Определение № 489 от 14.08.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489 гр. Пловдив, 14.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Частно наказателно дело № 20255330203576 по описа за 2025 година намери за усТ.ено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 4 от НПК.

Образувано е по Жалба с вх. № 69361/20.06.2025г. по описа на РС Пловдив, която е депозирана до РС Пловдив, от И. Т. Х., ЕГН **********, срещу ПосТ.ление от 21.03.2025г. на РП Пловдив, с което производството по ДП № 79/2023г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР Пловдив, пр.пр. № 13912/2022г. по описа на РП Пловдив, водено за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, е било прекратено.

След като се запозна с материали приложени по ДП № 79/2023г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР Пловдив и изложеното в жалбата, съдът намира за усТ.ено следното:

Жалбоподателят счита, че посТ.лението за прекратяване на РП Пловдив е неправилно и необосновано, излага съображения. Моли за неговата отмяна.

Досъдебното производство е образувано за това, че през 2014г. в гр.

Хисаря е използван документ с невярно съдържание и е получено без правно основание чуждо движимо имущество, с намерение да бъде присвоено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство не е привлечен обвиняем, като на 21.03.2025г. наказателното производство по делото е било прекратено с посТ.ление от РП Пловдив на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК. В посТ.лението си прокурорът приел че не са събрани доказателства да е извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, както и документни престъпления по глава ІХ от НК.

1

По допустимостта на жалбата: Първата предпоставка, за да бъде жалбата допустима е, че тя трябва да бъде подадена в предвидения законов срок. Съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК жалбата срещу посТ.ление за прекратяване на наказателното производство трябва да бъде подадена в 7 дневен срок от получаването му. По своята същност този срок е преклузивен и неспазването му преклудира възможността изброените лица в цитираната разпоредба да обжалват посТ.ения съдебен акт. Подаването на жалбата извън законоусТ.ения срок води до недопустимост на същата. В конкретния срок, обжалваното посТ.ление е било връчено на 18.06.2025г., а жалбата е подадена на 20.06.2025г. Следователно подадена е в срок.

Втората предпоставките за допустимостта на жалбата срещу посТ.лението за прекратяване на наказателното производство се съдържат в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК . Съгласно цитираната норма препис от посТ.лението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо Л., които могат да обжалват посТ.лението пред съответния първоинстанционен съд в седмодневен срок от получаването на преписа. За да бъде допустима жалбата е необходимо същата да бъде подадена от кръга лица, изброени изрично в разпоредбата на чл. 243, ал. 3, от НПК. Право да подадат жалба срещу посТ.лението за прекратяване на наказателното производство имат единствено и само обвиняемия, неговия защитник, пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо Л..

В конкретния случай жалбата подадена от И. Т. Х., в качеството му на пострадал от престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, като наследник на земеделска земя, върху която според него правото на собственост му е било отнето.

В този смисъл жалбата се явява частично допустима и частично недопустима.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

В разглеждания случай жалбата пред Районен съд Пловдив срещу посТ.лението за прекратяване на наказателното производство досежно евентуално извършено документно престъпление по глава ІХ от НК, се явява подадена от Л., което няма нито качеството на обвиняем по смисъла на чл. 54, вр. чл. 219 и сл. от НПК, нито качеството на пострадал от документните престъпления по глава 9 от НК, по смисъла на чл. 74, ал.1 от НПК, нито качеството на ощетено юридическо Л. по смисъла на чл. 84, ал. 1 от НПК, поради което няма право на жалба срещу посТ.лението за прекратяване на наказателното производство по отношение на евентуално извършено документно престъпление.

2

Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления от Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес, респ. ощетено юридическо Л. и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него. При престъпленията по глава ІХ от НК, обект на посегателството са обществените отношения, свързани със създаването, ползването и съхраняването на документи като те накърняват реда и правната сигурност на документирането и затрудняват дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите (ПосТ.ление № 3/1982 г. на Пленума на ВС). С оглед специфичния обект на документните престъпления пострадал от документно престъпление не може да бъде определено Ф. Л. или юридическо Л.. Преценката за това, дали от дадено престъпление са претърпени вреди и съответно възникнала ли е процесуална правоспособност на определени лица/или Л./ да бъдат страни в съдебната фаза/ и от тук възможността да атакуват посТ.лението на прокурора по чл. 243 от НПК /се основава на резултата от проверката на следните характеристики на конкретното престъпление, предмет на обвинението, които винаги е необходимо да са налични, за да се приеме, че от престъплението обективно може да има пострадал или ощетено юридическо Л.: 1. дали престъплението е със съставомерни обществено опасни последици, т.е. дали в състава е предвиден определен престъпен резултат, което в конкретната хипотеза, доколкото се касае за престъпления на формално извършване не е наЛ. и 2. дали обекта на посегателство

/защитените чрез криминализацията обществени отношения/ е свързан с правната сфера на определен правен субект. Вредата като негативно въздействие върху благо, охранявано от правото, по принцип се състои в отрицателно изменение в материалната или в духовната сфера на даден правен субект. Респективно отнесено към наказателното право, това общо положение обосновава, че засегнатия с престъплението обект следва да е свързан с имуществени или неимуществени /респективно само с имуществени права/. С престъпленията по чл. 308, 309, 310, 311, 316 - 319 от НК, както се посочи, се защитават обществените отношения, свързани с правилното и законосъобразно осъществяване на документирането, т.е. общия /групов /обект на престъплението или основният непосредствен обект на престъплението /изведен от заглавието на съответния раздел/ не се насочва директно към защита на индивидуална правна сфера. Безспорно отговора на въпроса дали от конкретното престъпление има пострадал, се извършва на основата на анализ на конкретния фактически състав, респективно от този анализ е необходимо да може да се направи и да следва положителен извод за това, дали е наЛ. престъпен резултат накърняващ непосредствено нечии права.

3

При документните престъпления по чл. 308, 309, 310, 311, 316 - 319 от НК, не могат да бъдат причинени преки вреди на конкретни физически или юридически лица. Престъпленията са формални, на просто извършване и същите не съдържат от обективната страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено Л.. Тълкуването на чл. 74 и чл. 84 НПК сочи, че лицата могат да бъдат пострадали от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т. е. вредите са елемент от обективната страна от състава на престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава пострадалият, респ. ОЮЛ ще може да се конституира и като страна в процеса. Липсата на съставомерни вреди предпоставя и липсата на фигурата на пострадал при документните престъпления, в частност на престъпленията по чл. 308, 309, 310, 311, 316 319 от НК. В тази насока е и константната съдебна практика на ВКС на Република България /Решение № 389/06.07.2004 г. по н. д. № 1033/2003 Г., II н. о. на ВКС, Решение № 473/2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 431/2010 г., I н. о., Решение № 562/2009 на III- то н. о. на ВКС, Решение № 68/2010 г. на I- во н. о. на ВКС/, както и задължителната практика на Пленума на ВС, а именно ПосТ.ление № 3/1982 г. В тази насока е и практиката на ОС-Пловдив Определение № 1224 от 11.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. ч. н. д. № 1928/2019 г., Определение № 607 от 5.06.2019 г. на ОС - Пловдив по в. ч. н. д.

№ 935/2019 г., Определение № 289 от 1.04.2010 г. на ОС - Пловдив по в. ч. н. д.

№ 1330/2010 г. и др.

Поради това и жалбоподателят в настоящия случай се явява Л., което не е процесуално легитимирано да обжалва процесния прокурорски акт по отношение на евентуално извършени от някого документните престъпления, съгласно нормата на чл. 243, ал. 4 от НПК, която определя изчерпателно кръгът на субектите, които имат право да обжалват посТ.лението за прекратяване на наказателното производство пред съд. Доколкото жалбоподателят не попада сред активно легитимираните лица, то и депозираната жалба по отношение на тези престъпления се явява процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество от съда, а делото следва да бъде частично прекратено.

За гарантиране интересите на правоприлагането в такива случаи е наЛ. разпоредбата на чл. 243, ал. 10 от НПК, предоставяща възможност посТ.лението за прекратяване на наказателното производство да бъде предмет на служебна проверка от прокурор от по- горестоящата прокуратура, която няма задължението да следи за допустимостта на жалбата откъм субектите, имащи право на такава пред съда.

По делото се усТ.ява следната фактическа обсТ.ка:

Жалбоподателя И. Т. Х. бил наследник на К. П. Б., която починала на 4

18.05.1971 г. Тя притежавала поземлен имот с к.и. № *** (стар номер № 087013), представляващ нива с площ от 0,694 дка, находящ се в м.

„Кошовица“ по картата на землището на с. Старосел, община Хисаря и поземлен имот с к.и. № *** (стар номер № 087014), представляващ нива с площ от 4,773 дка, находящ се в м. „Кошовица“ по картата на землището на с. Старосел, община Хисаря.

С Решение № 101/04.06.1999г. на поземлената комисия в гр. Хисаря, било възсТ.ено правото на собственост на двата поземлени имота /описаните по-горе/, на наследниците на К. Б., в реалните им граници в землището на с.

Старосел.

Видно от удостоверение за наследници на К. Б., след смъртта си, към датата на възсТ.яването на собствеността върху двата имота, тя имала множество наследници, сред които били и жалб. Х., сестра му - Н. Х.а и Н. П..

Тримата станали наследници по силата на наследствено правоприемство от общия им наследодател К. П. Б.. По този начин И. Х. придобил 4,5/108 идеални части, Н. Х.а - 4,5/108 идеални части, Н. П. - 9/108 идеални части, от описаните поземлени имоти.

Жалбоподателя Х. не предприел каквито и да е действия с наследените от него идеални части. Той разбрал че никой от тримата наследници не е продавал собствените си части, нито е давал нотариално заверено съгласие за обединяването на процесиите имоти в един. Поради липса на активни действия от страна на св. Х., в ОСЗ Хисаря имотите били отразени като собственост на наследниците на К. Б.. Посоченото обстоятелство се усТ.ява от историята на двата спорни поземлени имота.

През 2022 г. Х. усТ.ил, че двата поземлени имота , идеална част от които били негово наследство, са заличени от кадастралната карта и кадастралните регистри, като същите били обединени, заедно с ПИ с к.и. № *** (стар номер № 087017) - собственост на Л.то Л. Р. С. и П. М. С., като от трите поземлени имоти - к.и. № *** , к.и. № *** и к.и. №

***, бил образуван нов поземлен имот с к.и. №*** в землището на с. Старосел.

По делото е усТ.ено че свидетеля Л. С. и съпругата му са закупили идеални части от ПИ с № *** и ПИ с № ***, от част от наследниците съсобственици, за което били съставени нотариални актове.

Относно конкретния случай, видно от НА № 174, том 7, per. № 6197, дело № 1321 от 19.12.2014 г. изповядан при нотариус С. З. за замяна на недвижими имоти с движими, Л. С. става собственик на 5/6 идеални части от имота със стар номер № 087014. Видно от НА № 189, том 5, per. № 4699, дело № 952 от 01.10.2014 г. изповядан при нотариус С. З. за замяна на недвижими имоти с 5 движими, С. става собственик на 23/24 идеални части от имот със стар номер № 087017. Като за съставянето на този НА са представени Решение № 101 от 04.06.1999 г. на ПК Хисар - за възсТ.яване правото на собственост на наследниците на К. П. Б., Скици, Удостоверения за наследници, Удостоверение за данъчна оценка.