Определение № 1634 от 18.11.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1634 гр. София, 18.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20251800500672 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Х. Ф. против Определение № 441 от 20.05.2025 г., постановено по гр.д. № 505/2025 г. по описа на РС – Ботевград, с което на основание чл. 130 ГПК е върната искова молба с вх. № 2829/31.03.2025 г. на частния жалбоподател и производството по делото е прекратено, като е прието, че искът се явява недопустим, на основание чл. 130 ГПК.

Съдът е приел, че производството по делото следва да бъде прекратено като повторно заведено, тъй като пред РС – Ботевград има висящо друго производство между същите страни за същото основание и за същото искане.

В жалбата се развиват доводи за неправилност на обжалваното определение. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното определение, поради което и на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях. В допълнение следва да се добави и следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба с вх. № 2829 от 31.03.2025 г., подадена от Д. С. С., родена на 08.02.2014 г. и П. С. С., роден на 19.08.2012г., чрез майка им Д. Х. Ф. срещу С. И. С. за 1 увеличение на издръжките на децата от по 125 лв. на по 400 лв. за всяко едно от тях.

Производството по гр. д. № 2338/2024 г. по описа на РС – Ботевград е образувано по искова молба подадена на 16.12.2024 г. от Д. Х. Ф., действаща като майка и законен представител на малолетните си деца – Д. С. С. и П. С.

С., срещу С. И. С.. Според изложените твърдения ответникът е баща на малолетните деца, за които основни грижи от 2017 г. полага тяхната майка – Д.

Х. Ф.. Посочено е още, че децата растат, с което растат и техните ежедневни нужди от храна, облекло, образование и други, а предвид поскъпналия начин на живот тяхната майка е в невъзможност да задоволи нуждите им. Съгласно петитума на исковата молба са предявени искове по реда на чл. 143 СК – за осъждане на ответника да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 400,00 лева на всяко едно от децата си, и по реда на и 149 СК – за осъждането му да заплати сума в размер на по 4 800,00 лева на всяко едно от децата си, представляваща издръжка за минало време за периода от една година назад, считано от датата на подаване на исковата молба.

В срока за отговор на исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. Я., е оспорил предявените искове като недопустими, като е представя доказателства в тази връзка – заверен препис на Решение № 183 от 22.11.2017 г, постановено по гр.д. № 1520/2017 г. по описа на РС – Ботевград, с което на основание чл. 143, ла. 2 СК ответникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 125,00 лева на всяко едно от децата си.

С определение от 14.03.2025 г. първоинстанционният съд е прекратил исковото производство на основание чл. 130 ГПК, като е приел, че в исковата молба ясно е посочено, че предявените искове са с предмет първоначално присъждане на издръжка на двете деца, а не за увеличение на нейния размер.

Това определение е било обжалвано пред СОС и е образувано в.гр.д. № 903/2025 г., което към момента на постановяване на обжалваното в настоящото производство определение – 14.03.2025 г., все още е било висящо.

Производството по в.гр.д. № 903/2025 г. по описа на СОС е приключило с влязло в сила на 14.10.2025 г. определение, с което е отменено определението, постановено по гр.д. № 2338/2025 г. по описа на РС – Ботевград, в частта, с която по реда на чл. 130 ГПК, производството по делото е прекратено по отношение на предявените искове за осъждане на ответника да заплаща издръжка за напред и делото е върнато на РС – Ботевград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Обжалваното определение е правилно, тъй като по делото е установено, ч е исковата молба по гр.дело № 505/2025г. по описа на РС – Ботевград е подадена на 30.03.2025 г., т.е. преди да е влязло в сила определението за прекратяване на производството по първоначално предявените искове по гр.дело № 2338/2024г. по описа на РС – Ботевград. Налице е идентичност на страните, основанието и искането по гр.д.№505/2025г. по описа на БРС и това по гражданско дело № 2338/2024г. по описа на Районен съд – Ботевград, поради което правилно първоинстанционният съд е прекратил повторно заведеното гражданско дело между същите страни, за същото основание и за 2 същото искане.

С оглед съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, жалбата е неоснователна, а определението следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 441 от 20.05.2025 г., постановено по гр.д. № 505/2025 г. по описа на РС – Ботевград.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3