Решение № 5989 от 21.05.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5989

Пловдив, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XI Състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

При секретар Д. Й. като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20267180700683 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Г. М. Р., [ЕГН], [населено място], [улица], против ЗППАМ № GPAM-1614863 от 22.02.2026 г., издадена от старши полицай А. С. Д., РУ 04 Пловдив при ОДМВР Пловдив.

С оспорения административен акт, на основание чл. 171, т.1, б.З, ГГ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е приложена ПАМ, представляваща временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 6 месеца.

Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед като се излагат подробни съображения за издаването на процесната заповед при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение разпоредбите на АПК, ЗДвП и приложимите подзаконови НА.

Иска се отмяна на заповедта.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Постъпило е по ел.път писмено становище от адв.М., в което се излагат подробни доводи за липсата на материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ като се сочи, че в същия ден на издаване на заповедта 22.02.2026 г. в 11.45 ч. вече е налице сключена ЗГО.

За ответната страна се представя писмено становище с изложени доводи за неоснователност на жалбата. Прави се възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Предмет на спора е ЗППАМ № GPAM-1614863 от 22.02.2026 г., издадена от старши полицай А. С. Д., РУ 04 Пловдив при ОДМВР Пловдив.

За да наложи процесната ПАМ, АО е приел, че жалбоподателят управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 пр.1 ЗДвП. Това е установено в резултат на извършена проверка - на 22.02.2026 г. около 09.05 ч. в [населено място], на бул.“Ц. Б. III Обединител“ до номер 67 посока юг - север управлява лек автомобил Ф. П. с регистрационен номер [рег. номер], лична собственост, който лек автомобил е с прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 ЗДвП, считано от 09.12.2025 г. за без ЗГО.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Като правно основание за издаването в заповедта е посочен чл. 171, т. 1, буква „з“ гг) от ЗДвП. В разпоредбата на чл. 171, ал. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП (нова – ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП (изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В процесната заповед е посочено от фактическа страна, че жалбоподателят управлява МПС със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Извършено е нормативно препращане към една от нормите, изброени в буква „з“, гг) на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, а именно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията й след измененията (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не се съдържа изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за прекратена регистрация на автомобила.

От друга страна разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането КЗ) поставя задължение за Информационния център да уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и да им предоставя 14 – дневен срок от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган да прекрати регистрацията на превозното средство.

По аргумент от чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи въобще към прилагане на реда за служебна дерегистрация първо следва да е била осигурена възможност на собственика на автомобила в 14- дневен срок да представи доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и едва след това Гаранционният фонд следва да уведоми компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган да прекрати регистрацията на превозното средство. С оглед обстоятелството, че за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не се издава нарочен административен акт, засегнатото лице би могло да защити правата си едва в производството по прилагане на ПАМ, за чието законосъобразно прилагане като фактическо основание е необходимо да е спазен редът по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП във вр. чл. 574, ал. 11 от КЗ.

По делото не са представени доказателства за изпълнение на процедурата за уведомяване на собственика на автомобила и същият в предоставения му срок да не е представил доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за да се приеме, че е възникнало правомощието и задължението на Гаранционния фонд да уведоми органите за контрол по Закона за движение по пътищата да прекратят регистрацията на превозното средство.

Административният орган носи доказателствената тежест да установи фактическите основания, посочени в обжалваната заповед и изпълнението на законовите изисквания при издавеното му. В тази връзка с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, съдът изрично е указал на страните, че при неангажиране на доказателства ще се приложат последиците от недоказването. В случая е недоказан субективния елемент на административното нарушение, извършването на което е възприето като материалноправно основание за прилагането на процесната ПАМ.

Освен гореизложеното следва да се отчете и обстоятелството, че жалбоподателят, непосредствено след извършената му проверка сключва ЗГО – проверката е осъществена на 22.02.2026 г. около 09.05 ч., а видно от данните по представена като доказателство по делото застрахователна полица за сключена ЗГО, на 22.02.2026 г. около 11.45 ч. вече е налична валидна ЗГО. При това положение е преустановено противоправното деяние и е изпълнена целта на ЗППАМ, поради което действието й занапред противоречи на принципите за съразмерност и пропорционалност.

По изложените мотиви, съдът намира жалбата за основателна.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 5, 11 евро, представляващи внесената държавна такса, а в полза на адв. М. се следва адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което съдът определя на такова в размер на 511, 29 евро на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ЗППАМ № GPAM-1614863 от 22.02.2026 г., издадена от старши полицай А. С. Д., РУ 04 Пловдив при ОДМВР Пловдив.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на Г. М. Р., [ЕГН], [населено място], [улица], сумата в размер на 5, 11 (пет евро и единадесет евроцента) евро разноски по делото.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на В. М. М., [ЕГН], адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес [населено място], [улица], ет.*, сумата от 511, 29 (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента) евро, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 683/2026 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.

Съдия: