Решение № 78 от 20.03.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. гр. Добрич, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233200500859 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. № 2560/13.10.2023 г. /постъпила по пощата, с дата на пощенското клеймо – 12.10.2023 г./ от Г. Г. С. с ЕГН ********** от с. Ж., общ. Г. Т., ул. „**“ №*, чрез упълномощения адвокат И. С. от АК – Добрич, срещу решение № 90/14.09.2023 г. на Районен съд – Г. Т. по гр. дело № 35/2023 г., с което жалбоподателката е осъдена да заплати на М. С. Н. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к. „Д.“ № **** сумата от 2 500,01 лв. /две хиляди и петстотин лева и една стотинка/, представляваща дължимо арендно възнаграждение за стопанската 2021/2022 г. за поземлен имот – земеделска земя, представляващ имот № ** с площ от ** дка в землището на с. Ж., общ.

Г. Т. и за поземлен имот – земеделска земя, представляващ имот № ** с площ от ** дка в землището на с. Ж., общ. Г. Т., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 3.02.2023 г. до окончателното изплащане. Районният съд е осъдил въззивника да заплати на М. С. Н. сумата от 611,11 лв., представляваща сторените разноски, съразмерно с уважената част на иска.

Със същото решение М. С. Н. е осъдена да заплати на Г. Г. С. сторени по делото разноски от 574,44 лв., съразмерно с отхвърлената част на иска.

1

Въззивната жалба е депозирана в срок – подадена е по пощата на 12.10.2023 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя на 28.09.2023 г.; подадена е от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Съдът не е обсъдил доказателствата във връзка с възраженията на ответника.

Въззивникът възразява срещу правните изводи на съда, че при уговорено с договор между страните възнаграждение в размер не по-малко от 40 лв./дка, за предоставеното ползване на земеделския имот през стопанската година, което възнаграждение е платено от него, е дължимо допълнително възнаграждение до размера от 80 лв./дка, какъвто размер възнаграждение са били получили други собственици на земя, имащи договорни отношения с Г.

Г. С..

В тази връзка С. настоява, че е изправна страна по договора, тъй като е изпълнила изцяло поетото задължение за изплащане на рента в размер на не по-малко от 40 лв./дка. Жалбоподателят настоява решението на районният съд да бъде отменено като предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна, чрез пълномощник адвокат В. К. от АК – Добрич, в който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба, като е отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в 2 рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 35/2023 г. по описа на Районен съд – Г. Т. е образувано по искова молба на М. С. Н. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к. „Д.“ бл. ****, чрез упълномощения адвокат В. К. от АК – гр. Добрич, с която срещу Г. Г. С. с ЕГН ********** от с. Ж., общ. Г. Т., ул. „**“ № * е предявен иск за заплащане на сумата от 5 625,09 лв., представляваща дължимо арендно възнаграждение в размер на по 90 лв./дка за стопанската 2021/2022 г. за поземлен имот – земеделска земя, представляващ имот № ** с площ от ** дка в землището на с. Ж., общ. Г. Т. и за поземлен имот – земеделска земя, представляващ имот № ** с площ от ** дка в землището на с. Ж., общ. Г. Т., по сключен между страните договор за аренда на земеделска земя от ** г., Акт № *, том *, рег. № ** год., вписан под № **, вх. рег. № ** год. на Службата по вписвания – гр. Г. Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска -3.02.2023г. до окончателното изплащане. Претендират се сторените по делото разноски.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, ищцата е собственик поземлен имот – земеделска земя, представляващ имот № ** с площ от ** дка и поземлен имот – земеделска земя, представляващ имот № ** с площ от ** дка, и двата находящи се в землището на с. Ж., общ. Г. Т..

На ** г. между Г. Г. С. и М. С. Н. е сключен договор за аренда на описаните по-горе непокрити земеделски имоти, за срок от 5 стопански години, считано от ** г. до ** г. Страните са уговорили арендното плащане в размер на не по-малко от 40 лв./дка, платими след приключване на стопанската години, в периода от 14 октомври до 30 ноември на текущата година. На ** г. страните са подписали анекс към договора, по силата на който се продължава срока на действие до ** г. Ищцата сочи, че е получила 3 от ответницата възнаграждение по договора в размер на 40 лв./дка за стопанската 2021/2022 год. Според Н. ответникът е заплатил на останалите арендодатели, с които има сключени договори рента в размер на 130 лв./дка, което поражда правния интерес да бъде заявен иска по чл. 8 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 625,09 лв., представляваща разликата между изплатеното арендно възнаграждение от 130 лв./дка на другите арендодатели и полученото от ищцата в размер на 40 лв./дка за отдадена под аренда по договор земеделска земя. По искане на ищцата съдът е допуснал изменение на предявения иск чрез неговото намаляване от 5 625,09 лв. на 2 500,01 лв., съставляваща доплащане по 40 лв./дка за стопанската 2021/2022 год.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор на исковата молба, според който предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан. Г. Г. С. сочи, че задължението за заплащане на арендно възнаграждение в уговорения между страните размер от 40 лв./дка е било изплатено на арендодателя, а изплащането на суми по други договори за аренда,сключени с други собственици на земеделска земя нямало отношение към облигационните отношения между страните по делото.

Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На ** г. между Г. Г. С., от една страна като арендатор, и М. С. Н., от друга страна като арендодател, е сключен договор за аренда на земеделска земя от ** г., Акт № *, том *, рег. № ** год., вписан под № **, вх. рег. № ** год. на Службата по вписвания – гр. Г. Т., с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус с рег. № ** на Нотариалната камара, с район на действие, района на Районен съд – Добрич. Предмет на договора са земеделска земя, представляващ имот № ** с площ от ** дка в землището на с. Ж., общ. Г. Т. и за поземлен имот – земеделска земя, представляващ имот № ** с площ от ** дка в землището на с. Ж., общ. Г. Т., за срок от 5 стопански години, считано от ** г. до ** г. Страните са уговорили арендното плащане в размер на не по-малко от 40 лв./дка, платими след приключване на стопанската години, в периода от 14 октомври до 30 ноември на текущата година.

4

На ** г. страните са подписали анекс към договора, Акт **, том I, рег.

№ ** г., с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус с рег. № ** на Нотариалната камара, с район на действие, района на Районен съд – Добрич. По силата на анекса срокът на договора се продължава до ** г., при запазване на останалите условия по договора, включително и относно дължимото арендно възнаграждения.

Възникналите облигационни отношения между страните, черпят своето правно основание от разпоредбите на чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 8 от Закон за арендата в земеделието /Обн., ДВ, бр. 82 от 27.09.1996 г./, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. Ответникът, в качеството си на арендатор е имал задължение за плащане на уговорената рента по договора в размера и в сроковете, уговорени между страните. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 от ГПК/, арендаторът следва да установи факта, че е изпълнил задължението си за периода на действие на договора за аренда. В случая по делото са представени доказателства, от които се установява, че за стопанската 2021/2022 г. ответникът е изпълнил изцяло задължението си към ищцата, поето с процесния Договор за аренда и Анекса към него, заплащайки рента в размер на 40 лв./дка, или общо 2 500,04 лв. В тази насока е и приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Следва да се отбележи, че фактът на наличието на счетоводни документи, съгласно които ответницата е начислявала парична рента в размер на 80.00 лв./дка на други свои арендодатели, не е основание в полза на ищцата да бъдат платени допълнително по 40 лв./дка. Предвид изложените обстоятелства съдът намира, че дължимото по договора арендно възнаграждение е в общ размер на сумата от 2500, 04 лв., равняващо се на 40 лв./дка, което е платено в полза на ищцата.

В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 9, ал. 1 от договора за аренда дължимото арендно плащане е определено като минимум и не помалко от 40 лв. за декар. Липсват данни впоследствие страните да са постигнали договореност за друг размер на арендното плащане или за друг начин за неговото определяне. Така, както е формулирано задължението на арендатора да заплаща възнаграждение за използвания от него по договора непокрит земеделски имот, води до извода, че същият има право, но не и задължение, да заплати и по-висок размер от 40 лв./дка 5

Договорът за аренда е консенсуален, формален и възмезден договор.

Неговите съществени елементи са предметът и цената, и по тях страните следва да са постигнали съгласие. Като твърди неизпълнено в пълен размер задължение за плащане на парична сума по договор за аренда, ищцата следва да установи твърдяната договорна връзка с ответника, като докаже както постигнатото съгласие по предмета на договора, така и съгласие относно цената за ползването – в случая, че същата е над минималния размер от 40 лв./дка. Такива доказателства не са ангажирани по делото, поради което искът като недоказан и поради това неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Ищцата не е доказала при условията на пълно и главно доказване съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК сключването на договор за аренда с ответника от ** г. за ползване на процесния недвижим имот срещу цена повисока от 40 лв./дка. В тази връзка следва да се отбележи, че не би могло, чрез изследване на фактите, свързани с размера на заплатената от Г. Г. С. на други собственици на арендувани обекти в същото землище арендна цена, да се обоснове извода за наличието на валидно поето от страна на аренадотора по процесния договор да заплати на ищцата претендираната разлика над 40 лв./дка до 80 лв./дка. За да претендира плащане в размер на по-вече от 40 лв./дка, арендодателят следва да установи постигната между страните уговорка за точния размер на дължимото годишно арендно плащане, а не само за минималния му размер. Друга мярка за определяне размера на задължението за арендна вноска страните не са уговорили. Липсата на успешно проведеното от ищцата доказване на твърденията й за поето от страна на ответника задължение да заплати по процесния договор арендно възнаграждение над размера, посочен в договора за аренда, обосновава извода, че въззивникът не дължи търсенето изпълнение по договора.