Решение № 190 от 25.09.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Валя Г. Пенова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20221450101114 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Т. И. Т. от гр. Р., с ЕГН ********** против М. Н. М., ЕГН 7712241962 от с. Х., общ. Р., с която ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените вреди общо в размер на 10 000 лв., от които 500 лв. имуществени вреди и 9500 лв. неимуществени вреди, причинени от лека телесна повреда на Т. Т. изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието 13.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника оспорва иска изцяло.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 45 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, установено от фактическа и правна страна следното:

1 приема за

В исковата молба се твърди, че на 13.03.2021 г. около 21.00 -22.00 часа в дома на ищеца пристигнал ответника М. М.. Първоначално разговаряли спокойно, но в един момент М. започнал да го заплашва да не ходи да работи при една възрастна жена. Ищецът възразил, че така се издържа, при което М. му нанесъл удар с дясната ръка в областта на лицето, след който удар от носа му потекла кръв. Отишъл да се измие и когато се върнал М. го ударил втори път. Ищецът паднал на земята и М. започнал да го рита с крак по цялото тяло.

Присъстващите прекратили скандала след което ищецът потърсил лекарска помощ. Посетил и съдебен лекар. Твърди се, че с тези причинени телесни повреди ищецът е претърпял болки и страдания, с което обосновава и претенцията си за неимуществени вреди в размер на 9500 лв., като претендира и имуществени вреди в размер на 500 лв. Представено е и съдебно медицинско удостоверение от съдебен лекар в което е отразено, че след прегледа на Т. е установено: оток на носа с разкъсно-контузна рана и кръвотечение от носа, очилат хематом. Посочено е, че на ищеца е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период около 5 - 7 дни при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.

По делото е разпитана свидетелката М.а, която е съпруга на ответника, която е присъствала на събитието между Т. и М.. Всички присъстващи били употребили алкохол през тази вечер. Съпругата на Т. се оплаквала, че той я тормози, бие я и М. я попитал дали може да влезе да поговори с Т.. Твърди че М. е влязъл при Т. разговаряли са на моменти на по-висок Т., но никой не е нанасял удари. Т. е бил доста пиян.

Свидетелят К., без роднинска връзка със страните, твърди, че познава страните, не знае кога е имало скандал между тях като дата и час, но е чул, че има нещо такова. Разбрал от М., че той е ходил в дома на Т. да ги помирява със съпругата му след семейни скандали. Никога не е видял белези по лицето на Т..

Свидетелката И. И., която е живеела на семейни начала с Т., но към момента на разпита не живее с него, знае, че имало инцидент, но е забравила кога, имало е скарване между двамата. Същата вечер Т. е посетил Бърза помощ и е имал лепенка на носа. Твърди, че друго не си спомня.

Свидетелката И. И. дъщеря на Т. и племенница на М. твърди, че имало 2 инцидент, но не помни кога. Твърди, че М. е ударил Т. в лицето. След това Т. имал оток на лицето.

Свидетеля Ю. Ц. твърди, че е зет на Т., няма брак с дъщеря му, не помни времето на инцидента, знае, че двамата са се скарали. Не е видял удари, но след това е видял Т., че е имал оток по лицето. Търсил е медицинска помощ в Роман в болницата.

Свидетелката П. Т., сестра на Т. твърди, че е разбрала за инцидента на следващата сутрин придружила е Т. до лекар, бил в лошо състояние. Очите му били посинели, носа счупен. На лицето е имал марля сложена в бърза помощ предната вечер. След това посетили във Враца съдебен лекар, отделение УНГ, там му намествали счупения нос. Ходили и в София на лекар, не знае колко пъти. Когато заспивал дишал трудно, задавял се. Знае от него, че М. му е нанасял удари. Изпитвал силни болки, възстановяването му продължило дълго време.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи.

Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като според предл. 2 от същата норма във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага. За да се ангажира деликатната отговорност на причинителят на вредата е необходимо да бъде установено деянието (действие или бездействие), което да е противоправно, да е извършено виновно, да причинява вреда другиму, както и да има причинна връзка между извършеното деяние и претърпените вреди.

Противоправността по смисъла на нормата означава, че деецът с действие или бездействие засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички елементи на фактическия състав за търсене на деликтна отговорност. Налице е вреда, изразяваща се в увреждане на лицето на пострадалия, вследствие удари, нанесени му от ответника, безспорно е налице причинна връзка между деянието и вредите, вината се предполага.

Относно претенцията за заплащане на неимуществени вреди 3

Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на пострадалия – т. е. когато увреждането е на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси, когато се накърняват моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното общуване на пострадалия. Неимуществените вреди могат да се изразяват в терзания на личността - нравствени, емоционални, психически, психологически; болки и страдания върху целостта на организма и здравето на увредения; накърнена чест, достойнство, добро име в обществото; болки и страдания от причинена смърт на близък, предизвикана от противоправните действия на други лица. С исковата молба ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди за претърпени, в резултат на непозволеното увреждане, болки и страдания, в размер на 9500 лева.

Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари, като разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Целта на обезщетението за неимуществени вреди е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице - чрез обезщетяване на увредения за причинените му неимуществени вреди, той получава парично удовлетворение, с които да компенсира отрицателните, неприятните емоции. Следователно законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението.

Установената съдебна практика, включително чрез задължителните указания на ВС, дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя обезщетението за причинени неимуществени вреди.

Такива критерии при телесните увреждания, които следва да се вземат предвид при преценката за справедливо обезщетение, могат да бъдат: характера и степента на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, видът и продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на увредения, прогнозата за развитие, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.. - обстоятелства касаещи изключително естеството на увреждането, и в тази връзка личността на 4 увреденото лице, а не са обстоятелства, касаещи личността на извършителя, неговите мотиви, цели и други психически състояния, които са предмет при изследване на въпроса за вината му. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Унификация и уравновиловка е невъзможна.

Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и М.ален размер, процент и пр. Легалният термин „по справедливост“ до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Ето защо при овъзмездяването е от значение и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз. /в този смисъл е тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция в ППВС № 4/68 г./

В разглеждания случай, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, при определяне на размера на дължимото обезщетение, с оглед принципа на справедливостта, по смисъла на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът взе предвид, установените телесни увреждания, и техния източник.

Вследствие на това деяние са му причинени болка и страдания, като претърпените травматични увреждания имат характер на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с оздравителен период от 5-7 дни.

В тази насока съдът цени показанията на свидетелите доколко те съвпадат с отразеното в съдебномедицинското удостоверение. В останалата част съдът не цени показанията, в частност тези на св. Павлина Т., поради близките и роднински отношения с ищеца.

При така обсъдените обстоятелства, съдът намира че с обезщетение от 2500 лева ищеца ще бъде справедливо обезвъзмезден по смисъла на закона за претърпените неимуществени вреди под формата на болки и страдания. Този размер съдът намира за справедлив, като адекватно отговарящ на степента и интензитета на претърпените вредите и като удовлетворяващ обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено– икономически условия на живот и съобразен, както със създадения от 5 съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, така и с разбирането, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Ето защо претендирания от ищеца размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява частично основателен и следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен до пълно предявения размер, като неоснователен.

Относно претенцията за заплащане на имуществени вреди:

Исковата претенция в тази й част следва да бъде отхвърлена изцяло.

По делото не се представиха каквито и да било доказателства за причинени имуществени вреди, които да бъдат обсъдени.

Що се касае до претендираната лихва, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, обезщетение в размер на законната лихва се дължат от деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД при непозволеното увреждане, се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Лихвите тогава се явяват компенсаторни, а не мораторни, и се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, защото съгласно чл. 84 ал. 3 ЗЗД, при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Следователно при непозволеното увреждане лихвите се дължат от деня на събитието, когато е извършено увреждането. Ето защо, върху уважената част на исковете, следва да бъде присъдена законната лихва, считано от деня на причиненото увреждане – 13.03.2021 г. до окончателно изплащане на сумата. Предвид изложеното предявената претенция е основателна и по нея следва да се постанови положително произнасяне.