Решение № 138 от 06.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Велико Търново, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20264001000205 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена въззивна жалба от Х. П. Х. срещу Решение № 30/ 04.08.2026 г. по в.т.д. № 36/ 2026 г. по описа на ОС – Габрово, с което съдът е потвърдил отказа на длъжностно лице от Агенция по вписванията за вписване на обстоятелства по партидата на „Ш.-Транс“ ООД по заявление с вх. № 20260521143347/ 21.05.2026 г.

Жалбоподателят счита решението за постановено при неправилно приложение на закона и за необосновано поради вътрешно противоречие на мотивите на съда. Съдът не изпълнил задължението си да даде указания на заявителя за отстраняване на нередовности и не обсъдил дали такива изобщо са били дължими от длъжностното лице, което изненадало заявителя с приетото от него основание за постановяване на отказ. Счита, че извеждайки от разпоредбата на чл.125, ал.1, т.1 ТЗ незабавна, пълна и необратима последица – прекратяване на дружеството, съдът е тълкувал и приложил закона в противоречие с ТР № 1/ 31.05.2023 г. на ВКС, в т.1 на което било разяснено, че прекратяването на членството не е абсолютно, пряко и автоматично действащо основание за прекратяване на дружеството.

Поддържа, че прекратяването на членственото правоотношение на съдружника, поставен под запрещение, не е погасило надлежно упражненото от него преди това право в качеството му на наследник на другия съдружник да заяви искане за приемането му като съдружник. Обстоятелството, че мажоритарният съдружник не реагирал в краткия период между подаването на заявлението и влизането в сила на решението за поставяне под запрещение, не произвеждало действие на отказ, нито заличавало заявеното правоприемство. Съдът не съобразил, че в дружествения договор не били предвидени като 1 основания за прекратяване на дружеството смъртта или запрещението на съдружник, при което волята на съдружниците била дружеството да надживее промените в персоналния състав. За да потвърди отказа, съдът възприел конструкция за недопустимо положение на неразпределени дялове – че дяловете на двамата съдружници продължават да съществуват след прекратяване на участието им в дружеството, но не принадлежат на никого, годен да гласува с тях. Не било обсъдено и правното положение на настойника във връзка с уреждането на имуществените последици за дела на поставения под пълно запрещение съдружник. Позовава се на решения на ВКС, съгласно които при прекратяване на членството на съдружници дяловете им не участват при формиране на кворум и мнозинството се формира от дяловете на останалите съдружници. Сочи, че е налице празнина в закона какво се случва, когато общото събрание е престанало да съществува в дееспособна форма, но проблемът с правоприемството при неработоспособен волеобразуващ орган бил решен от законодателя с чл.157, ал.1 ТЗ и чл.274, ал.1 ТЗ и това разрешение следвало да се приложи по аналогия към конкретния казус, като се признае легитимацията му да подаде заявление за вписване пред ТР. Позовава се на съдебна практика на СГС, която приемала тази конструкция. Даденото от съда тълкуване на закона обричало функциониращо дружество на принудително прекратяване и отделно противоречало и на интересите на поставения под запрещение съдружник за запазване на стойността на дружеството. Моли решението на ОС – Габрово да бъде отменено, да бъде отменен отказът на длъжностното лице при ВТ и да бъде указано на същото да извърши вписване на заявените обстоятелства.

Жалбата е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от АВ.

Съдът констатира следната фактическа обстановка: Х. П. Х. чрез пълномощник адв.

Веселина Пиргозлиева е депозирал пред АВ – ТРРЮЛНЦ Заявление вх. № 20260521143347/ 21.05.2026 г. за вписване по партидата на „Ш.-Транс“ ООД с ЕИК 107548872 заличаването на вписаните управител и съдружници и нов управител и едноличен собственик на капитала. Дружеството „Ш.-Транс“ ООД има вписани двама съдружници – Х. С. Ш. с 478 дружествени дяла – общо 95,6% от капитала на дружеството и Д. Х.ва Д. с 22 дяла – 4,4% от капитала на дружеството. Съдружникът Ш. е поставен под пълно запрещение с Решение № 165/12.07.2024 г. по гр.д. № 118/2023 г. на ОС – Габрово, влязло в сила на 05.03.2026 г.

Съдружникът Д. е починала на 14.01.2026 г. и Х. се легитимира като нейн единствен законен наследник след отказ от наследството на другия наследник. На 04.03.2026 г. Х. е подал заявление до дружеството за приемането му за съдружник на мястото на починалата му наследодателка с правата, съответстващи на притежаваните от нея дружествени дялове, като е заявил, че приема условията на дружествения договор. Представен е протокол от извънредно ОС на дружеството, проведено на 20.05.2026 г., съгласно който Х. в качеството си на единствен законен наследник на съдружника Д. е приел решения за приемането си за съдружник чрез поемане на дяловете на наследодателката му, за намаляване на капитала с дела на съдружника Х. С. Ш. поради прекратяване на участието му и едновременно 2 увеличаване на капитала чрез поемане на новите дялове от Х., за освобождаване на управителя Ш. и избора му за нов управител и за приемане на нов учредителен акт с промяна на правната форма на дружеството от ООД в ЕООД.

По подаденото от Х. заявление за вписване на обстоятелствата по взетите решения е постановен отказ № 20260521143347/ 28.05.2026 г. Длъжностното лице по регистрацията е приело, че членствените правоотношения и на двамата съдружници са прекратени на основание чл.125, ал.1, т.1 ТЗ, при което не е налице орган, годен да вземе решение по реда на чл.137, ал.1, т.2 ТЗ за приемане на наследника на починалия съдружник като съдружник; че последният се явява само наследник на дружествените дялове на своя наследодател като имущества стойност, но не и на членствените правоотношения; че доколкото дружеството не е еднолично, чл.157, ал.1 ТЗ не намира приложение и продължаването на дейността му не може да стане по решение на наследника. В обжалваното пред ВТАС решение ОС – Габрово изцяло е споделил и доразвил изложените от длъжностното лице доводи и като резултат е потвърдил отказа за вписване на заявените обстоятелства.

Настоящата инстанция намира жалбата на Х. срещу постановения акт за неоснователна. Решението на ОС – Габрово е подробно обосновано, като мотивите на съда са изложени ясно, прецизно и последователно, липсва твърдяното вътрешно противоречие в тях и не е налице неправилно тълкуване на законови разпоредби и противоречие със задължителна съдебна практика. Нито длъжностното лице, нито съдът са давали на заявителя указания за отстраняване на нередовности от заявлението и такива не са били дължими, защото основанието за отказа е правно, а не фактическо.

Жалбоподателят не е легитимиран да заявява пред АВ – ТРРЮЛНЦ вписване на обстоятелства по партида на „Ш.-Транс“ ООД, тъй като той е трето за това дружество лице, за което законът не е предвидил право да иска вписване, заличаване или обявяване на обстоятелства. След смъртта на съдружника Д. Х. като нейн наследник е наследил единствено нейния дружествен дял и е станал кредитор на дружеството за равностойността му, но членственото правоотношение е ненаследимо. Наследник може да придобие членствени права със смъртта на своя наследодател, само ако такава последица е изрично предвидена в дружествения договор /какъвто не е настоящия случай/ или по общия ред за приемане на нови съдружници – въз основа на подадена писмена молба, с решение на ОС, чиято компетентност в тази насока е уредена в чл.137, ал.1, т.2 ТЗ. Х. е подал писмена молба, в която е заявил желанието си да бъде приет за съдружник и да поеме дружествения дял на наследодателя си, но по нея липсва позитивно произнасяне на ОС. Т.е. не е настъпил правопораждащия членствено правоотношение с „Ш.-Транс“ ООД факт, като ирелевантно е обстоятелството защо съдружникът Ш. не се е произнесъл по молбата, подадена ден преди влизане в сила на решението за пълно ограничаване на неговата дееспособност по дело, образувано три години по-рано. Непроизнасянето не е равнозначно на отказ, но по своите правни последици се приравнява на такъв, още повече че към настоящия момент такова произнасяне е обективно невъзможно поради прекратяване на участието в дружеството и на втория съдружник Х. Ш.. След като не е съдружник в „Ш.-Транс“ ООД Х. не може да взема 3 никакви решения, които да обвързват дружеството и да пораждат някакви правни последици за него.

Със смъртта на единия съдружник и поставянето под запрещение на другия съдружник по силата на закона – чл.125, ал.1, т.1 ТЗ – са прекратени членствените им правоотношения и дружеството, лишено от целия си персонален субстрат, няма орган на управление, който да релевира правновалидна воля. То подлежи на прекратяване по реда на чл.155, ал.3 ТЗ и волеизявление на наследник на единия от бившите съдружници не е годно да промени тази правна последица. Неоснователно жалбоподателят се позовава както на т.1 на цитираното ТР № 1/ 31.05.2023 г., така и на съдебната практика /определения на СГС, които поначало не са обвързващи за съдилищата/, защото всички те се отнасят за еднолично дружество с ограничена отговорност. Спецификата на ЕООД логично обосновава нормативно предписаното правило на чл.157, ал.1 ТЗ – по силата на закона дружеството се прекратява със смъртта на физическото лице, притежаващо целия му капитал, но са очертани предпоставките за възстановяване на правосубектността му и за продължаване на дейността му – ако това е предвидено в учредителния акт или по изрично волеизявление на наследниците за продължаване на дейността му. Това правило няма как да бъде приложено по аналогия към ООД.

Несъстоятелна е тезата на жалбоподателя, че от липсата на предвидени в дружествения договор основания за прекратяване на дружеството смъртта или запрещението на съдружник, се извеждала волята на съдружниците дружеството да надживее промените в персоналния състав. Нормата на чл.125, ал.1, т.1 ТЗ има императивен характер за последиците за участие в дружеството от смъртта/ поставянето под запрещение на съдружник. При настъпването на тези обстоятелства друга последица е обективно невъзможна, но както беше посочено по-горе е допустимо по волята на съдружниците наследниците на починалия да придобият качеството на съдружници с факта на приемане на наследството и обективиране на воля, че желаят да участват в дружеството. Такава воля обаче не се съдържа в дружествения договор.

Неоснователно е виждането на жалбоподателя за наличие на празнина в закона какво се случва, когато общото събрание е престанало да съществува в дееспособна форма, и оплакването му, че в такава хипотеза съдът е следвало да приложи по аналогия чл.274, ал.1 ТЗ, като се признае легитимацията му да подаде заявление за вписване пред ТР. В цитираните от него определения на СГС, за които бе посочено, че се отнасят не до ООД, а до ЕООД, не се касае до прилагане на закона по аналогия, а до тълкуване и прилагане на относимите към дружество с тази право-организационна форма законови разпоредби.

Чл.274, ал.1 ТЗ предвижда прекратено ООД да продължи дейността си, ако не е започнало разпределение на имуществото му „по решение на компетентните дружествени органи“. В случая липсват всички съдружници и съответно няма ОС, което да формира правновалидна воля.

По така изложените съображения въззивната жалба на Х. Х. се явява неоснователна, а решението на ОС – Габрово като правилно и законосъобразно следва 4 да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 30/ 04.08.2026 г. по в.т.д. № 36/ 2026 г. по описа на ОС – Габрово.

Решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението да се изпрати на АВ – Търговски регистър – В.