Решение № 274 от 08.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Велико Търново, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №

20234100100897 по описа за 2023 година

Предявени кумулативно съединени осъдителни искове по чл.441 от ГПК ввр. чл.74 ал.1 от ЗЧСИ ввр. чл.45 от ЗЗД ввр. чл.51 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Ищецът Г. В.В.(чрез адв.М.С.С. от АК-Плевен и адв.Бл.З. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че е осъден да заплати на Н.Г.С. сумата 400.00лв. - разноски(адв.възнаграждение) съгласно Решение№41/17.05.2018г. по

НЧХД№208/2018г. на

ВТРС;

200.00лв. разноски(адв.възнаграждение), съгласно Решение№134/03.10.2018г. по ВНЧХД№247/2018г. на ВТРС. Издаден е в полза на Н.Г.С. изп.лист№1518/08.10.2018г. по НЧХД№208/2018г. на ВТРС общо за сумата 600.00лв., която да и се заплати от Г. В.В.. Образувано е изп.дело№20188960401149 на ЧСИ И.Ц. с район на действие ВТОС и е била изпратена ПДИ за сумите: 600.00лв. – разноски;

8657.71лв. – такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ; 350.00лв. – адв.възнаграждение; 66.00лв. – такси; 198787.76лв. – задължение НАП ТД В.Търново(присъединен взискател). Затвора Ловеч Г.В. получава Запорно съобщение за 200019.76лв. с изх.

№013580/02.07.2019г. „като трето задължено лице”, с което ЧСИ налага „запор върху вземането за трудово възнаграждение, на всички бъдещи вземания изплащани от администрацията на Затвора Ловеч, МП, ГДИН, както и на всички записи, които получава Г. В.В.. Със Заповед№Л5320/20.12.2018г. на Гл.директор на ГДИН Г. В.В. е бил преместен на 28.12.2018г. от ОЗ-Ловеч в ОЗ-Плевен по критерий „сигурност”. На 08.07.2019г. в ОЗ-Плевен Г. В.В. получава Запорно съобщение за 200019.76лв. „като трето задължено лице“, с което ЧСИ И.Ц. налага „запор върху вземането за трудово възнаграждение, на всички бъдещи вземания, изплащани от администрацията на Затвора - Плевен, МП, ГДИН, както и на всички записи, които получава Г.В..

Tвърди, че от 11години работа не му е била предлагана. Единствената помощ, която Г. В.В. получавал била на основание неотменното му право по чл.86 ал.1 т.4 от ЗИНЗС по личната му 1 партида за задоволяване на лични нужди в размер на 100-150.00лв. на месец от своето семейство.

На 15.07.2019г. в затворническия магазин „лавка“ Г. В.В. установил, че сметката му била блокирана и цялата му налична сума от 113.00лв. липсвала, без да бил подписвал какъвто и да е документ за смяна на собствеността им. Г. В.В. сигнализирал администрацията на ОЗ-Плевен, която му отговарила, че било по разпореждане на някакъв съдия-изпълнител от В.Търново, без да уточнява кой и защо и без да е получавал уведомление за това, какъвто е редът и единственият законен начин. Така, Г. В.В. бил лишен от лична партида за посочения период. Единствено с изрична молба до началника на затвора на Г. В.В. му било дадено „извънредно“ право целево да получава само определени суми за лекарства, които следвало да си пазарува сам чрез администрацията на затвора. С лишаването му от лична партида Г. В.В. бил лишен и от редица други негови основни човешки права - от право да пазарува неща от първа необходимост и всичко предлагано от лавката, в т.ч. от фонокарти за тел.разговори във връзка с правото му по чл.86 ал.1 т.5 от ЗИНЗС на тел.връзка и на минимални социални контакти; от пощенски консумативи във връзка с правото му по чл.86 ал.1 т.3 от ЗИНЗС на кореспонденция вкл. с държавни институции и. съдилища, в т.ч. от правото му по чл.76 ал.2 да кореспондира без ограничение и да ползва тел. връзка с адвокат, т.е. от правото му на адвокат, на правна помощ и на защита, поради независещи от него причини. Дори до кафе или самобръсначка, паста за зъби и тоалетна хартия Г. В. е нямал достъп, като целта на ЧСИ била да го превърне в просяк без чест и достойнство. Същият бил лишен от право на работа, с което да облекчава положението си в затвора, а и от правото на сваляне точките на риска(от значение за статута му в затвора). Твърди, че бил следен и подложен на системен и продължителен тормоз, репресии, изнудване и унижение, заедно с друго лице(М.

С.С.), изтърпяващо наказание. Счита, че действията на ЧСИ И.Ц. спрямо него са незаконосъобразни, защото в ЗИНЗС, изрично били посочени всички случаи, при които на лице, изтърпяващо наказание „Лишаване от свобода“ могат да се правят удръжки(секвестируеми) - това било само трудовото възнаграждение съгласно чл.78 ал.3 от ЗИНЗС и чл.57 ал.1 от ППЗИНЗС при спазване на чл.507 ал.2 от ГПК. Възнаграждението на лишените от свобода се обвързвало с MP3(за 2019г. – 560.00лв.) по реда на чл.446 ГПК, но не можело удръжките да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл.78 ал.2 ЗИНЗС се полага на лишените от свобода, след като се приспаднат данъците от нея, като изключението било по отношение на задължение за издръжка, като само тогава удръжката е 100% от заплатата. Пощенските записи и банковите преводи от близките на лишените от свобода за задоволяване на лични нужди по императивния чл.86 ал.1 т.4 от ЗИНЗС не попадали в обхвата на закона ЗИНЗС като секвестируеми, от което следва, че те се явявали несеквестируеми. Лишените от свобода могат да разполагат с парични суми до размера на една минимална работна заплата, установена за страната - чл.56 ал.2 от ЗИНЗС. Помощите и обезщетенията върху които бил наложен запор от ЧСИ също били несеквестируеми – чл.446а от ГПК. По този начин Г.В. бил принуден против волята му и против възможностите му, без доходи от 11години, да принуждава своите близки, да изплатят неговия дълг не по установения законен ред, а чрез изнудване с цел подобряване на нечовешкото му положение в затвора, породено от този запор, което продължавало през целия процесен период.

Въпреки подадените жалби Г.В. не срещнал разбиране от различните органи. Ненамирайки защита от нито една държавна институция в Р.България, Г.В. е бил принуден от обстоятелствата чрез сина си адв.В. В. от ВТАК да изплати 1232.00лв. на ЧСИ И.Ц., за да се спасял от нечовешкото положение на мъчение. По гр.дело на ВТРС Г.В. бил осъден да заплати адв.възнаграждение – 1280.00лв., което било заплатено от сина му. Ищецът твърди, че не бил получил както запорното съобщение за налагане на запора на 02.07.2019г., така и за неговото вдигане(вероятно на 2

25.09.2019г.). Вследствие незаконосъобразните действия на ЧСИ И.Ц., Г.В. претърпял материални и нематериални щети, изразяващи се в продължение на изключително дълъг период незаконна изолация извън рамките на присъдата и режима, както и лишаване от негови основни неотменни човешки права и изолация за посочения период в Затвора Плевен. Отговорността на ЧСИ по чл.74 от ЗЧСИ ввр. чл.45 от ЗЗД, за да бъдела ангажирана следвало да са налице кумулативно дадени предпоставки: противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка, като вината се презумира. Счита, че ЧСИ е нарушил чл.426 ал.2, ал.3 от ГПК, тъй като нямало данни от изпратените съобщения до затворническата администрация, че било налице възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. Счита, че ЧСИ е действал незаконосъобразно, без искане от страна на взискателя да налага запори върху личната партида на затворника В. по суми, които са му дарени и служат за лични нужди(чл.86 ал.1 т.4 от ЗИНЗС - лишените от свобода имат право на парични суми за задоволяване на лични нужди). Основен принцип прогласен в чл.2 от ЗИНЗС бил осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. С оглед систематичното място на чл.86 ал.1 т.4 от ЗИНЗС паричните средства по личната си партида, които получават лишените от свобода, следвало да се квалифицират като помощи, съгласно друг нормативен акт и съставлявали несеквестируем доход по чл.446а от ГПК.

Запорното съобщение не пораждало действие по отношение на тези суми, съгласно чл.446а ал.2 от ГПК, тъй като не било задължение за издръжка. ЧСИ не бил изпълнил задълженията си да съобщи на третото задължено лице изискванията по чл.508 от ГПК, както и да изиска в едноседмичен срок информация от затворническата администрация за фактите и обстоятелствата по чл.508 ал.1 от ГПК. От налагането на запор върху несеквестируемо имущество са произлезли имуществени и неимуществени вреди за длъжника. За периода: 02.07.2019г.-25.09.2019г. ищецът претърпял имуществени вреди(1232.00лв. + 1280.00лв.), както и неимуществени такива. От налагане на запора от 02.07.2019г. до окончателното изплащане на сумите - 25.09.2019г. върху претендиралите суми се дължала и законна лихва. Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл.441 от ГПК ввр. чл.74 ал.1 от ЗЧСИ ввр. чл.45 от ЗЗД ввр. чл.51 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД(обезщетение за претърпени неимуществени вреди – 26000.00лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.05.2022г.; обезщетение за претърпени имуществени вреди – 2512.00лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.05.2022г.; сумата 250.00лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода: 02.07.2019г.23.05.2022г.).

Oтветната страна ЧСИ И.Ц.(чрез адв.Ю.М. от ВТАК) оспорва предявените искове.

Действително, по молба на взискателя Н.Г.С. и изп.лист, издаден по гр.дело№247/2018г. на ВТРС било образувано изп.дело№20188960401149(на 12.10.2018г.) срещу длъжника Г. В. В., за: сумата 600.00лв. - присъдени разноски, сумата 350.00лв. - адвокатско възнаграждение, както и разноските по изпълнението. С молбата за образуване на изп.дело взискателят възложил на ЧСИ на основание чл.18 от ЗЧСИ да извършва всички необходими действия по движение на делото до окончателното събиране на дължимите суми. До длъжника била изпратена ПДИ(връчена на 19.11.2018г.) и съобщение до НАП по чл.191 от ДОПК. По молба от 27.06.2019г. от страна на взискателя Сукова, ЧСИ И.Ц. с разпореждане от 02.07.2019г. е наложила запор върху вземането за трудово възнаграждение, всички бъдещи вземания, изплащани от администрацията на Затвора Ловеч-МП, ГДИН, както и на всички записи, които получава длъжникът В.(запорното съобщение било и длъжникът – уведомен). С отговор на Затвор Ловеч-МП, ГДИН уведомил ЧСИ, че 3 длъжникът В. бил преведен на 28.12.2018г. в Затвора Плевен. Така, с разпореждане от 08.07.2019г.

ЧСИ наложил запор за вземанията за трудово възнаграждение и всички бъдещи вземания, изплащани от администрацията на затвора в гр.Плевен, МП ГДИН, както и всички записи, които получава длъжникът В.(запорното съобщение било и длъжникът – уведомен). Съгласно чл.427 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител не бил ограничен териториално при налагане на запорите до трети задължени лица. Във връзка с постъпила жалба с вх.№019948/31.07.2019г. от длъжника Г.

В.В. по реда на чл.436 ввр. чл.435 ал.2 от ГПК относно претендирана незаконосъобразност на наложения запор(в противоречие с чл.446а ал.1, ал.2 от ГПК) и самоволно удържана сума 113.84лв., получена по личната затворническа сметка на длъжника) е образувано в.гр.дело№809/2019г. на ВТОС, като съдът с Решение№501/06.12.2019г. е оставил без уважение жалбата на Г. В.В.. Счита действията си за законосъобразни, в т.ч. и наложения запор върху вземането на длъжника, дължимо му от третото задължено лице - Затвора Плевен по искане на взискателя. Задължение на третото задължено лице е да прецени каква част от възнаграждението е секвестируема, след като спази указанията, дадени от съдебния изпълнител в запорното съобщение, и съответно да ги преведе в изпълнение на запорното съобщение, тъй като само и единствено то знае каква сума получава длъжникът. Задълженията на съдебния изпълнител се изчерпвали с това да бъдат дадени указания как да се изпълняват съобщенията и кои разпоредби да се спазват. В изпратеното запорно съобщение били дадени указания на третото задължено лице при извършване на удръжките да спазва разпоредбата на чл.446 от ГПК. Съгласно чл.77 ал.1 от ЗИНЗС по време на изтърпяването на наказанието лишените от свобода има право на подходяща работа, като съгласно чл.78 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена със заповед на Министъра на правосъдието част, която е не по-малко от 30% от възнаграждението за изработеното. Несеквестируемият доход бил предвиден от законодателя с цел да се гарантира възможността на лицето да задоволи минималните си нужди за храна и вещи за всекидневна употреба. Съгласно чл.84 ал.2 т.1-т.4 от ЗИНЗС лишените от свобода получават от държавата безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с МЗ и МФ; непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки - и на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез МП. По тази причина на лишените от свобода не им били нужни парични средства за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди, тъй като същите са им осигурени от държавата чрез средства от бюджета на MП. Поради това, в чл.78 ал.3 от ЗИНЗС било регламентирано, че на лишените от свобода да могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от 2/3 от полагащото им се възнаграждение. Счита, че твърдяните болки и страдания, вследствие наложените в затвора дисциплинарни наказания, следене и ограничаване, нямали отношение към дейността на ЧСИ и могли да бъдат инициирани от него или във връзка с изпълнителното производство. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди(последните не съставлявали вреди, а били принудително събрани суми за погасяване на задълженията по образуваното изпълнително дело). Претендира се адв.възнаграждение в полза на адв.Ю. М.М. от ВТАК за осъществено процесуално представителство и защита по чл.38 ал.12 ввр. чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв.

Разпечатката съдържа 23 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/375f5b50-09e4-44df-ac46-56cc0261cadb