Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5904 от 27.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47998/2025
Вид
Решение № 5904
Подписан
27.03.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 48, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 5904 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110147998 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 332296/13.10.2025 г./ на Б. Ч. К. и Л. Б. К. срещу етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. ************, представлявани от управителя на етажната собственост ********, с която е предявен иск за отмяна на всички решения, взети на проведено на 11.09.2025 г. общо събрание на етажната собственост.

Претендират разноските по делото.

Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост. Излагат, че на 11.09.2025 г. е проведено общо събрание на етажните собственици, като оспорват всички взети на него решения като незаконосъобразни.

Възразяват, че са допуснати нарушения при свикване на общото събрание. Сочат, че в поканата за свикването му е отбелязана дата, за която е неясно дали е датата на поставянето й, като освен това годината е сгрешена, а час на поставяне изобщо не е посочен. Твърдят, че липсва протокол за поставяне на поканата, от който да е видно кога тя е поставена. Считат, че всичко това внася съмнение дали е спазен срокът по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС за свикване на общото събрание, като изрично заявяват, че тя е поставена след 04.09.2025 г. Навеждат възражение, че в протокола от проведеното общо събрание не е отбелязано общото събрание коя етажна собственост касае и къде е проведено то, липсва посочване на дневния ред, не са вписани явилите се лица, самостоятелните обекти и идеалните части, които те представляват, и начина им на гласуване, като липсва и отбелязване за съставяне на присъствен списък с тези данни, който да е неразделна част от протокола. Поради това оспорват вписания в протокола кворум като недоказан и считат, че събранието не е проведено при необходимия кворум. Възразяват, че решението по т. 3 от протокола е прието извън обявения дневен ред в поканата – според дневния ред е трябвало да се проведе обсъждане и приемане на средства за почистване, а решението по т. 3 касае разпределение на сумата от 10 180 лв., която вече е била платена на фирма. Твърдят, че приетата за разпределение сума произтича от Договор за услуга от 06.08.2025 г., сключен между ******** в качеството й на физическо лице /а не като управител на етажната собственост/ и „********“ ЕООД, поради което етажната собственост не е страна по него в качеството на възложител. Евентуално възразяват, че управителят на етажната собственост не е бил 1 овластен да сключи договора поради липса на решение на общото събрание за извършване на такъв разход и за одобрение на офертата. Оспорват самото извършено разпределение на средствата съгласно решението по т. 3, като изтъкват, че разходите следва да се разпределят между етажните собственици съобразно притежаваните от тях идеални части от общите части, а в случая е решено по неясно какви критерии собствениците на три от апартаментите да заплатят над 50 % от сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответната страна, с който признава предявения иск. Доколкото етажната собственост не е предприела никакви действия по принудително събиране на сумите, гласувани с решението по т. 3 от протокола, счита, че с поведението си не е дала повод за завеждане на делото, поради което моли разноските да бъдат възложени на ищците.

С Определение № 8168/26.02.2026 г. към делото е присъединено за общо разглеждане и решаване гр. д. № 48597/2025 г. по описа на СРС, 159 състав, образувано по искова молба на Л. И. Ч. срещу етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. ************, представлявани от управителя на етажната собственост ********, с която е предявен иск за отмяна на решението по т. 3, взето на проведено на 11.09.2025 г. общо събрание на етажната собственост.

Ищцата Ч. твърди, че е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост.

Излага, че на 11.09.2025 г. е проведено общо събрание, като с решението по т. 3 от дневния ред е определен начинът за разпределянето на сумата от 10 180 лв. – средства за изчистване, изнасяне, извозване и депониране на боклука от площите, през които преминава трасето на вътрешната канализация. Оспорва това решение като незаконосъобразно поради нарушение на чл. 48, ал. 3 ЗУЕС, тъй като разходите не са разпределени съобразно притежаваните идеални части.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на тази искова молба, с която предявеният иск е признат за основателен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Съдебният контрол за законосъобразност на решенията на общото събрание на етажната собственост е ограничен със срок за предявяване на иска, който е преклузивен. При предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени в исковата молба, чрез отстраняване на нередовности в нея или по реда за изменение на иска. Същевременно не всички незаконосъобразни решения на общото събрание на етажната собственост подлежат на обжалване, а единствено онези от тях, които променят съществуващото състояние, в който смисъл е и константната съдебна практика, включително и тази на ВКС. Това са такива решения, които пораждат определени правни последици или, както е възприето да бъдат определяни, т. нар. положителни решения на общото събрание на етажната собственост.

Онези от решенията на общото събрание на етажната собственост, с които по същество не се пораждат определени правни последици или се отказва да бъде променено съществуващо към момента на приемането им правно положение, не подлежат на обжалване, респ. на отмяна.

В конкретния случай в тежест на ищците е да докажат следните факти: че са собственици на самостоятелни обекти в процесната етажна собственост; че решенията, чиято отмяна се иска, са взети от общото събрание на етажните собственици на 11.09.2025 г.; спазване на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

2

В случая от Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 3, том 2, рег. № 2322, дело № 198/2000 г. на нотариус ******* и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 46, том 4, рег. № 4546, дело № 566/2025 г. на нотариус ******** се установява, а и не е спорно между страните, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в процесната етажна собственост. Следователно те са материалноправно легитимирани да предявят иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решения на общото събрание на същата етажна собственост.

Страните не спорят, а и от представения Протокол от общо събрание на бл. 13, проведено на 11.09.2025 г., се изяснява, че на 11.09.2025 г. е проведено общо събрание на етажните собственици в процесната сграда в режим на етажна собственост, на което са взети оспорените от ищците решения. С решението по т. 1 от протокола е приета оферта за външната канализация. С решението по т. 2 от протокола е приет окончателен договор за довършване на вътрешната канализация. С решението по т. 3 от протокола е прието следното разпределение на средствата за изчистване, изнасяне, извозване и депониране на боклука от площите /частни мазета и коридори/, през които преминава трасето на вътрешната канализация, в размер на 10 180 лв., платени на фирма, както следва: сумата от 4 430 лв. се разпределя между всички собственици според идеалните части, които притежават, като освободени от тази такса се считат апартаменти 8, 36 и 40, които са почистили мазетата си със собствени средства още преди да стартира ремонтната дейност в изпълнение на изискванията на фирмата-изпълнител; сумата от 5 750 лв. се разпределя съобразно количеството смет между собствениците на апартаменти 1, 16 и 24. С решението по т. 4 от протокола е приет състав на контролен съвет с председател ******** и членове ********* и *******. С решението по т. 5 от протокола е прието за собствениците, които не са се издължили в приетия от общото събрание срок за ремонт на канализацията, битови такси и други, да получат покана от ръководството на блока за доброволно плащане, да получат нотариална покана, да бъдат дадени на ЧСИ и да бъде задействано бързо производство. Касае се за положителни решения на общото събрание на етажната собственост, поради което същите могат да бъдат предмет на иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

С оглед датите на подаване на двете искови молби е очевидно, че исковете са предявени в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

В тежест на ответната страна е да докаже спазването на императивните изисквания за свикването и провеждането на общото събрание на 11.09.2025 г. и за вземането на оспорените решения, по отношение на които изисквания в исковите молби са наведени доводи за допуснати нарушения.

В случая ищците К.и възразяват, на първо място, че са допуснати нарушения при свикване на общото събрание.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи – не по-късно от 24 часа, като датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол, а общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й.

Императивно установените правила за свикване на общото събрание на етажните собственици са законово предвидена гаранция за информираност на всички собственици и обитатели на етажната собственост, респ. за възможността им да участват при вземането на решения. Непосочването на някой от задължителните реквизити в поканата опорочава процедурата по свикване на общото събрание и води до незаконосъобразност на взетите на общото събрание решения.

3

В Решение № 149/16.07.2013 г. по гр. д. № 1210/2013 г. на ВКС, I ГО, е прието, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1, изр. 2 ЗУЕС е в смисъл, че върху поканата следва да се отбележат датата и часа на нейното поставяне на видно и общодостъпно място на входа на сградата. Това е така, тъй като именно с това отбелязване се удостоверява спазването на предвидените в чл. 13, ал. 1 ЗУЕС срокове за поставяне на поканата преди датата на провеждане на общото събрание /7-дневен и 24-часов/.

В случая при нарочно оспорване от страна на ищците К.и и при доказателствена тежест за ответника по делото не се установява редовното свикване на събранието при спазване на посочените императивни изисквания. От представената по делото покана за свикване на общо събрание е видно, че в нарушение на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС в нея не е отразен час на поставянето й, а датата е очевидно сгрешена. Липсват доказателства и за съставен протокол за поставянето на поканата.

Следователно в случая ответниците, чиято е доказателствената тежест съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, изрично указана им с доклада по делото, като включително им е указано, че не сочат доказателства за носената от тях доказателствена тежест, не са установили процесното общо събрание да е било законосъобразно свикано – в съответствие с императивните правила на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. Всичко това е достатъчно да обуслови извод за незаконосъобразност на взетите на събранието решения, без да е необходимо да се обсъждат останалите доводи на ищците К.и.

Горното води до незаконосъобразност на всички взети на общото събрание решения, поради което е безпредметно да бъде обсъждано отделно решението по т. 3 в контекста на наведените от ответницата Ч. възражения за незаконосъобразност.