Решение № 61 от 18.02.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 61 18.02.2020 г. гр.Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

АТАНАС АТАНАСОВ

Секретар:

Таня Кемерова като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1628 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на П.Д.И. ***, чрез адв.М.З., против решение № 86/19.07.2019 г., постановено по гр.д. № 44/2019 г. по описа на Гълъбовски районен съд.

Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и в противоречие със съдебната практика.

Изложени са оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел за установено, че майката е проявила непостоянство, безотговорност и недостатъчна загриженост към отглеждането и възпитанието на децата, т.к. било установено, че именно тя е полагала изцяло грижите за децата от момента на раждането им до връщането им в Р.

Б. по силата на съдебен акт.

Твърди се, че съдът неправилно е приел в мотивите си, че ответницата все още не е категорична къде смята да живее, работи и отглежда децата си, т.к. по безспорен начин било установено по делото, че въззивницата се е установила в къщата на своите родители в гр.Ч., започнала е работа по трудов договор като рекламен агент, която била без нормирано работно време и й осигурявала възможност да има време да бъде с децата си.

Посочва се като необоснован и неподкрепен с доказателства и извода, че се доказало по делото намерение на ответницата да остане с децата сама в К.И., като обвини ищеца в осъществяване на домашно насилие. Не било обърнато внимание и на факта, че той и в други случаи бил осъществявал домашно насилие.

Твърди се, че първоинстанционният съд не бил съобразил, че децата са на много ниска възраст и отделянето им от майката на толкова ниска възраст щяло да застраши развитието им като личности.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което на въззивницата П.И. да бъдат предоставени родителските права по отношение на двете деца, да бъде определено местоживеенето им при нея, да се определи режим на лични отношения на бащата с децата и да бъде определена издръжка, която той да заплаща ежемесечно. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Ж.Г.Д. ***, чрез адв.С.Р., с който се взема подробно становище по направените във въззивната жалба оплаквания.

Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение като валидно и правилно, постановено при съответствие със съдо-производствените правила, както и присъждането на направените пред въззивната инстанция разноски.

В откритото съдебно заседание въззивницата се явява лично и се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа жалбата и пледира за уважаването й, както и за присъждането на разноски.

Въззиваемият се явява лично и се представлява от пълномощники-адвокати, чрез които оспорва и се пледира за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждането на направените пред въззивната инстанция разноски.

След запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Ж.Г.Д. *** против П.Д.И. *** иск по чл.127, ал.2 от СК за разрешаване на спор между родители относно упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Г. И.Д., роден на *** г. и К. И.Д., роден на *** г.

Ищецът е изложил твърдения, че с ответницата са живели във фактическо съпружеско съжителство, от което имат родени две деца - Г. И.Д., роден на *** г. и К. И.Д., роден на *** г.

Твърди, че отношенията помежду им били добри, а семейството първоначално живеело във В., където ищецът имал успешен бизнес.

След раждането на втория си син решили да се приберат в Б., за да отглеждат децата си в гр.Ч..

Прибрали се в Б. на 01.11.2017 г. и заживели в гр.Ч. в дома на родителите на Ж.Г.Д., а Г. И.Д. бил записан на детска ясла, а в последствие – на детска градина.

Ищецът твърди, че през месец юни 2018 г. по повод рождения му ден ответницата организирала екскурзия до И..

През време на престоя им в И. П.Д.И. му заявила, че желае да остане да живее с децата там и след като ищецът и обяснил, че е по-добре да се приберат в Б. и да се разберат, Ж.Г.Д. бил задържан от служители на полицията, т.к. бил обвинен в извършването на домашно насилие над ответницата.

След двудневно задържане ищецът бил освободен и се прибрал в Б., където инициирал чрез Министерство на правосъдието съдебно производство за връщане на децата.

По обвинението за извършване на домашно насилие над ответницата Ж.Г.Д. бил оправдан, а с решение от 07.12.2018 г. П.Д.И. била задължена в 15 - дневен срок да върне децата в Р. Б..

Ищецът посочва, че е изключително привързан към децата, а условията му за отглеждането им са много добри, т.к. има самостоятелен етаж от къща с три спални, дневна, кухня и бокс.

Заявява, че е отговорен родител и съзнава отговорността, която носи за отглеждането и възпитанието на децата, като за това разчита на помощта на своите родители, които са пенсионери и с удоволствие му помагат при отглеждането на внуците си.

Твърди, че има успешен бизнес в Б. и В. и има добри доходи; има имоти в гр.П. и в гр.С., В..

От своя страна ответницата не притежавала собствено жилище, а жилището, в което живеела в гр.Ч., не било пригодено изцяло за отглеждането на двете деца.

Освен това П.И. нямала постоянни доходи; нямало кой да и помага при отглеждането на децата, а с поведението и действията си им влияела лошо, т.к. се опитвала да ги отчуждава от ищеца.

Претендира упражняването на родителските права по отношение на двете деца да бъде предоставено нему, а на майката да бъде определен режим на лични отношения, който да се осъществява в присъствието на бащата, както и П.Д.И. да бъде осъдена да заплаща в полза на всяко от децата месечна издръжка в размер от 140,00 лв.

В срока за отговор на исковата молба ответницата е депозирала такъв, с който е оспорила иска като неоснователен, като е оспорила всички твърдения на ищеца, касаещи по-добрите му родителски качества.

Изложени са твърдения, че осъщественото от ищеца насилствено отделяне на децата от тяхната майка се отразява изключително негативно на психиката им.

Това егоистично поведение на бащата било индиция за нисък родителски капацитет и лош морален облик на Ж.Д..

Сочи се, че на 17.02.2019 г. при осъществена случайна среща в гр.Ч. между майката и ищеца и по-голямото дете, бащата е препятствал опита на П.И. да разговаря със сина си и е извършил спрямо нея пред детето акт на насилие чрез нанасяне на удари и блъскане.

П.Д.И. е заявила, че е по-пригодния и отговорен родител, като е посочила, че от раждането на всяко от децата до прибирането им в Б. през месец януари 2019 г. тя е полагала грижите по отглеждането им и възпитанието им, а когато били под нейните грижи, децата били спокойни и щастливи, обгрижени с голяма любов и внимание.

Сочи, че по време на престоя им в И. децата са имали личен лекар, редовно са им били правени медицински прегледи, а от месец юни 2018 г. са посещавали детски център.

П.И. сочи, че разполага с наследствено жилище в гр.Ч., което, след извършен му основен ремонт, е напълно пригодено за отглеждането на децата, а при тяхното отглеждане може да разчита на семейството на своя брат, както и че реализира постоянни доходи от трудово правоотношение.

Предявено е насрещно искане упражняването на родителските права по отношение на двете деца да й бъде предоставено, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения, който да се осъществява в присъствието на майката, както и Ж.Г.Д. да бъде осъден да заплаща в полза на всяко от децата месечна издръжка в размер от 140,00 лв.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че Ж.Г.Д. е по-пригодният родител, който да упражнява родителските права по отношение на децата, т.к. е счел, че бащата е бил по-постоянен в желанието си и в полаганите фактически грижи за децата.

По отношение на майката е приел, че е проявила непостоянство, безотговорност до известна степен, недостатъчна загриженост към отглеждането и възпитанието на децата, а освен това не била категорична къде смята да живее, работи и отглежда децата.

Предоставил е упражняването на родителските права по отношение на децата на ищеца Ж.Г.Д., а на майката П.Д.И. е определил режим на лични отношения три пъти в месеца – всеки първи, трети и четвърти петък от 18:00 ч. на петъчния ден с преспиване до 18:00 ч. на неделния ден, както и по всяко време по взаимно съгласие на родителите, както и един месец непрекъснато през лятото, което да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; осъдил е П.Д.И. да заплаща на всяко от децата месечна издръжка в размер на 140,00 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпването на правопроменящи или правопрекратяващи обстоятелства, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства установява, че Ж.Г.Д. и П.Д.И. са живели на съпружески начала и от съжителството си имат родени две малолетни деца – Г. И.Д., роден на *** г. и К. И.Д., роден на *** г.

Страните са живели заедно и са отглеждали децата съвместно до м.юни 2018 г., при което Ж.Г.Д. е работел и е осигурявал издръжката на семейството, а П.Д.И. се е грижила за децата – първо за Г. И.Д., а след раждането на К. И.Д. - и за двамата.

На няколко пъти в отношенията между Ж.Г.Д. и П.Д.И. настъпвали раздори, при които той упражнявал физическо насилие над нея, в следствие на което двамата се разделяли, но в последствие отново се събирали.

Единият от случаите бил непосредствено преди забременяването на П.Д.И. с Г. И.Д., а другият – малко след раждането на К. И.Д., когато за няколко месеца тя напуснала Ж.Г.Д. и заедно с децата живяла в дома на своите родители в гр.Ч..

Освен това докато страните живеели заедно в А. / в периода 2015 – края на 2017 година/ П.Д.И. на два пъти напускала семейния дом за по няколко дни, като при втория случай заедно със сина си Г. отишла при сестра си в И..

В края на 2017 г. след раждането на К. И.Д. страните се прибрали в Б., в гр.Ч., където техните роднини да им помагат при отглеждането на децата, а П.И. – да може да полага грижи за болния си баща.

Страните живели заедно в дома на родителите на Ж.Г.Д. *** 2018 г. и съвместно отглеждали двете деца, като Г. бил записан и посещавал детска градина.

Ж.Г.Д. се занимавал със собствен бизнес с Интернет-търговия, а П.Д.И. не работела и се занимавала с домакинството и децата.

През месец юни 2018 г. семейството отишло на екскурзия в И., където Ж.Г.Д. бил задържан от полицията по обвинение за извършено спрямо П.Д.И. домашно насилие.

След освобождаването му от полицията той се прибрал в Б., а П.И. останала с двете деца в И., където наела квартира и започнала работа, а двете деца били записани на детска занималня и личен лекар, които посещавали редовно.

Съдебното производство за домашно насилие срещу Ж.Г.Д. било прекратено поради липса на доказателства, а след прибирането си в Б. той инициирал съдебно производство за връщане на децата по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.