Решение № 7825 от 12.12.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 5678/2016
- Вид
- Решение № 7825
- Подписан
- 12.12.2018
- В сила
- 21.08.2020
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
Р Е Ш Е Н И Е
№ … гр. София , 12.12.2018 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В. при участието на секретаря И.Коцева , като разгледа гр.д. №5678 по описа на
СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ .
Н.С.С. ЕГН ********** *** иска да се осъди ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********от гр.София да й заплати на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ сумата от 80 000 лв , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от смъртта на сина й К.Г.С.при ПТП на 17.11.2014 г, около 21,20 ч в гр.София под моста ж.п.Гара Подуяне по вина на ватмана Р.К. управлявал трамвайна мотриса №4239 ; ведно със законната лихва от 18.10.2014 г до окончателното заплащане на сумата.
Ищцата твърди , че вина за ПТП носи и ватмана Р.К. и синът й , но по-голяма е вината на ватмана , защото не е предприел нищо , за да избегне удара или да намали тежките последици . От смъртта на сина си изпитала големи болки и страдания , тъй като много обичала К.и той се грижел за нея . След смъртта на К.за ищцата животът е без смисъл , лишен от радост и е истински кошмар.
Ответникът оспорва настъпването на деликта , механизма на ПТП и вината на застрахования водач . Твърди , че вината за ПТП е на починалия К.С., който предприел пресичане на трамвайната линия по тъмно , в тунел , при наличие на мантинела и на необозначено за пресичане място . Ватманът няма никаква вина за ПТП и не е могъл да го избегне .
Евентуално е налице значително съпричиняване от починалия К.С.поради нарушения на чл.113 ЗДвП и чл.114 ЗДвП . Претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди е в прекомерен размер .
От фактическа страна съдът приема за установено следното :
Ищцата представя констативен протокол за
ПТП от 17.10.2014 г .
Според удостоверение за наследници от
27.10.2014 г на СО , район „Подуяне“ ищцата е майка на починалия на 18.10.2014 г .
Ответникът представя протокол за оглед на местопроизшествието от 17.10.2014 г , скица към него , както и албум .
С постановление от 07.07.2015 г по д.п.№11518/14 г на СДВР , пр.пр.№17827/14 г ; СГП е прекратила наказателното производство като е приела , че е налице случайно деяние /чл.15 НК/ и ватманът не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици .
Според изслушаната по делото СМЕ на вещото лице д-р Ю.Й. получените от починалия увреждания могат да се дължат на ПТП с трамвай . Не може да се определи наличие или липса на инициален удар между трамвая и пешеходеца , но има притискане между твърди тъпи предмети и провлачване на тялото по терена .
В о.с.з на 27.03.2017 г вещото лице Й. уточнява , че тялото на починалия е минало под трамвая където многократно е обръщано, търкаляно и притискано от дъното на мотрисата . По тази причина е много трудно да се различи кое увреждане е станало от директен удар или от притискане , от приплъзване , от влачене и пр.
Според разпитания като свидетел Р.К. , той управлявал мотрисата при процесното ПТП . Потеглил от спирката на гара „Подуяне“ към „Ботевградско шосе“ и при навлизане под моста , веднага след завоя, видял човек , който лежал на релсите неподвижно . На място имало ляв завой и няма добра видимост . Видял човека на около 10-14 метра след излизане от завоя и спрял аварийно , но мотрисата минала върху човека . Въпреки , че натиснал звънеца на трамвая човекът останал на място и не помръднал . Трамваят се движел с 25-30 км/ч и на къси светлини и видимостта е 10-14 метра .
Ищецът представя медицински документи и изследвания на починалия след процесното ПТП .
Според изслушаната по делото САТЕ на вещото лице инж.С.А. ; починалият е бил намерен в задната част на трамвая . Скоростта на движение на мотрисата не може да бъде изчислена по технически път , като твърденията на ватмана за движение с 25-30 км/ч не могат да бъдат опровергани . Опасната зона за спиране на трамвая при 25 км/ч е 29 метра , а при 30 км/ч е 38 метра . Според протокола за оглед времето е било облачно , осветено , но с лоша видимост . ПТП е настъпило при наличие на ляв завой с радиус около 200 метра . Ако починалият е лежал на релсите , то ватманът би могъл да го забележи от 15 м преди трамвая , при което ударът е предотвратим ако мотрисата се е движела с 15 км/ч. При скорост от 25-30 км/ч ударът е непредотвратим . ПТП е настъпило на необозначено за пресичане място , без пешеходна пътека и при наличие на мантинела .
В о.с.з на 10.07.2017 г вещото лице А. уточнява , че по твърдения на ватмана скоростомерът на трамвая не е работел и не може да се установи спирачен път по релсите .
Според изслушаната по делото СМЕ на вещото лице д-р В.Т. констатираните увреждания на починалия не отговарят на блъскане от трамвай , а са от контакт с терена и притискане от трамвая . Няма данни пострадалият да е бил изправен при началния удар , а по-скоро , че същият е бил по очи в легнало положение . Не са налице доказателства дали пострадалият е употребил алкохол .
В о.с.з на 11.12.2017 г вещото лице Т. уточнява , че ако има удар и падане от високо /ако пострадалият е бил изправен/ , то оранът се тръсва вътре и се получава кръвонасядане в областта на хилоса , но в случая няма такава данни .
Според разпитания свидетел Т.И.след смъртта на сина си ищцата била в много тежко състояние . Пиела лекарства и плачела непрекъснато .
Според депозирана на 20.08.2018 г СМЕ на вещото лице д-р Н.Г. ; травмите на починалия са от удар и от влачене и притискане между твърди тъпи предмети , каквито са мотрисата , релсовия път и терена , а ампутацията на дясната предмишница е от попадане на ръката между релсата и колелото на мотрисата .
Според допълнение към същата СМЕ на вещото лице д-р Н.Г. депозирано на
03.10.2018 г ; травмите на пострадалия не са получени от удар „блъскане“ от трамвай в изправено положение , а от блъскане и притискане под трамвая .
В о.с.з на 12.10.2018 г вещото лице Г. променя становището си и твърди , че допуска , че починалият може да е пресичал и след това е „сгазен“ от трамвая , защото това е нормалното поведение на здравомислещ човек . От друга страна увредите са нанесени на тялото в хоризонтално положение – от влачене и притискане . При блъскане мотрисата ще хвърли починалия или настрани , или върху линията .
При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното :
Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ за сумата от 200 000 лв , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина на ищцата К.Г.С.при ПТП на 17.11.2014 г, около 21,20 ч в гр.София под моста ж.п.Гара Подуяне по вина на ватмана Р.К. управлявал трамвайна мотриса №4239 ; ведно със законната лихва от 18.10.2014 г до окончателното заплащане на сумата.
Претендираното право /застрахователно обезщетение за неимуществени вреди / произтича от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили за ищцата неимуществени вреди /болки и страдания/ от смъртта на сина й К.Г.С..
Ищцата е от кръга легитимираните по Постановление №4 от 25.05.1961 г, Пленум на ВС за неимуществени вреди от смъртта на К.Г.С.– майка на починалия .
Искът е неоснователен . Паричното задължение на застрахователя е функционално обусловено от наличието на деликт по чл.45 ЗЗД от страна на застрахования . В случая ищцата не доказа при условията на пълно доказване , че ватманът Р.К. управлявал трамвайна мотриса №4239 е извършил неправомерни действия и/или бездействия , с които виновно е причинил смъртта на сина й . Не се потвърди от никакви убедителни доказателства , че К.Г.С.е бил „блъснат“ от трамвай , който да се е движел неправомерно напр.с превишена скорост .
Разпитан като свидетел К. твърди , че починалият лежал на релсите неподвижно и то на място със завой и без добра видимост . Видял човека на 10-14 метра след излизане от завоя и спрял аварийно , но мотрисата минала върху сина на ищцата . Трамваят се движел с 25-30 км/ч и на къси светлини и видимостта е 10-14 метра .
Дори да се подходи със скептично към показанията на свидетеля К. /същият не е длъжен да признава факти , от които за него може да произтече наказателно преследване - чл.166 ал.2 ГПК / , следва да се отбележи , че по делото няма никакви доказателства
, които да опровергават посоченото от свидетеля К. и да подкрепят защитната теза на ищцата за „блъскане“ от трамвай , а не че К.С.е лежал на трамвайната линия . Категорично вещите лица д-р В.Т. , д-р Ю.Й. и д-р Н.Г. посочват , че констатираните увреждания на починалия не отговарят на блъскане от трамвай , а са от контакт с терена и притискане от трамвая . Вещото лице Г. заявява , че „допуска“ , че може да е имало и блъскане от трамвая , защото не е нормално поведение С.да е лежал върху линията . Подобно „допускане“ е хипотетично и не е равнозначно на доказване от ищеца , че действително С.е бил прав и не е лежал на трамвайната линия . Съдът приема - като се основава на показанията на св.К. и на категоричните заключения на д-р Ю.Й. и особено на най-добре мотивираното заключение на д-р В.Т. - че не е имало „блъскане“ от трамвайната мотриса , а по неизяснени причини С.е лежал на линията .
Какви са причините С.да лежи на линията – алкохолно опиянение , прилошаване , самоубийство , побой от неизвестни лица и пр. – е без значение за изхода на настоящия спор .
На следващо място , не се доказа тезата на ищцата , че ватманът К. е „не е предприел нищо , за да избегне удара или да намали тежките последици“ . Според САТЕ скоростта на движение на мотрисата не е установена и не може да бъде изчислена по технически по технически път , като твърденията на ватмана за движение с 25-30 км/ч не могат да бъдат опровергани . Не е доказано , че ватманът е управлявал трамвая с превишена или несъобразена скорост . Опасната зона за спиране на трамвая при 25 км/ч е 29 метра , а при 30 км/ч е 38 метра . Според протокола за оглед времето е било облачно , осветено , но с лоша видимост . ПТП е настъпило при наличие на лек ляв завой , починалият е лежал на релсите и ударът е бил предотвратим при скорост от само 15 км/ч. При разрешена скорост от
25-30 км/ч , с която се е движела мотрисата ударът е непредотвратим .
Вината за ПТП е изцяло на починалия С.. Той е лежал на трамвайната линия в тъмното и трудно забележим , на необозначено за пресичане място , без пешеходна пътека и при наличие на мантинела . В тази част релсовият път е отделен от шосето – без контакт с автомобили и при забранено преминаване от пешеходци – поради което ватманът не е бил длъжен да се движи със скорост по-ниска от допустимата и да се съобразява с фрапантни нарушители на правилата за движението . Налице е случайно деяние /чл.15 НК/ , което ватманът не е могъл да предотврати при полагане на дължимата грижа . Същото е приела и Софийска градска прокуратура в наказателното производство .
Налага се изводът , че искът трябва да се отхвърли .
С оглед изхода на спора в тежест на ищцата са деловодни разноски на ответника в размер на 554 лева депозити за експертиза и свидетел ; такси за съдебни удостоверения и банкови комисионни .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.С.С. ЕГН ********** *** да се осъди ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********от гр.София да й заплати на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ сумата от 80 000 лв , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от смъртта на сина й К.Г.С.при ПТП на 17.11.2014 г, около 21,20 ч в гр.София под моста ж.п.Гара Подуяне по вина на ватмана Р.К. управлявал трамвайна мотриса №4239 ; ведно със законната лихва от 18.10.2014 г до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н.С.С. ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********от гр.София сумата от 554 лева деловодни разноски .
Разпечатката съдържа 51 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37688012-4cb6-4272-874f-b83046250a0c