Решение № 299 от 14.11.2018, Районен съд - Велинград

Р Е Ш

Е Н И Е № . . . . гр. Велинград, 14.11.2018 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 364 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК Производството е образувано по искова молба на ищеца „МАРЖ ТРЕЙД”

ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.”Порто Лагос” № 47, ет.5, представляван от управителя Ж.Й.Б., против И.Й.К., ЕГН ********** ***.

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 677,60лв.

- дължима главница по договор за кредит № 814/02.06.2016г.; сумата от 4,94 лв.

- дължима договорна лихва по договор за кредит № 814/02.06.2016г. с падеж 02.12.2016г.; сумата от 75,82 лв. - дължима законна лихва за периода 02.08.2016г.- 07.09.2017г.; сумата от 320,90 лв. - дължимо възнаграждение по договор № ДГ 753/02.06.2016г. за гарантиране на изпълнението; сумата от 59,53 лв. - неустойка по договор № ДГ 753/02.06.2016г. за периода 02.09.2016г.-07.09.2017г., за общо

371 дни забава, представляващи задължение по ЗИ по чл. 410 ГПК издаден по ч.гр.д. № 1545/2017г. на ВлРС.

Ищецът твърди, че е сключен договор за кредит № 814/02.06.2016г. между „Рива кредит"ООД -като кредитор, и И.Й.К.

-като кредитополучател, по силата на който кредиторът предоставил в заем сумата от 800,00 лв. на кредитополучателя с краен срок за погасяване - 02.12.2016г., при годишен лихвен процент 41%. Обща стойност на задължението (главница и лихва) по договора било 898,32 лв. Кредитът следвало да бъде върнат на 6 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 149,72 лв. Сумата по кредита била предадена в брой на кредитополучателя в деня на сключване на цитирания договор за кредит. Кредитополучателят платил в срок само първата вноска по договора за кредит. В забава бил от втората вноска с падеж 02.08.2016. Съгласно чл.16.2. от цитирания договор за кредит при забава в плащането на една вноска по кредита или част от нея, считано от падежната дата на непогасената или частично погасената вноска, а именно - от 2-ра вноска по погасителен план, кредитът ставал предсрочно изискуем в пълния му размер. Или от 02.08.2016 кредитът бил предсрочно изискуем. След тази дата имало две плащания - на 31.08.2016 - от 23,15 лв. и на 30.11.2016 – от 42,90 лв., с които се погасили частично договорната лихва. Към настоящия момент оставали за плащане от главницата: 2-ра вноска от 126,56лв., 3-та вноска от 130,90 лв., 4-та вноска от 135,37 лв., 5-та вноска от 139,99 лв., 6-та вноска от 144,78 лв., а от лихвата: 6-та вноска от 4,94 лв. Тъй като кредитополучателят допуснал неизпълнение, на основание чл.16.1. от цитирания договор за кредит дължал законна лихва в размер на 75,82 лв. върху просрочената главница за периода 02.08.2016 (датата на забавата) до 07.09.2017 (датата, на която кредитора „Рива Кредит"ООД предприел действия по ангажиране отговорността на дружеството гарант. Ищецът твърди още, че на 11.04.2017г. кредиторът „Рива кредит"ООД изпратил на длъжника покана за плащане, но плащания не били постъпили.

Освен договора за кредит бил сключен и Договор

№ ДГ 753/02.06.2016 на 02.06.2016г. между „Рива Кредит"ООД в качеството си на кредитор, И.Й.К. в качеството си на кредитополучател и „Марж Трейд"ООД в качеството си на дружество гарант. По силата на този договор дружеството гарант се задължавало да обезпечи пред кредитора точното изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договор за кредит № 814/02.06.2016г., както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя да заплати на кредитора всички задължения на кредитополучателя. Срещу това си задължение дружеството гарант имало право да получи от кредитополучателя пълния размер на договореното възнаграждение, а именно 485,82 лв., от което кредитополучателят платил 164,92 лв. Останали за плащане още 320,90 лв. от тока договореното възнаграждение. То се дължало изцяло от страна на кредитополучателя, независимо дали кредитополучателят е плащал редовно задълженията си по договора за кредит, или е изпаднал в забава.

Възнаграждението се дължало с оглед поемане на риск от страна на дружеството гарант относно ефективното събиране на вземането, както и с оглед насрещно задължение на дружеството гарант да разполага с достатъчно парични средства, така че да има възможност да заплати във всеки един момент стойността на дълга на кредитополучателя към кредитора по договора за кредит. След като дружеството гарант изплатило на кредитора всички задължения на кредитополучателя, на основание чл.8 същото встъпило в правата на кредитора по договора за кредит.

Твърди също, че на 12.09.2017г. кредиторът

„Рива кредит"ООД уведомил дружеството гарант за неизпълнение по договор за кредит № 814/02.06.2016г. А на 13.09.2017г. дружество гарант изплатило изцяло задължението на кредитополучателя към кредитора „Рива кредит"ООД и на основание чл. 8 от същия договор встъпило в правата на кредитора. Това обуславяло и правния му интерес от завеждане на настоящото производство.

Настоява се и на това, че дружеството гарант

„Марж Трейд"ООД е уведомило кредитополучателя за извършеното плащане и за встъпване в правата на кредитора, като изпратило уведомление на 15.09.2017г.

Възнаграждението на дружеството гарант по договор № ДГ 753/02.06.2016 не било изплатено към настоящия момент, поради което за дружеството гарант се пораждало правото на неустойка в размер на 59,53лв., изчислена на основание чл.12 от договор № ДГ 753/02.06.2016 , а именно по 0,05% за всеки ден забава върху дължимата сума 320,90 лв. за периода от 02.09.2016 (датата на забавата)-07.09.2017, общо 371 дни забава. Въпреки уведомяването плащания в патримониума на „МаржТрейд"ООД не били постъпили до настоящия момент.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на И.Й.К., ЕГН ********** ***, съществуването на вземането на "МАРЖ ТРЕЙД" ООД за следните суми: сумата от

677,60 лв. - дължима главница по договор за кредит № 814/02.06.2016г.; сумата от

4,94 лв. - дължима договорна лихва по договор за кредит № 814/02.06.2016 с падеж 02.12.2016г.; сумата от

75,82 лв. - дължима законна лихва за периода 02.08.2016г.-07.09.2017г.; сумата от 320,90 лв. - дължимо възнаграждение по договор № ДГ 753/02.06.2016г.; сумата от

59,53 лв. - дължима неустойка по договор № ДГ

753/02.06.2016г. за периода 02.09.2016-07.09.2017, общо 371 дни. Претендира и разноски по настоящото и по заповедното производство – за адвокатско възнаграждение, държавни такси и др.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от съда за особен представителна ответника - адв. Л.З.. В отговора оспорва иска по следните съображения: Съгласно чл. 3 от договора за потребителски кредит този договор влизал в сила от датата на получаване на сумата по кредита. Този факт се доказвал с подписана от кредитополучателя разписка. От представената по делото разписка не ставало ясно кога кредитополучателя е получил сумата. Разписката, подписана от И.К. нямала дата, от която да е видно кога му е предадена сумата.

Счита също, че кредита не е станал предсрочно изискуем. В чл. 18,2 от договора за кредит било записано „... когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем ”Рива Кредит”ООД може да поиска издаването на заповед за изпълнение по реда чл. 410 съответно и встъпилото в нейните права дружесто-гарант.

Предсрочната изискуемост представлявала изменение на договора, което настъпвало с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполагало изявление на кредитора, че ще счита целия кредит за предсрочно изискуеми и това волеизявление трябвало да е достигало до кредитополичателя. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не пораждала действие, ако кредитора изрично не бил заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до кредитополучателя.

С уведомлението получено на 12.04.2017г. от кредитополучателя, „Рива кредит” ООД го приканвала да изпълни задължението си, но не го уведомявал, че обявява кредита за предсрочно изискуем. В това уведомление било и изпратено след крайния срок на договора, а и не била посочена дължимата сума. В уведомителното до дружеството гарант, получено на 12.09.2017г. /след крайния срок на договора за кредит/, кредитодателя казвал, че кредита е предсрочно изискуем. На 13.09.2017г. „Марж трейд” ООД изплатил на Кредитодателя сумата и така встъпвал в правата му. Дружеството гарант изпратило уведомление до И.К. за изплатените суми, което не било достигнало до него, видно от ксерокопието на товарителница 4922432, където нямало подпис на получател, а имало отбелязвания пратката да е върната. Счита, че не е настъпила предсрочната изискуемост по кредита и поради това иска по чл. 422 от ГПК следвало да се отхвърли.

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1545/2017г. на ВлРС, че с постановеното по същото Заповед № 1036/10.11.2017г. е разпоредено И.Й.К., ЕГН ********** ***, да заплати на ищцовото по настоящето дело дружество следните суми: 677.60лв. - съставляваща главница по

Договор за кредит № 814/02.06.2016г., сключен между

„Рива Кредит”ЕООД, по който заявителя е гарант; 4.94 лв.- съставляваща договорна лихва по договора за кредит с падеж 02.12.2016г.; 75.82 лв. - съставляваща законна лихва по договора за кредит за периода 02.08.2016г. до 07.09.2017г.; 320.90 лв.- съставляваща дължимо възнаграждение по договор за № ДГ 753/02.06.2016г.; 59.53лв. - съставляваща неустойка по договор за № ДГ 753/02.06.2016г. за периода от 02.09.2016г. до 07.09.2017г., общо 371 дни забава, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.11.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, както и разходи по делото в размер на 25.0лв. -държавна такса и 300.0лв.-адвокатско възнаграждение. Посочено е още в заповедта, че вземането произтича от Договор за кредит № 814/02.06.2016г., сключен между „Рива Кредит”ЕООД, по който заявителя е гарант.

Издадената

ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1036/2017г. на ВлРС е връчена на длъжника И.К. на 20.12.2017г. по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, като съобщението е залепено на пост.адрес, съвпадащ с настоящия му такъв. До колкото заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на заявителя е указана възможността да предяви иск в едномесечен срок. Съобщението е получено от него на 12.02.2018г., а настоящият установителен иск е предявен на 12.03.2018г., изпратен по пощата с пощенско клеймо от 09.03.18г. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.

От представеното копие от Договор за потребителки кредит № 814 от 02.06.2016г. се установява, че между „Рива кредит“ ООД и И.К. е сключен договор за кредит, подписан от него. Съгласно него на ответника е предоставен паричен заем в размер на 800 лева с краен срок на погасяване 02.12.2016г., който кредит е следвало да бъде върнат на 6 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 149.72 лева, като общата стойност на задължението възлиза на 898.32 лева. Получаването на сумата по кредита ответникът е удостоверил с подписана от него разписка

/л.12/.

След като ответникът И.К. се съгласил с условията на договора за кредит № 814 от 02.06.2016г., сключен с „Рива кредит“ ООД, подписвайки го при тези параметри, а и е получил сумата по кредита от 800лв., същият е поел задължение да върне сумата от 898.32 лева съобразно приложения към договора погасителен план, а именно на 6 месечни вноски, платими на 2-ро число на месеците от 7 до 12 2016г., последната от които дължима на 02.12.2016г.

Разпечатката съдържа 42 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/376655a5-ae80-4f2f-a14b-c13cd66f5287