Решение № 17 от 02.12.2025, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Г.Т., 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен М. Стоянов при участието на секретаря Марияна В. Димова като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно наказателно дело № 20253220200029 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба на И. И. К. с ЕГН – ********** от гр.

Г.Т., обл. Д., ул. „***, чрез адв. К. П. от АК – Д., срещу Наказателно постановление № 03/10.03.2025г. на Директора на ОДБХ –Д..

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.128, ал.1, т.3 от Закона за храните, на основание същата разпоредба е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000/две хиляда/ лева.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се, че при издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

Административно-наказващият орган, чрез своят процесуален представител застъпва, че атакуваното НП е издадено законосъобразно, а жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

1

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП, а разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран затова, че:

Според обстоятелствената част на процесното наказателно постановление е постъпил в ОДБХ - Д. сигнал с вх.№8843/30.12.2024г. за производство и продажба на сирене от И. К., който произвеждал сирене в стара наследствена къща в с. Р., общ. Г.Т., обл. Д., без регистрация по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните, без производствено помещение и без притежание на животни. На 10.01.2025г. в гр.Г.Т., ул. „***, обл. Д., е била извършена контролна покупка от служители на НАП - В. на 1,600 кг. краве сирене на обща цена 22 лв., след което е извършена проверка, при която се установило, че на площадката в двора на къщата на адрес гр.Г.Т., ул. „***, собственост на жалбоподателят, имало налично количество 8 кг. сирене в 3 кофи без никаква информация за произход, дата и място на производство, партиден номер. След като била извършена проверка в публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване подържан на интернет страницата на БАБХ се констатирало, че физическото лице И. И. К. с ЕГН - **********, в обект (в двора на къщата), на адрес гр.Г.Т., ул. „***, извършвал дейност, а именно: извършвал дистрибуция на храни (съгласно легалната дефиниция за дистрибуция на храни в § 1 от ДР на ЗХ т.6) от животински произход - краве сирене, чрез предлагане (дистрибуция) до краен потребител, без да е вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните.

Спрямо жалбоподателят К. е ангажирана административно наказателна отговорност по реда на чл.128, ал.1, т.3 от ЗХ.

За така констатираното нарушение на жалбоподателят бил съставен АУАН с № 000002/10.01.2025г., в който е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл.128, ал.1, т.3 от ЗХ. Жалбоподателят подписал акта, като не е вписал обяснения или възражения.

Срещу АУАН №000002/10.01.2025г., в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, е постъпило писмено възражение с вх.№424/16.01.2025 г. от жалбоподателя, в което сочи, че констатираните наличности сирене е произведено от него изключително и само за лични нужди, а описаното като количество не 2 отговаряло на действителното. Наказващият орган уважил доводите изложени във възражението и е издал атакуваното наказателно постановление.

На 10.03.2025г. е издадено Наказателно постановление № 3, където административнонаказващият органи е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка относно извършено нарушение на разпоредбата на чл.128, ал.1, т.3 от ЗХ, за това че лицето И. И. К. с ЕГН - **********, с адрес гр.Г.Т., ул. „***, виновно е извършвал дистрибуция на храни (съгласно легалната дефиниция за дистрибуция на храни в § 1 от ДР на ЗХ т.6) от животински произход - краве сирене, чрез предлагане (дистрибуция) до краен потребител, в гр.Г.Т., ул. „***, без да е вписано в регистъра по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните за което на основание чл.128, ал.1, т.3 от ЗХ му е наложено наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели лицата Г. К. – актосъставител, Г. Г. – свидетел при съставянето на акта, както и водените от жалбоподателят В.П., Р. И..

След анализ съдържащите се в кориците по делото доказателства съдът констатира, че единствен пряк свидетел на дистрибуция на храни (съгласно легалната дефиниция за дистрибуция на храни в § 1 от ДР на ЗХ т.6) от животински произход - краве сирене, чрез предлагане (дистрибуция) до краен потребител от жалбоподателя К. е служител на НАП – Й. Д. А., които е извършил контролна покупка. Никой от разпитаните свидетели – К. и Г., не твърди по ясен и категоричен начин, че е видял уговорката за покупка, самата покупката на сирене, разменени ли са пари при осъществяването й. К. твърди, че е уведомен по телефона за осъществената сделка и после е видял кутии със сирене. Свидетелят Г. твърди, че се е намирал в автомобил и е наблюдавал от паркинг между жилищни блокове къщата където живеел К., което 3 обстоятелство поставя по съмнение възможността този свидетел да вижда всичко случващото и, а още повече и да чува.

В приложената административно наказателна преписка навсякъде се твърди, че контролната покупка е извършена от служител НАП, а в констативен протокол /л.13/ е записано, че това е Й. Д. А.. В процесното наказателно постановление е записано, че доказателства, които потвърждават обстоятелствата при които е извършено нарушението: Констативен протокол от 10.01.2025г. (Образец КХ №13); Разпореждане за насочване № 1001/10.01.2025 г. (Образец КХ №16).

С оглед изясняване на делото от фактическа страна, съдът е сторил всичко възможно за призоваване на служителят от НАП осъществил контролната покупка, а именно Й. Д. А.. Въпросното лице е призовавано нееднократно по месторабота в офисите на НАП в гр. В. и гр. Д.. Призовките са върнати в цялост с отметка, че няма такъв служител на НАП с тези имена.

Изложеното води съдът до логичното заключение за липса на категорични доказателства за продажба на сирене от жалбоподателя К., въпросната продажба – дистрибуция е основен елемент от осъществяване на състава на нарушението, за което му е наложено наказание.

Единственото безспорно и неоспорено от страните обстоятелство, е че К. е произвел сирене. Няма доказателства за точно количество, а според събраните гласни доказателства сиренето е единствено и само за лична употреба.

При прегледа на НП и след анализ на описаното в него нарушение е видно, че същото се състои в това, че жалбоподателят К. е извършвал дистрибуция на сирене без надлежна регистрация по реда на Закона за храните. От доказателствата се установява, че действително формално същият е извършвал такава дейност, като е произвел сирене от купено от него мляко.

Същият обаче възразява и твърди, че произведеното сирене е за негова лична употреба, която дейност не се субсумира в състава на нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗХ, защото приготвянето на такива храни за лична консумация е типична и перманентна дейност някой домакинства и не може да се приеме, че приготвянето на храна в домакинствата е административно нарушение.

Прилагането на такъв формален подход към състава на чл. 23, ал. 1 от ЗХ противоречи на действителния смисъл на закона и би довело до житейския 4 абсурд, че всеки субект, който си приготвя сирене в домашни условия, готви или приготвя храна в дома си следва да има регистрация или одобрение от компетентните органи по чл. 23, ал. 2 от ЗХ. В конкретния случай, действително са констатирани кутии със сирене. Само въз основа на тези констатации обаче не може да се приеме, че дейността по приготвянето му извършвана от жалбоподателя К. е надхвърляла неговите и на семейството му лични нужди от консумация и е обслужвала и нуждите на трети лица с цел печалба или без печалба и, че домът му е представлявал „Обект“ по см. на пар.1 т. 10 от доп. разпоредби на ЗХ. За тези обстоятелства не са събрани и посочени никакви доказателства, а в тежест на АНО е да докаже всички факти относими към обективния състав на нарушението. В конкретния случай, АНО само въз основа на едно предположение неподкрепено от други доказателства е приел, че е налице състав на административно нарушение. Не са констатирани и ангажирани като доказателства никакви трети лица извън семейството и приятелският кръг на жалбоподателя, на които жалбоподателят да е извършвал такава услуга.

При това положение, Съдът намира, че извършването на така квалифицираното нарушение не е установено и доказано по несъмнен начин от наличните доказателства, което води до извода, че съставът на същото не е реализиран от жалбоподателя К..

Отделно от горното, съдът намира, че дори да се приеме строго формалистичен подход и хипотетично се приеме, че е налице реализиран състав на административно нарушение, НП отново е незаконосъобразно в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание, тъй като и в този случай нарушението извършено от жалбоподателя, следва да се квалифицира като маловажен случай и по отношение на него е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. А от ЗАНН. В ЗАНН няма легално определение на понятието „маловажен случай“, но предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК, а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

5

Настоящият случай е именно такъв, тъй като деянието, дори да беше доказано разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При преценката на тежестта на нарушението и съответно степента на обществена опасност на нарушението, следва да се съобразят във всички случаи конкретните обстоятелства по неговото извършване изложени по горе, а именно:

Жалбоподателят е извършвал дейност в дома си по приготвяне на домашно сирене, която е широко разпространена в бита на българина, за което няма доказателства, че е по занятие с цел дистрибуция и то в обективно констатиран незначителен обем - от няколко килограма, напълно съответен на твърденията му, че е за лични нужди. Не са отчетени и липсата на вредни последици от нарушението, което неминуемо води до извод за незначителна степен на обществена опасност на нарушението, както и не са преценени останалите смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, липсата на данни за други нарушения по ЗХ. При това положение, налагането на имуществена санкция в размер на 2000 лв., макар и в минималния предвиден за нарушението размер, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо тежестта на нарушението и степента на обществена опасност на същото. При наличието на описаните по-горе факти, административно-наказващия орган, е следвало да извърши преценка за наличие на маловажен случай.