Определение № 107 от 31.07.2024, Районен съд - Свищов

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. Свищов, 31.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Частно наказателно дело № 20244150200044 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:

Производство по реда на чл. 243, ал. 5 от Наказателно процесуалния кодекс.

Постъпила е жалба от Л. И. И. от **** чрез адв. Д.Й. против постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.01.2024 г. по ДП № 31/2021 г. по описа на РУ Свищов (преписка № 1082/2020 г. по описа на Районна прокуратура- Велико Търново), водено за престъпление по чл.213а, ал.2 т.4 пр.2, вр. чл.213а ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК. В жалбата се сочи, че постановлението е неправилно, постановено в нарушение на закона и при непълнота на доказателствата. Навежда, че е наЛ. несъответствие между извършения анализ на събраните по делото доказателствата от прокурора и действително следващия се такъв и правни изводи. Моли съда да отмени обжалваното постановление.

Жалбата е подадена в срока на чл. 243, ал. 4 от НПК и е процесуално допустима. Жалбоподателят се явява пострадало Л. по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК.

Съдът, като се запозна с жалбата, постановлението на прокурора и събраните материали по ДП № 31/2021 г. по описа на РУ на МВР- Свищов, намира за установено следното:

Досъдебното производство било образувано с постановление за образуване на досъдебно производство от 13.01.2021г. за престъпление по чл.213а, ал.2 т.4 пр.2, вр. чл.213а ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, за това че за 1 времето от м.юли 2020г. до 06.11.2020г. в ****, действайки в условията на продължавано престъпление с цел да принудят Л. И. И. от **** да се разпореди със свои вещи- парични суми и да поеме имуществено задължение, чрез запис на заповед общо в размер на 96 000 евро заплашили И. с насилие, казвайки му, че имат пистолет в колата си и с разгласяване на позорящи обстоятелства, чрез подаване на неверен сигнал до служба АФКОС при МВРСофия и OLAF- Европейска служба за борба с измамите за злоупотреба с финансови средства от страна на ****, управлявано и представлявано от И., като деянието е извършено от две лица.

С атакуваното Постановление на РП-Велико Търново, наблюдаващият прокурор на основание чл. 243, ал.1, т. 1 от НПК е прекратил наказателното производство ДП № 31/2021 година по описа на РУ МВР Свищов и е уведомил страните.

Наблюдаващият прокурор приел следната фактическа обстановка:

Пострадалият Л. И. И. е собственик и управител на ****. Предмет на дейност на фирмата е производство на ароматизатори.

Св. В.Д.Н. и св. Р.Ц.Н. са съпрузи и живеят в гр. ***. Св. Н. е управител и собственик на търговски фирми ****.

Св. И. и св. Н. се познават от 2014 година и във връзка с управляваните от тях фирми, през годините са имали бизнес отношения, които впоследствие прераснали и в семейни приятелски. „**** е участвало в търговски изложения в Китай и на някои от тях е представяло продукти, произведени от ****.

В началото на м. ноември 2020 г. между св. Н. и св. И. се породил спор за сумата от 96 000 евро. Св. Н. и св. Н.а твърдели, че св. И. им дължи тази сума, дадена му на няколко пъти през 2016 г. на заем в гр. *** и искали от него да им я върне. Последният отрича това обстоятелство. При извършените очни ставки между И. и свидетелите Н.и първият потвърждава заявеното, както и факта, че не са наЛ. документи, които да удостоверят получаването на паричната сума. Н. твърди, че тази сума той е изтеглил от личната си сметка и я е дал на св. И. като заем на Ф. Л.. Видно от заключението на счетоводноикономическата експертиза за установява, че за периода от 08.08.2016г. до 13.01.2017г. съгласно банковото извлечение са извършени от свидетел Н. теглене на суми в брой на обща стойност 158 105лв.

На 04.11.2020 г. св. Н.а се обадила от телефон с № ******* на телефон с 2

№ *****, ползван от св. И. и провела разговор с него относно връщането на посочената по-горе сума. Пострадалият твърди, че е записал разговора със свидетел Н.а чрез мобилното си приложение. Той предложил на Н. и Н. да дойдат в ****, за да се разберат за претендираната сума.

На 05.11.2020 г. св. Н.а и св. Н. отишли в гр. ***** и се срещнали със св.

И. в офиса на фирмата му. По време на този разговор присъствал и св. И. Л.ов И. - син на св. Л. И.. Тогава св. Н. и св. Н.а настояли св. Л. И. да подпише документ- договор, с който да се ангажира с начин и срокове за издължаване на остатъка от сумата от 96 000 евро, който претендирали, че им се дължи.

Видно от свидетелските показания на присъстващият И. И. се установява, че Н.и са предложили връщането на паричната сума, че може да стане и чрез стока на фирмата „****“. Пострадалият е отказал и по време на разговора свидетел И. И. твърди, че е започнал да записва разговора между свидетелите Н.и и баща му. Свидетел Л. И. твърди, че свидетелите Н.и са го заплашили, че ще съсипят бизнеса му и ще го очернят пред клиентите.

В хода на разследването свидетел И. с протокол за доброволно предаване е предал 1 бр. информационен Носител - флашка. За него е заявил, че съдържа аудиозаписи с част от разговорите, които е водил със св. Н. и св.

Н.а. От протокола за оглед на веществено доказателство се установява, че този носител е с 16 GB памет и съдържа 4 бр, файлове с имена „ AudioGarvan_PfoneCall“, „Audio_Garvan_PfoneCall_l“, ,,Audio_Garvan_Office_part 1“ и ,,Audio_Garvan_Office_part 2“. На тези записи е направена фоноскопна експертиза, при която текстът от звукозаписа на тези файлове е снет и е представен в писмен вид. От заключението на фоноскопеката експертиза се установява, че поради отказ на В. Н. и Р. Н.а да дадат сравнителен материал и липсата на такъв не е възможно да бъде извършено идентификационно фоноскопно изследване спрямо неговия глас и съответно не може да се даде отговор на въпроса дали гласовете им присъстват в представените звукозаписи. Установено е, че гласът на Л.то в звукозаписите е идентичен с този на Л. И..

Видно от четирите разговора между пострадалият И. и лицата с мъжки и женски глас се установява, че между тях са имали търговски отношения, настояват И. да върне горепосочената сума и възнамеряват да сигнализират OLAF /Европейска служба за борба с измамите/, намеквайки за измамливи 3 действия на св. Л. И..

В първите два разговора на аудиозаписите във файлове с имена ,,Audio_Garvan_PfoneCall“ и ,,Audio_Garvan_PfoneCall_l“ се установява, че те се водят между две лица, които са идентифицирани като женски глас и мъжки глас - св. И.. Въпросите и отговорите на женския глас, за който се твърди, че е на св.Н.а не се установяват думи и изрази, които могат да бъдат определени като заплаха.

Разговорите във файлове с имена ,,Audio_Garvan_Office_part 1“ и ,,Audio_Garvan_Office_part 2“ се водят между три лица, идентифицирани като женски глас Ж1, мъжки глас M1 - и мъжки глас M2 - св. И.. За този запис, св.

И. е заявил в разпита, че е направен от сина му И. И. посредством приложение на телефона му. По време на него св. И. отрича да дължи пари на мъжки глас M1, а последният и женски глас Ж1 настояват да им върне дължимото или да им даде равностойно количество ароматизатори. В този разговор също не се съдържат думи и изрази, които могат да бъдат определени като заплаха.

Пострадалият И. и неговият син св. И. И. твърдят, че е получен по „уатсап“ писмо до управителя на **** представлявано от Л. И., в което посочено, че има непогасен дълг към В. Н. в размер 96 000, 00 евра и в случай, че не бъде спазен дадения срок за доброволно изпълнение, ще се сигнализират компетентните органи за извършена измама. От изготвената съдебнографологична експертиза се установява, че подписа положен след името на В.Негов е на последният. Видно от приложеният отговор на Дирекция “Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ не е постъпвал сигнал спрямо Л. И. като собственик и управител на „****“ ЕООД.

На 06.03.2023г. с протокол за доброволно предаване от И. Л.ов И. е приобщено към материалите по разследването веществено доказателствомобилен телефон марка „Apple“, модел „Айфон 12 Pro Мах“ с ИМЕИ: *****, син на цвят, със спукване в задната част на телефона, поставен в черно- червен силиконов кейс. От заключението на техническата експертиза се установява, че двете снимки, на които е писмото са от четвъртък 2 март 2023 19:21 часа, като това е датата на създаване или записване на снимките в телефона. Липсва информация за това, че тези две снимки са запазени в телефона от приложение за гласова и писмена комуникация „WhatsApp“ и няма инсталирано в представения за изследване телефон. Липсват данни за това дали двете 4 снимки, на които е писмото изобщо са изпратени, от кой потребител и с помощта на какво приложение. На празното пространство е имало изписан текст като същият е прикрит с бял лист хартия. Скритият текст не може да се каже с какво съдържание е. Разпознават се отделни букви и думи като се споменават две фирми „ ***** и „ *****. Същото не се дължи на технически проблем.

С Определение на Административен съд от 31.10.2023г. на гр.Велико Търново, влязло в сила на същата дата е отказано разкриване на данъчна и осигурителна информация по отношение на В.Д.Н. поради липса на основание за това.

В хода на разследването Териториална дирекция на НАП *** уведомяват, че В.Д.Н. за отчетните периоди от 2014г. до 2021г. няма декларирани предоставени парични заеми по реда на чл. 50, ал.1 т.5, буква“Б“ от ЗДДФЛ.

Прокурорът възприел, че за времето от 04.11.2020г. до 05.11.2020г. между свидетел В. Н. и св.Р. Н.а от една страна и пострадалият Л. И. е възникнал спор във връзка с твърдяна от първите дължима парична сума в размер на 96 хиляди евра. Видно от свидетелските показания на В. Н. е дал тази парична сума на свидетел Л. И. в качеството му на Ф. Л.. Пострадалият отрича това обстоятелство, като документ който да удостовери получаването на тази сума не е наличен. НаЛ. са единствено твърденията на В. Н. и В. Н.а.

Поради тази причина е започнала комуникация първойачално по телефона от свидетел Н.а и пострадалият, че следва да върне дадената му горепосочена парична сума, а в последствие е проведен разговор в **** между тях тримата в присъствието на св.И. И.- син на пострадалият. Св.Л. И. твърди, че спрямо него са отправени заплахи от св.Р. Н.а, че имала влияние, че баба и била вещица, и от св.Н., че има пистолет в автомобила си и, че ще подадат сигнал до МВР и ОЛАФ срещу него за измама с евросредства.

В заключение прокурорът е направил следния извод: За съставомерността на деянието по чл.213а от НК, е необходимо деецът да е употребил заплашване, застрашаване с бъдещо деяние, което би се отразило неблагоприятно върху пострадалия или негови близки, като средствата, с които деецът предизвиква страх са изчерпателно посочени в нормата на ал.1 на чл.213а от НК. В настоящият случай заявеното от свидетелите Н.и не е 5 съдържа заплаха с насилие / Ф./, разгласяване на позорящи обстоятелства или друго противозаконно действие с тежки последици.

Твърдението на св.И., че свидетел Н. притежава оръжие в колата си не обуславя факта, че със същото е отправена закана с насилие. В разговорите действително се споменава, че св. Н. притежава оръжие, но това споменаване, по начина по който е направено, не може да бъде определено като заплаха.

Следва да има предвид, че частният аудиозапис съдържащ се в предадената от св.И. 1 бр. информационен носител - флашка не е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.105, ал.2 от НПК, тъй като не е било събрано и изготвено по реда и условията предвидени в НПК. На първо място следва да се посочи, че този запис е направен в пълно противоречие на нормата на чл.

32, ал. 2 от Конституцията на Република България съгласно която „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на Други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично съгласие, ; освен в предвидените от закона случаи“. За целите на наказателното производство тези случаи са уредени в два нормативни акта НПК, глава XIV, раздел VIII, „Специални разузнавателни средства“ и Закон за специалните разузнавателни средства, като приложението им е допустима интервенция в личното пространство на Л.то, но при строга законова регламентация. Точно затова и резултатите от тях инкорпорирани във веществени доказателствени средства могат да бъдат използвани за установяване на конкретни доказателства с оглед нуждите на наказателния процес. В конкретния случай е безспорно, че записът е направен чрез мобилния телефон на пострадалия и сина му и не представлява такова доказателствено средство, което да е събрано или изготвено по реда на НПК, поради което и същото е допустимо по силата чл.Ю5, ал.2 от НПК. Предвид на това изготвеният протокол за оглед на веществено доказателство и фоноскопска експертиза, които имат за обект този флашка с аудиозапис не следва да бъдат обсъждани.

Разпечатката съдържа 36 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37609b23-6553-40b5-9e48-4cf8cc394e65