Решение № 478 от 30.12.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Карлово, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320101121 по описа за 2024 година

Производството по делото е било образувано по иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявен от Т. В. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.

К ., ул. П. **, вх. *, ет.*, ап.*, чрез адв. Д. Г. против „С. К.“ ООД, ЕИК:

*******************, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц. ш.

****, ет.*, представлявано от управителя Н. П. П., съдебен адрес: гр. С., ул.

„О. П.“, №**, офис *.

Съдът се е произнесъл с Решение №404/13.11.2024 г., с което е уважил иска и на основание чл.78, ал.1 ГПК е присъдил в полза на Т. В. К. заплатените от нея 53.67 лева за държавна такса, както и в полза на адв. Д. Г. сумата от 437.17 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т.3 от ЗАдв.

С молба вх. №12741/28.11.2024 г. адв. Х. М. – пълномощник на „С. К.“ ООД, е направил искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, а именно – да не бъдат присъждани такива за адвокатско възнаграждение. Твърди, че направеното в хода на производството изменение на основанието за предоставяне на правна помощ представлява недобросъсвестно упражняване на процесуални права и опит да бъде заблудено правосъдието. Моли съда да измени Решение №404/13.11.2024 г. по гр. д. № 1121/2024 г., като остави без уважение искането на ищеца за 1 присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ.

В указания едноседмичен срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК от адв. Г. – пълномощник на ищцата, е постъпил писмен отговор. Счита, че няма пречка с анекс да се измени основанието на оказаната правна защита. Намира за неоснователни доводите за злоупотреба с право, а цитираната съдебна практика – за неотносима. Моли съда да остави молбата по чл.248 ГПК без уважение.

Съдът намира следното:

Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК и следва да се остави без уважение, като съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. предвижда на представлявалия безплатно спечелилата страна адвокат да се присъди съответно възнаграждение при обективирането на две предпоставки: 1) да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от предвидените основания и 2) насрещната страна да е осъдена за разноски. Посочването на основанието за безплатно предоставяне на адвокатското съдействие (в случая сторено в представения договор между адвокат и клиент и анкекс към него, находящи се на л.23 и л.74 от делото) е достатъчно за приложението на посочената разпоредба. Основанията, предвидени в т. 1-3 на ал. 1 на чл. 38 от ЗАдв. лежат на плоскостта на договорната връзка адвокат-доверител и не са предмет на изследване от съда при преценката за разпределение на отговорността за разноски. Така напр. в определение № 2371 от 4.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4807/2022 г., I г. о., изрично е прието: „Налице е практика на ВКС, изразена в определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, според която наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, като взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на този текст е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. В този смисъл е определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2370/2022 г., I т. о. и цитираната в него многобройна практика на ВКС в същия смисъл“. Изразеното становище се споделя от настоящия съдебен състав.

2

Доводите на ответника за противното не се възприемат за основателни.

Те са неоснователни и на собствено основание – ответникът е оспорил, че ищцата е материално затруднена, а със сключения между Т. К. и адв. Д. Г.

Анекс №1 към Договор за правна защита и съдействие от 01.07.2024 г. е изменено основанието на оказваната на клиента безплатна адвокатска помощ, а именно – при условията на чл.38, ал.1, т.3, предл. 2 от ЗАдв. Настоящият съдебен състав не споделя твърденията за недопустимост на така направеното изменение. Анексът е своевременно депозиран по делото, като ответникът е имал възможност да се запознае с него и евентуално да изложи възражения срещу така измененото основание. До даване ход на устните състезания това не е сторено, а доказателства за това, че адвокатът не е близък на ищцата липсват в кориците на делото.

Следва да се има предвид също, че в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 пр.

2 от ЗАдв. адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Не се касае за сключен възмезден договор с адвоката за оказване правна защита и съдействие, в който случай страната има право да бъде обезщетена за направените разноски, затова следва да докаже, че ги е направила, за да ги претендира по чл. 78 ГПК.

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗАдв., като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката.

Предвид на изложеното, искането с правно основание чл. 248 от ГПК се явява изцяло неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №12741/28.11.2024 г. на „С. К.“ ООД, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц.

3 ш. ****, ет.*, представлявано от управителя Н. П. П., съдебен адрес: гр. С., ул.

„О. П.“, №**, офис *чрез адв. Х. М. за изменение Решение №404/13.11.2024 г. постановено по гр. д. №1121/2024 г. по описа на РС К., в частта му за разноските.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 248, ал. 3 от ГПК определението подлежи на обжалване пред ОС П. в двуседмичен срок от връчването му.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 7, ал.2 от ГПК, препис от определението да се връчи на страните.

ЦЧ

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 4