Решение № 4074 от 12.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4074 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20241100507524 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25065949/05.10.2022г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство – „Топлофикация София“ ЕАД, срещу решение № 20058845 от 22.09.2022г. по гр.дело № 57395/2018г. по описа на СРС, 52 състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 20120092 от 09.04.2024г. по същото гражданско дело, с което са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Л. Д. искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3426.71 лева, представляваща продажна цена за доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. и сумата от 29.01 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., по отношение на топлоснабден имот в гр. София, район „Овча купел“, ж.к. ****, с абонатен номер № 315094, ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението - 15.09.2017г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 872.94 лева, представляваща лихва за периода от 15.09.2014г. до 12.09.2017г., върху главницата за топлинна енергия от 3426.71 лева за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. и сумата от 7.31 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014г. до 12.09.2017г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Въззивникът не е съгласен с извода на районния съд за липса на облигационно правоотношение между насрещните по делото страни. По делото били представени доказателства, сред които и договор за наем от 12.07.2021г., от които било видно, че ответникът е наемател на процесното жилище. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – уважени. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство – М. Л. Д., с който я оспорва като неоснователна. По 1 делото се установило, че ответникът не е собственик или ползвател, а договорът за наем не касаел процесното жилище, до което се твърди, че е доставена топлинна енергия. Поддържа възраженията си, наведени в отговора на исковата молба за липса на облигационно правоотношение, както и че вземанията на ищеца са погасени с изтичането на тригодишен давностен срок. Обезщетение за забава също не се дължало, тъй като клаузата на чл.33 от ОУ на ищеца била нищожна. Счита, че решението е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно неговата правилност.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил по реда на чл. 422 ГПК срещу ответника М. Л. Д. положителни установителни искове по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащането на сумата от 3426.71 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. и сумата от 29.01 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., по отношение на топлоснабден имот в гр. София, район „Овча купел“, ж.к. ****, с абонатен номер № 315094, ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението - 15.09.2017г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 872.94 лева, представляваща лихва за периода от 15.09.2014г. до 12.09.2017г., върху главницата за топлинна енергия от 3426.71 лева за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. и сумата от 7.31 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014г. до 12.09.2017г., с които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 65245/2017г. по описа на СРС, 52 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди, доставяна до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Овча купел“, ж.к. ****, с абонатен номер № 315094. Съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.

Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

Основателността на предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове по 2 чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на облигационна връзка между ищеца и ответника, произтичаща от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди; доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за плащане на дължимата за потреблението цена.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Не се спори, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество.

С Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк.дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите на същото е посочено, че изброяването в чл.153, ал.1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

Прието е, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т.2а, пар.1 от ДР на ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В настоящия случай не се спори, че ответникът не е нито собственик, нито вещен ползвател на процесния апартамент № 28, находящ се в гр. София, ж.к. ****, до който се твърди от ищеца, че е била доставяна топлинна енергия през процесния период. Посочи се по – горе, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика или на носителя на вещното право на ползване за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за 3 битови нужди. Случай на ползване на имот със съгласието на собственика е договора за наем, какъвто се твърди от ищеца, че е сключен по отношение на процесния апартамент. В тази връзка обаче е неоснователно оплакването на „Топлофикация София” ЕАД, че доказателствата по делото установяват факта, че ответникът е наемател на апартамент № 28, находящ се в гр. София, ж.к. ****. По делото е представен договор за наем на жилищен имот от 12.07.2001г., от който се установява, че Столична община е предоставила на ответника М.

Л. Д. за временно и възмездно ползване не процесния апартамент № 28, а Ателие, находящо се в гр. София, ж.к. ****. Освен това в представеното по делото писмо от 08.02.2010г. на Столична община, район „Овча Купел” изрично е посочено, че процесният апартамент № 28, с отразен абонатен номер 315094, до който ищецът твърди, че е доставял енергия, не е общинска собственост, като не е и отразено имотът да е бил предоставен под наем на ответника. От друга страна не могат и да се установят с категоричност твърденията на ищеца, че абонатният номер 315094 се отнася именно за процесния апартамент № 28 в ж.к.

****, тъй като е видно от представената по делото молба-декларация за откриване на партида от 28.11.2001г., че ответникът е поискал да му бъде открита партида за апартамент № 18а, находящ се в гр. София, в ж.к. ****, ет. 1, за който не се твърди да е доставяна топлинна енергия, като именно върху тази декларация е поставен и абонатният номер 315094.

С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на облигационно правоотношение с ответника по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия относно имота, предмет на спора, а именно Апартамент № 28, находящ се в гр. София, ж.к. ****. До същите изводи е достигнал и районният съд, поради което обжалваното решение, с което са били отхвърлени исковете на „Топлофикация София” ЕАД, се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.