Определение № 2043 от 13.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2043 гр. Бургас, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501091 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Стик - кредит“ АД, ЕИК: 202557159 със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от управителя Стефан Николаев Топузаков чрез адвокатско дружество „Нестори, Угляров, М.“, БУЛСТАТ: 177280936 чрез адвокат Х. М. от САК със съдебен адрес в гр.София, ул. „Отец Паисий“ № 15, офис Б против определение № 334/23.04.2026г., постановено от Районен съд – Айтос по гр. д.

№ 848/2025г. С това определение, съдът оставя без уважение молбата на „Стик - кредит“ ЕАД за изменение на решение № 62/02.03.2026г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Според дружеството – жалбоподател, в конкретния случай не е възможно да се установи дали представения по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното гражданско дело. Освен това, правото на иск по настоящото дело е упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество, тъй като са подадени две искови молби и са образувани две граждански дело: гр. д. № 847/2025г. и гр. д. № 848/2025г. Въпреки, че ищецът е имал възможността да получи защита на правата си в рамките на едно производство като предяви исковете си в една искова молба. В подкрепа на твърдението си, частният жалбоподател иска от съда да изиска и приложи по делото гр. д. № 847/2025г.

Според частния жалбоподател, първоинстанционният съд неправилно е присъдил разноски по всеки от предявените искове. Така, с решението е уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в общ размер на 470,38 евро за защита по установителен и кондикционен иск за връщане на сумата от 166,73 евро. Частният жалбоподател иска от съда да отмени определението на районния съд и да постанови друго, с което да отмени 1 присъдените разноски, а при условията на евентуалност – да ги намали значително. В подкрепа на искането си, частният жалбоподател представя съдебна практика.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Айтос е образувано по искова молба на Н. И. Л., ЕГН: ********** от гр. А., ул. "Л. К." № ** чрез адвокат Елена Иванова. със съдебен адрес в гр.Пловдив, ул. „Борба“ № 3 против „Стик – Кредит“ АД със седалище и адрес на управление в гр.Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от управителя Стефан Николаев Топузаков. Ищецът иска от съда да прогласи нищожността на договор за кредит № 1024849/ 11.12.2023г., сключен между него и „Стик - Кредит“ АД, както и да осъди „Стик - Кредит“ АД да му върне сумата от 860 лева, представляваща недължимо платена по нищожен договор за кредит, медно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответната страна „Стик - Кредит“ АД, представлявана от адвокат Елена Иванова от САК представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове.

С решение № 62/02.03.2026г., Районен съд – Айтос прогласява нищожността на договор за потребителски кредит № 1024849/11.12.2023г., сключен между Н. И. Л. и „Стик – Кредит“ АД и осъжда „Стик - Кредит“ АД да заплати на Н. И. Л. сумата от 166,73 евро.

С решението, Районен съд – Айтос осъжда „Стик - Кредит“ ЕАД да заплати на адвокат Елена Иванова. адвокатско възнаграждение в размер на 470,38 евро с ДДС на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА.

„Стик - Кредит“ АД подава молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските и за отмяна на присъденото в полза на адвокат И. възнаграждение, респ. за евентуалното му намаляване. В молбата, дружеството излага доводи, които са пресъздадени в настоящата частна жалба и прилага съдебна практика.

Ответната страна Н. И. Л. подава писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата с правно основание чл.248 от ГПК.

Л. подчертава, че в конкретния случай присъденото възнаграждение е в съответствие с възнаграждението, определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2024г.

С определение рег.№ 334/23.04.2026г., Районен съд – Айтос оставя молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение. За да постанови това определение, съдът приема, че възнаграждение за правна помощ в размер на 470,38 евро съответства на положения от адвокат Иванов труд. Съдът излага и доводи за неоснователност на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни 2 изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Според чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. При преценка за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, съдът изхожда от фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита, времето за осъществяването й, квалификацията и опита на адвоката.

Според тълкуването, дадено в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, посочените в Наредба № 1/2004г. адвокатски възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са задължителни за съда при за определяне на адвокатското възнаграждение. За определяне на последното, значение имат видът на спора, материалният интерес и извършената работа съобразно фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай, от представения по делото договор за правна помощ и съдействие, сключен на 02.09.2025г. между Н. И. Л. и адвокат Елена Иванова. се установява, че страните са уговорили възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Делото е образувано по искова молба, с която са предявени два обективно съединени иска. При това положение, изводът на районния съд, че възнаграждение в размер на 470,38 евро с ДДС по отношение на ответника „Стик - Кредит“ АД, съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от пълномощника процесуални действия, е правилен и обоснован.

Възражението на частния жалбоподател, че по отношение на предявените искове е формирана еднозначна съдебна практика и делото не се отличава с фактическа и правна сложност, е неоснователно. Действително, предметът на спора не разкрива изключителна фактическа и правна сложност, но цената на първия иск е 5 238,60 лена, а на втория – 860 лева. Освен това, по делото са извършени множество процесуални действия и анализ на фактите, на които се основава спора. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че възнаграждение в размер на 470,38 евро с ДДС не се явява прекомерно и не следва да се намалява.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното определение.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, V I въззивен 3 граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 334/23.04.2026г., постановено от Районен съд – Айтос по гр. д. № 20252110100848.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4