Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 249 от 28.12.2023, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
Гражданско дело 677/2023
Вид
Решение № 249
Подписан
28.12.2023
В сила
03.06.2025
Състав
ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Радомир, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря И. ЕВТ. С. като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231730100677 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от Д. С. Д., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК .....с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ищецът не дължи сумите по изпълнителен лист от 13.03.2014 г. по гр. дело № 216/2014 г. по описа на Радомирски районен съд, част от които принудително събирани по изпълнително дело № 20141730400419 по описа на ДСИ към РС - Радомир, в общ размер на 8859,14 лв., от които главница в размер на 8159,94 лв., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.03.2014 г. до пълното погасяване на вземането и 699,20 лв. – сторени съдебни разноски в заповедното производство.

В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца се води изпълнително дело № ..по описа на ДСИ към РС – Радомир, образувано на основание изпълнителен лист от 13.03.2014 г. по гр. дело № ../2014 г. по описа на Радомирски районен съд, по силата на който З.В.М., Д. С. Д. и М. Й.Б. са осъдени солидарно да заплатят на „Ю.Б.“ АД сума в общ размер на 8859,14 лв., от които главница по сключен договор за банков кредит от 13.07.2005 г. в размер на 8159,94 лв., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.03.2014 г. до пълното погасяване на вземането и 699,20 лв. – сторени съдебни разноски.

Твърди се, че поради липса на извършени изпълнителни действия, вземанията по процесния изпълнителен лист се явявали погасени по давност на 19.03.2023 г. Претендират се разноски. С молба от 23.11.2023 г. е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Изложено е, че се поддържа исковата молба.

В срока за отговор ответникът е депозирал такъв с възражение за местна неподсъдност на спора и становище за неоснователност на иска. Оспорва иска с твърдения, че са предприемани множество валидни действия по принудително изпълнение, които съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД прекъсвали 5-годишната погасителна давност. Изрично са изброени изпълнителните действия, които ответникът счита за валидно 1 прекъсващи давността. Иска се прекратяване на производството пред РРС и изпращане на делото по подсъдност на СРС, отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.

Настоящият съдебен състав е отхвърлил отвода за неподсъдност като неоснователен.

В открито съдебно ответникът моли за отхвърляне на предявения иск. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца. Не претендира разноски.

След преценка на доказателствата по делото, както по отделно, така и в тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Признават се и не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 13.03.2014 г. по ч. гр. дело № ..../2014 г. по описа на Радомирски районен съд, по силата на който З.В. М., Д. С. Д. и М.Й. Б. са осъдени солидарно да заплатят на „Ю. Б.“ АД сума в общ размер на 8859,14 лв., от които главница по сключен договор за банков кредит от 13.07.2005 г. в размер на 8159,94 лв., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.03.2014 г. до пълното погасяване на вземането, 163,20 лв. – разноски за държавна такса и 536 лв. – за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на изпълнителния лист по молба на „Ю.Б.“ АД от 28.11.2014 г., на 01.12.2014 г. е образувано изпълнително дело № ......по описа на ДСИ към РС – Радомир, което към датата на подаване на исковата молба е висящо.

От приетото и приложено изпълнително дело № ......по описа на ДСИ към РС – Радомир се установява следното:

На 02.12.2014 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците.

Получени са на 03.12.2014 г. - от длъжника Б.и на 04.12.2014 г. – от другите двама длъжници.

На 02.12.2014 г. са изпратени запорни съобщения до „М.“ ООД, ЕИК ., „ЧЕЗ Р.Б.“, гр.

София и до Изпълнителна Агенция „А. а.“, гр. София. Съответно е наложен запор върху дружествените дялове и трудовото възнаграждение, собственост на З.В.М. от търговско дружество „М.“ ООД, ЕИК .., върху трудовото възнаграждение на Б., получавано от „ЧЕЗ Р.

Б.“ АД и върху трудовото възнаграждение на Д., получавано от Изпълнителна Агенция „А. а.“, гр. София.

Запорното съобщение, изпратено до Изпълнителна Агенция „А. а.“, гр. София, се е върнало на 05.12.2014 г. с отбелязване, че лицето Д. С.. Д. е освободено от длъжност в Изпълнителна Агенция „А. а.“. Взискателят е уведомен на 14.01.2015 г. и на 15.06.2015 г. С уведомително писмо, вх. № ./22.12.2014 г. от Агенция по вписванията е отказано вписването на запор върху дружествените дялове, собственост на З.В.М. от търговско дружество „М.“ ООД. С писмо, вх. № ./05.01.2015 г. „ЧЕЗ Р. Б.“ АД уведомява за наложени предходни запори върху трудовия доход на Б. и поредността на погасяване на задълженията.

На 02.12.2014 г. са изискани справки за наличие на движимо и недвижимо имущество от ОД на МВР – Перник – за притежавани ППС от тримата длъжника. По отношение на М. и Д. са получени отговори, че същите нямат регистрирани на свое име ППС.

С разпореждане от 12.12.2014 г. е присъединена като взискател Национална агенция за приходите до размера на сумата от 5599,33 лв.

На 14.01.2015 г. е наложен е запор върху автомобили, собственост на М.Б..

На 14.01.2015 г. е постановена възбрана в полза на „Ю. Б.“ АД върху имота собственост на М., находящ се в с. Б..

На 27.02.2015 г. е наложен нов запор върху дружествените дялове, собственост на 2

З.В. М. от търговско дружество „М.“ ООД.

На 10.09.2015 г. ДСИ към РС-Радомир е насрочил опис за 21.10.2015 г. на движимите вещи, находящи се в дома на З.М.. По молба на взискателя описът е отложен поради насрочване на опис на недвижими имоти (с уведомление с изх.№ 4047 от 29.10.2015г.), находящи се в с. Б., община Радомир.

Към изпълнителното дело 216/2014 г. на ДСИ към РС-Радомир е присъединено изпълнително дело ./2009 г. по описа на ЧСИ Е.Д..

На 29.10.2015 г. е изпратено запорно съобщение до управителя на „М.“ ООД – запор върху трудовото възнаграждение на М..

На 29.10.2015 г. е изпратено до Изпълнителна Агенция „А.а.“, гр. София запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Д..

Описът на недвижимото имущество на М. е обективиран в протокол от 14.01.2016 г. и е приета съдебно-техническа експертиза.

Имотът, собственост на З.М., представляващ ½ идеална част на дворно вилно място, цялото с площ 1270 кв. м., а ½ и.ч. от 635 кв. м., съставляващо УПИ . за имот пл. № .по плана на село Б., общ. Радомир, обл. Перник, ведно с построените в имота ½ от жилищна сграда, ½ от гараж и ½ от второстепенна сграда е изнесен на публична продан с протокол от 19.02.2016 г. - с дати 18.03.2016г. - 18.04.2016г., с отваряне 19.04.2016г. Последвали са множество поред нестанали публични продани на същия недвижим имот.

По молба на взискателя от 07.07.2016 г. от ДСИ е изпратено напомнително писмо до Изпълнителна Агенция „А.а.“, гр. София, в качеството му на работодател за изпълнение на задълженията по чл. 508, ал. 1, т. 1, 2, 3 от ГПК. В отговор вх. № 28.07.2016 г., Изпълнителна Агенция „А.а.“, гр. София уведомява, че върху възнаграждението на Д. вече е наложен запор.

На 27.12.2016 г. са изпратени съобщения до банки, с които е изискана справка за наличие на банкови сметки на М..

На 08.06.2017 г. със запорно съобщение е наложен запор по сметките на З.М. в Интернешънъл А. Б. АД.

По молба на взискателя от 28.08.2017 г., на 12.10.2017 г. са изискани справки в Регистъра на банковите сметки и сейфове за налични сметки и сейфове на длъжника Д. и длъжника Б.. Справките са представени от БНБ на 15.11.2017 г. и от тях е видно, че на името и на двамата длъжници има открити банкови сметки.

На 28.11.2017 г. е изискана справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове за налични сметки и сейфове на длъжника М.. По ИД е постъпила справка от БНБ на 10.01.2018 г. с данни за открити банкови сметки на длъжника.

На 12.01.2018 г. са изпратени 5 бр. запорни съобщения до банките, посочени в справките от БНБ, за налагане на запори върху сметки, ценности в банкови касети и трезори на Д. и .Б. Получени са отговори от ЦКБ АД, С. АД, ПИБ АД и Банка ДСК АД в смисъл, че сметките на Д. са без авоари или има наложени предходни запори.

На 19.01.2018 г. взискателят е поискал извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи, притежавани от М.. На 20.03.2018 г. ДСИ при РС-Радомир е насрочил за 12.04.2018 г. извършването на опис и оценка на движимите вещи в жилището на М.. Описът е обективиран в протокол от 12.04.2018 г.

На 02.12.2018 г. е постъпила молба с приложения от Б. с данни за погашения, с която се иска вдигане на запор върху трудовото му възнаграждение. ДСИ към РС-Радомир е разпоредил вдигане на запора върху трудовото възнаграждение на Б. в Р. Б. АД.

На 24.07.2019 г. е изпратено запорно съобщение до управителя на „М. Г.“ ЕООД за 3 налагане на запор върху трудовото възнаграждение на М..

Последната обявена публична продан на имота, находящ се в с. Б., е с дати от 28.05.2021 г. до 28.06.2021 г. и отваряне 29.06.2021 г.

В кориците на приобщеното изпълнително дело № .../2014 г. се установява молба на взискателя от 12.05.2023 г., с която се иска извършването на справка относно новооткрити банкови сметки, наличие на недвижими имоти и моторни превозни средства, притежавани от длъжниците по изпълнителното дело, както и наличието на сключени трудови договори от длъжниците. Липсват данни за внесени такси по молбата.

Представено е по делото извлечение от справка „Погашения“ за З.М. за периода 13.02.2015 г. до 07.11.2023 г., от която е видно, че в периода 09.08.2016 г. – 30.09.2021 г. последната е изплащала на „Ю.Б.“ АД определени суми.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта:

Отрицателният установителен иск е с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, като същият е процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно упражняване правото на иск, които предпоставки са налице в настоящия процес.

По основателността:

В конкретния случай страните не спорят, че изпълнителен лист е издаден на 13.03.2014 г. по ч. гр. дело № 216/2014 г. по описа на РС-Радомир и е образувано изпълнително дело № 20141730400419 по описа на ДСИ към РС–Радомир срещу трима солидарни длъжници - З.М., Д. Д. и М. Б., а спорът е концентриран върху това дали вземането може да бъде изпълнявано принудително по отношение на конкретния солидарен длъжник – ищец по делото или е погасено по давност.

Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането - арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД - срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021 г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV ГО; Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV ГО). Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Погасителната давност е регламентирана в полза на длъжника, който може да се позове на давност, ако в определен период от време кредиторът бездейства.