правоотношение между страните, преди завеждане на настоящото дело.

Заповедите за прекратяване на процесното правоотношение са представени с отговора на исковата молба и връчени на ищеца на 18.11.2025 г. С оглед на изложеното, по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК и съобразно чл. 335, ал. 1, т. 3 КТ, съдът приема, че процесното трудово правоотношение е прекратено на 18.11.2025 г., поради което е неоснователно противопоставеното от ответника възражение за погасителна давност, доколкото двумесечният срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, съгласно чл. 358, ал. 2, т. 1, предл. 2 КТ започва да тече от деня на прекратяване на трудовото правоотношение.

При извод за прекратено трудово правоотношение, в тежест на ответника е да установи, че при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото на уволнение и че е извършено по съответния ред. Доколкото правилата за налагане на дисциплинарни наказания са уредени от повелителни норми, които обаче не са в публичен, а в частен интерес, съдът се произнася само по изтъкнатите от ищеца нарушения на правилата за налагане на дисциплинарно наказание. В случая, ищецът твърди, че е бил лишен от възможност да упражни правото си по чл. 193 КТ за даване на обяснения. За установяване на спазването на правилата на чл. 193 КТ, ответникът е представил по делото покана за даване на обяснения до ищеца относно наложеното му от ответника наказание „Уволнение“, придружено с транспортен документ на „Еконт експрес“ АД /л. 24, представен и в оригинал на л. 57/, удостоверяващ връчване. Заключението на вещото лице по възложената съдебнопочеркова експертиза, която съдът кредитира като неоспорена от страните, установи, че подписът, положен в графата „получател“ в транспортен документ не е на лицето, посочено като негов автор /л. 80/, поради което този документ не може да бъде ползван като доказателство по делото, на основание чл. 194, ал. 2 ГПК. По делото не са ангажирани други доказателства, удостоверяващи осигуряването на възможност за даване на обяснения на ищеца, което е достатъчно, за да бъде направен извод за нарушение на чл. 193 КТ, респ. за незаконност на уволнението. В допълнение следва да се отбележи, че дори и този документ да беше оценен като доказателствено средство по делото, то същият удостоверява връчване на лице различно от ищеца, което е достатъчно, за да бъде направен извод за липса на такова, доколкото връчване по реда на чл. 46 ГПК може да бъде осъществено само от връчител – длъжностно лице, осъществяващо публична служба, каквито работниците в частни куриерски дружества не са.