Решение № 8819 от 01.08.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8819 гр. София, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20211110147304 по описа за 2021 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ от град СОФИЯ г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В публично съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,

Като разгледа гражданско дело № 47304 от 2021-та година по описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, 1 взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 40399/13.08.2021г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 6900/14.01.2022г. на СРС, и в открито съдебно заседание на 17.05.2022г.

Ищецът АЛ. Б. З. чрез адв. Н.В. - АК-София, е предявил срещу ответника С. ЦВ. УЗ. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено между страните, че АЛ. Б. З. е собственик на 4/6 идеални части от недвижим имот - гараж № 2, находящ се в град София, ул. "**********" № 6А, на първи партерен етаж, със застроена площ от 16,20 кв.м., с идентификатор ********* по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, като ответникът бъде осъден да му предаде владението върху тях, както и иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от възможността да ползва дела си от имота за периода м.02.2021г.-м.08.2021г.

Ищецът твърди, че Ц.С. У. и Т.И. У.а учредили право на строеж върху имота, където била построена сградата, в която се намира процесният гараж.

Отстъпеното право на строеж било реализирано в срок. Триетажната сграда се разпределяла, като апартамент № 1 на първия етаж бил за Е.Ц.С.-Ч., апартамент № 2 на втория етаж - за С. ЦВ. УЗ. и апартамент № 3 и таванската стая - на Ц.С. У. и Т.И. У.а. При реализирането на правото на строеж били построени и три гаража, които при условията на приращението станали изключителна собственост на съпрузите Ц. и Т. У.и. На 10.04.2004г. Ц. У. починал, като негови наследници били Т. У.а, Е.Ч. и С.У., като 4/6 от гараж № 2 притежавала Т. У.а, и по 1/6 Е.Ч. и С.У.. На 06.03.2019г. Т. У.а прехвърлила на Ц. Йор.Ч. и П. Йор.Ч. собствените си 4/6 идеални части от гараж № 2 срещу задължение за издръжка и гледане. От своя страна Ц. Йор.Ч. и П. Йор.Ч. продали тези 4/6 части на ищеца на 22.01.2021г. Непосредствено след покупката на имота З. установил, че С.У. владее целия гараж. Въпреки че поискал незабавно да му се осигури достъп, такъв му бил отказан. Ищецът му изпратил покана с предложение да уредят отношенията си, включително гаражът да се ремонтира и дава под наем, като генерира доход, но ответникът категорично и неоснователно отказал да предаде владението. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не се явява, като се представлява от адв. К. и/или адв. К.а. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения се излагат в Писмена защита, вх. № 152661/21.07.2022г. на СРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. ЦВ. УЗ. чрез адв. ЕЛ. Т. АК-София, е подал Отговор, вх. № 95612/25.11.2021г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява, че сградата, в която се намира процесният гараж, е изградена съгласно одобрен архитектурен проект и всички обекти в нея са в съответствие с него. Затова 2 всички обекти, с изключение на посочените в заявлението за отстъпване на право на строеж, били съсобственост между Е.С.-Ч. и С.У., като всеки от тях притежавал по 1/2 идеална част, включително от процесния гараж № 2.

Изтъква се, че Т. У.а никога не била притежавала право на собственост върху 4/ идеални части от гаража, затова и прехвърлянето му както на Ц. Ч. и П. Ч., 6 така и от тях на ищеца, не можело да има вещно-прехвърлително действие.

Доколкото З. не бил собственик на сочените от него части от гаража, то и липсвало основание да получи обезщетение от ответника. Оспорва се доказателствената стойност на представени от ищеца книжа във връзка с изпращането на покана до ответника, а исканата сума била прекомерна. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът не се явява, като се представлява от адв. Г.В., който оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания. Подробни съображения излага в представена в последното открито съдебно заседание писмена защита.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора

, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 108 ЗС е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че в неговия патримониум е възникнало право на собственост върху 4/6 идеални части от процесния имот на соченото от него основание и че ответникът ги владее. В тежест на ответника е да докаже, че владее имота на годно правно основание, изключващо претендираните от ищеца права върху него. Доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е за ищеца по него. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установ и, че процесната вещ е съсобствена между страните, че тя се ползва само от ответника, а ищецът е лишен от възможността за това, както и че е отправил покана до ползващия съсобственик-ответник да му предостави възможност за ползване, че тази покана е стигнала до него и той е отказал или се е противопоставил по друг начин на това. Всяка от страните следва да докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от Удостоверение за граждански брак № 587/08.11.1962г., Ц.С.

У. и Т.И. Гергова (след брака – У.а) са сключили брак на 08.11.1962г. в град София.

С Нотариален акт № 107/26.09.1983г., т. ІV, дело № 710/1985г. на І Нотариус при Софийския районен съд, Ц.С. У. е признат за собственик въз основа на дарение и съдебна делба на недвижим имот – празно дворно място с площ от 633 кв.м., представляващо парцел № ХV-328, кв. 340 по плана на 3 град София, м. „******“, при съседи: улица тупик, Р. Т., и парцели ІV-314 и V-315 от кв. 340 по същия план. Видно от Удостоверение, изх. № 94-001956/17.07.2015г. на ГИС-София, имотът понастоящем е с идентификатор *** и административен адрес: град София, ул. „**********“ № 6А.

Със Заявление, вписано в книгите за вписвания с вх. № 3680/13.02.1986г., т. 2, № 209, Ц.С. У. и съпругата му Т.И. У.а са учредили в полза на децата си Е.С.Ч. и С. ЦВ. УЗ. право на строеж върху празно дворно място с площ от 633 кв.м., представляващо парцел № ХV-328, кв. 340 по плана на град София, м. „******“, за жилищна сграда на три етажа, от които първият за Е.Ч., вторият – за С.У., и третият – за Ц. и Т. У.и.

Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 2409/08.12.2017г. на Столичната община – Район „*****“, Ц.С. У. е починал на 10.04.2004г., като е оставил за свои наследници съпругата си Т.И. У.а и децата си Е.Ц.С.-Ч. и С.

ЦВ. УЗ..

Видно от Схема № 15-83944-01.02.2019г. на СГКК-София, процесният гараж е с идентификатор *********, намира се на административен адрес: град София, ул. „**********“ № 6А, като площта му е 16,20кв.м.

С Нотариален акт № 36/06.03.2019г., т. І, рег. № 1494, дело № 32/2019г. на Нотариус № 043 – К.Б., Т.И. У.а е прехвърлила на внуците си Ц. Йор.Ч. и П. Йор.Ч. собствените си 4/6 идеални части от процесния гараж № 2, срещу задължение за издръжка и гледане.

С Нотариален акт № 1/22.01.2021г., т. І, рег. № 305, дело № 3/2021г., и Нотариален акт № 2/22.01.2021г., т. І, рег. № 306, дело № 4/2021г. на Нотариус № 043 – К.Б. (пом.-Нотариус по заместване Б.П.), Ц. Йор.Ч. и П.

Йор.Ч. са подарили ( 2/6 ид.ч.), съответно продали ( 2/6 ид.ч.), на АЛ. Б. З. собствените си общо 4/6 идеални части от процесния гараж.

С Телепоща, изх. № 49/15.02.2021г., А.З. е изпратил на С. ЦВ. УЗ. и Е.

Ц.ова У.а уведомление, че желае да ползва лично гаража, като им предлага заплащане на обезщетение. При неизпълнение се сочи, че ще се предприемат действия за защита на правата му. Съобщението е връчено на 16.02.2021г. на С. У. – син на С.У., на гише в пощенската станция, видно от представеното известие за доставяне и Писмо, изх. № 95-А-67-1/21.06.2022г. на „Български пощи“ ЕАД.

По делото като свидетели са разпитани Е.С.-Ч. и Ц. Ч.. Показанията им съдът кредитира като вътрешно и помежду си непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастно. Свидетелят Ч. е приятел на ищеца и племенник на ответника. И двамата свидетели сочат, че С.У. пребивавал в чужбина и идвал рядко в страната. Процесният гараж се владеел изцяло от него, въпреки че не бил изцяло негов. Заключил гаража и нямало никакъв достъп до него. Там можели да влизат само съпругата и сина му. Потвърждава се, че е канен да предаде владението, включително на А.З., както и че са се опитвали да водят преговори, но без резултат – достъп се отказвал.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно4 техническа експертиза, което съдът кредитира като изготвено от вещо лице с необходимата компетентност, при пълно, задълбочено и ясно дадени отговори на поставените въпроси и без индикации за евентуална неправилност. Вещото лице е установило, въпреки непълнотите и ниското качество като копия на представените по делото книжа, че проектът за процесната сграда е изработен към 1985-1986г. при действието на ЗТСУ (отм.) и подзаконовите актове по прилагането му. Съгласно одобрения архитектурен план в сградата следвало да бъдат изградени три самостоятелни гаражни клетки в приземното ниво на сградата. Тези обекти са изградени.

Строителството е извършено общо взето в съответствие на плана, като отклоненията за сградата като цяло са минимални и не представляват непременно незаконосъобразна практика.

По делото са изслушани основно и допълнително заключения на вещо лице по съдебно-оценителна експертиза, които съдът кредитира като изготвено от вещо лице с необходимата компетентност, при пълно, задълбочено и ясно дадени отговори на поставените въпроси и без индикации за евентуална неправилност. Установява се, че наемната цена за процесния гараж в рамките на периода м.02.2021г.-м.08.2021г. възлиза на 130,00 лева месечно.

Съдът намира, че по делото не са налице доказателства, които да обосноват възникване на право на собственост върху имота, в който е построена сградата, общо в полза на съпрузите Ц. и Т. У.и. Видно от представените протоколи по гр.д. № 15076/1979г. на СРС и гр.д. № 22995/1983г. на СРС, както и от нотариалния акт от 1983г., Ц. У. се легитимира като собственик на имота въз основа на дарение и делба. Липсват данни, които да аргументират възникване на съпружеска имуществена общност върху него и с оглед извършената делба. Аргумент за правото на собственост само на Ц. У. е и действалият тогава чл. 13, ал. 2 СК`1968 (отм.), според която придобитото по дарение е лична собственост на съпруга, комуто е подарено.

Така няма как със заявлението от 1986г. по реда на чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ (отм.) правото на строеж да е учредено и от двамата съпрузи. Право на строеж може да учреди единствено собственикът Ц. У.. Процесният гараж, доколкото е предвиден в одобрения архитектурен проект, е предмет на учреденото право на строеж. Децата на Ц. У. са получили първия и втория етаж, съответно приблизително по 1/3 от цялата сграда. Съдът приема, че, доколкото учредителят изрично посочва, че учредява право на строеж за третия етаж и таванска стая „за нас“, т.е. за него и съпругата му, то със заявлението той учредява в полза на съпругата си право на строеж за третия етаж на къщата. Отчитайки брачната връзка и отношенията между суперфициари и суперфициенти, съдът приема, че със заявлението Ц. У. е учредил в полза на съпругата си Т. У.а право на строеж, като след изграждане на сградата тя е придобила 1/2 част от третия етаж, заедно с посочената таванска стая. Доколкото страните не са посочили, за разлика от етажите, кое от лицата кой гараж ще придобие, съдът приема, че същите следва да бъдат придобити в обикновена съсобственост, като Е.Ч. и С.У. придобиват по 1/3 5 част от всеки гараж, а Ц. У. и Т. У.а – по 1/6 идеална част.