Решение № 623 от 27.05.2022, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 567/2022
- Вид
- Решение № 623
- Подписан
- 27.05.2022
- В сила
- 11.06.2022
- Състав
- ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 193 и 194 · Кодекс на труда
- чл. 193 и 194 · Кодекс на труда
- чл. 194, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 623 гр. Велико Търново, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20224110100567 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения че се е намирал в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността *. Твърди се, че със заповеди * съответно му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Изтъква се, че служителят е изпълнил трудовите си задължения и не е извършил посочените в заповед *нарушения на трудовата дисциплина. Навеждат се доводи, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е немотивирана и че работодателят неправилно е приложил критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ при определянето му. Ищецът твърди, че до *е останал без работа, а след това е започнал по-ниско платена работа, поради което претендира заплащане на обезщетение в размер на 6679,83 лв. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да отмени заповедта за уволнение като незаконосъобразна, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, е представил отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал горепосочената длъжност както и прекратяването му с оспорената заповед от *. Заема становище, че ищецът е извършил посочените в заповедта системни нарушения на трудовата дисциплина, както и че при изпълнение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазил 1 законовите изисквания. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
******************************
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която задължително се посочва нарушението с индивидуализиращите го признаци от обективна и субективна страна и времето на извършването му. Само при конкретното описание на горепосочените обстоятелства съдът може да извърши проверка за спазване на императивните изисквания на чл. 193 и 194 от КТ, както и преценка по същество за наличието на виновно неизпълнение на трудовите задължения и за правилното прилагане на критериите за определяне на наказанието. По делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което след налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” с оспорваната заповед на работодателя е прекратено на *., на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ. При проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание се установява, че е издадена от компетентен орган в срока по чл. 194, ал. 1 от КТ, отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ и е редовно връчена на служителя. В заповедта подробно са описани както извършените от него нарушения на трудовата дисциплина, времето на извършването им и момента на тяхното установяване. Преди да наложи дисциплинарното наказание, работодателят е спазил и процедурата по чл. 193 от КТ, запознал е служителя с констатациите от проверката и с видеозаписите от *като е изискал обяснения за всички описани в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина. С оглед на това, ищецът е бил наясно относно неизпълнението на кои негови трудови задължения се искат обяснения като му е предоставена възможност в максимална степен да упражни правото си на защита. За същото свидетелства и съдържанието на обясненията му.
******* **************.
От гореизложеното се достига до извода, че с поведението си ищецът безспорно е извършил описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, свързани с неизпълнение на трудовите му задължения, възложени му със *******************.
Наложеното наказание е определено в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.
Налице са груби и системни нарушения на трудовата дисциплина във връзка с изпълняваната от ищеца функция ********, което е достатъчно да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”. Множеството нарушения извършени за един кратък период от време е показателно за трайното поведение по неизпълнение на 2 трудовите задължения на ищеца. Освен това при определяне на наказанието работодателят е съобразил липсата на самокритично отношение към извършеното *и опасността и вредите, които са причинени ****************.
Гореизложените съображения водят до извода, че ответникът е спазил изискванията на трудовото законодателство при налагането на дисциплинарното наказание на ищеца, поради което претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и обусловените от нея искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, той следва да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляващи направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни предявените от *с ЕГН: ********** *, срещу *, искове по чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението *, за възстановяването ********** и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 6679,83 лв. за периода от ********.
Осъжда *с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок считано от 27.05.2022г.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3