Определение № 379 от 13.09.2022, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. С., 13.09.2022 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Нинова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Светослав Н. Николов като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно наказателно дело № 20221800600446 по описа за 2022 година Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, образувано по частна жалба от адв. С.Ц.защитник на подсъдим ия П. АС. Г. - срещу определение от 12.07.2022 г., постановено в разпоредително заседание по н. о. х. д. № 271/2022 г. по описа на районен съд- Б.

Обжалва се определение, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на защитника, предявено в разпоредителното заседание, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност.

Сочи се, че предявеното обвинение е неясно от фактическа страна, тъй като в обвинителния акт са изложени нелогични твърдения, от които не ставало ясно къде е било мястото, където е било извършено инкриминираното деяние, а именно дали е непосредствено след тунел „Е.“ на АМ „Х.“, преди тунел „Т. д.“ на АМ „Х.“ или в ограничителната зона за шофиране, където се извършва ремонт.

Посочените пороци според защитата водят до невъзможност подсъдимия да разбере за какво точно е обвинен, както и да организира ефективно своята защита.

Отправено е искане за отмяна на посочения по- горе съдебен акт.

Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, атакуваното определение на районен съд – Б. и материалите по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл.

249, ал. 3 НПК от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва 1 постановения съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от районна прокуратура – Б. с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия П. АС. Г. за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.

Съгласно указанията дадени в TP № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, основното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението по начин, определящ предмета на доказване в аспекта на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин се очертават основните рамки на процеса на доказване, респективно и осъществяване на правото на защита.

Въззивната инстанция счита, че внесеният в районен съд - Б.обвинителен акт напълно отговаря на изискванията, визирани в чл. 246 НПК и не се наблюдават отклонения от предписанията, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК.

В обстоятелствената част на акта ясно и недвусмислено е отразена позицията на прокурора като са изложени твърдения за факти, свързани с това кога, къде и как е било осъществено посоченото в обвинителния акт деяние, както и какво моторно превозно средство е било използвано при извършването му.

Не е налице цитираният в частната жалба недостатък, изразяващ се в неяснота във фактическа страна на обвинителния акт, водеща до двусмислие около мястото, където е било извършено инкриминираното деяние.

Мястото на извършване на твърдяното инкриминирано деяние е индивидуализирано чрез посочването на участъка от автомагистралата /40 км/, както и чрез посочването на землището през което същата преминава /община Б.. На следващо място е посочена и посоката на движение на моторното превозно средство /към гр. С./ като чрез така извършената индивидуализация на пътния участък, не се ограничава правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен. Чрез така изложените факти, същият може да организира ефективно защитата си, а дали деянието е било извършено в посочения участък или не, е въпрос, който следва да се реши с акт по същество, а не в разпоредително заседание.

Ето защо направеното оплакване, че е налице допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните права на подсъдимия и неговата защита е неоснователно. Фактическото обвинение е формулирано в обвинителния акт, по един ясен и недвусмислен начин като е посочено мястото, времето, използваното средство, както и действията на подсъдимия.

По този начин са посочени съставомерните признаци на деянието и участието на подсъдимия в него, в резултат на което са очертани основните рамки на процеса на доказване, както и в какви предели следва да се осъществи правото на защита.

2

Предвид гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде постановено определение, с което обжалвания първоинстанционен акт да бъде потвърден, а делото върнато на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното и на основание чл. 345, ал. 2 НПК, С. окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.07.2022 г., постановено в разпоредително заседание по н. о. х. д. № 271/2022 г. по описа на районен съд- Б. с което е оставено без уважение искането на адв. С.Ц.- защитник на подсъдимия П. АС. Г., за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурор за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3