Решение № 758 от 14.04.2020, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. Пловдив, 14.04.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесети февруари, през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева при секретаря

Ваня Петкова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2384 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.

Образувано е по жалба на Н.М.М. с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Б., против Решение № 2153-15-195 от 22.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е частично изменено Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-353 от 30.04.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, като на жалбоподателя е признат по-голям период на осигурителен стаж от втора категория труд, а в останалата й част е оставена без уважение жалбата на М. с вх. № 1012-15-206/20.06.2019 г. против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-353 от 30.04.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив за отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят в жалбата си до съда, както и в съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Б., моли за отмяна на оспореното решение. Твърди се, че същото е неправилно поради нарушение на административните правила и материалните норми и е необосновано. Сочи се, че административният орган не е изискал служебно справки в Сектор КАТ, Агенция Митници и Гранична полиция, както и от самите осигурители, относно вида и товароподемността на регистрираните като собствени или ползвани от тях по договор товарни автомобили, не са обсъдени в обжалваното решение посочените в трудовата книжка на жалбоподателя с № 296 шифри на заеманите длъжности, не са обсъдени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната по жалбата страна Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. В писмено становище се обсъждат събраните по делото доказателства, като се сочи, че от приетите справки по делото не може да се установи по категоричен начин дали жалбоподателят е управлявал цитираните в справките превозни средства, нито тяхната товароподемност, а заключението на техническата експертиза не установява дали и към кой момент товарните автомобили със съответна товароподемност са били управлявани от страна на жалбоподателя. Заключено е, че доказателствата, събрани по делото, не са достатъчни, за да се счете за основателна претенцията на жалбоподателя М.. Моли се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.

Жалбата е подадена от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото на практика потвърждава постановен отказ и поради това с правен интерес от обжалването му. Същата е депозирана в законоустановения срок с оглед датата на връчване на оспореното решение, видна от приложеното по делото копие от известие за доставяне, както и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна.

От фактическа страна от събраните по делото доказателства се установява следното:

Със заявление № 2113-15-7709/31.12.2018 г., към което приложил копия от две трудови книжки и УП, жалбоподателят М. направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО. Към датата на подаване на заявлението М. имал навършена възраст 60 години и 21 дни. С уведомление от ТП на НОИ - Пловдив, връчено на жалбоподателя на 15.04.2019 г., на същия било указано да представи удостоверения за съответни периоди, в които да е изяснена товароподемността на управлявания автомобил, при осигурителите „Х“ ЕАД, СД „М***“, „К“ ООД, „ЛКВ Т“ ЕООД, както и УП-3 с осигурителен стаж за конкретни периоди с изяснена длъжност и предложение за категорията труд, като се уточни, ако жалбоподателят е бил шофьор, на какъв автомобил и каква е товароподемността му от осигурителите „М. Т“ ЕООД, „ЕЛ“ ЕООД, „ПИМК“ ООД, „****“, „ЛКВ Т“ ЕООД.

Жалбоподателят представил УП -3 от 16.04.2019 г. от „К“ ООД с отразен осигурителен стаж като шофьор при условията на трета категория труд от 6 месеца и 19 дни; УП-3 от 17.04.2019 г. от „М. Т“ ЕООД с отразен осигурителен стаж на длъжност „шофьор, товарен автомобил /международни превози/“ - 21 дни; УП -3 от „****и сие“ СД от 22.04.2019 г. с вписан осигурителен стаж от четири години, три месеца и 22 дни на длъжност „шофьор товарен автомобил“; УП-3 от „ЕЛ“ ЕООД от 15.04.2019 г. с отразен осигурителен стаж от четири месеца и 14 дни на длъжност „шофьор, товарен автомобил /международни превози/“. Жалбоподателят представил също така и удостоверение № 5/16.04.2019г. от „К“ ООД, в което изрично било отразено, че същият е осигуряван при условията на трета категория труд и управляваният от него автомобил е под 12 тона. В хода на административното производство била извършена проверка, обективирана в констативен протокол от 08.04.2019 г. по разходите на ДОО на Н.М., като собственик на ЕТ „Н.- Н.М.“, която установила, че няма данни за извършване на дейност от ЕТ и осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице не са дължими, както и били изготвени справки от персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди при пенсиониране на М., съдържащи данни за категория работници и служители. Изготвена била справка относно актуално състояние на трудовите договори, както и опис на осигурителния стаж, съгласно който установеният стаж от втора категория труд бил 7г. 11м. и 29 дни, от трета категория труд – 25г., 3м. и 26 дни, а този по чл.104 от КСО – 08 месеца и 23 дни.

С Разпореждане № ********** по

Протокол № 2140-15-353/30.04.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, на жалбоподателя било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.2 от КСО. Като мотиви за отказа било посочено, че по отношение на М. не е изпълнено едно от условията на посочената разпоредба, а именно наличието на 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд, като било прието, че същият има положен стаж от втора категория от 7 години, 11 месеца и 29 дни. При изчисляването на осигурителния стаж административният орган зачел периодите при осигурителите СД „М- С. С. и сие“, „М. Т“

ЕООД и „ЕЛ“ ЕООД за трета категория труд, тъй като в издадените от тях удостоверения била записана единствено длъжността шофьор товарен автомобил, без отразяване на товароподемността на управлявания автомобил. За трета категория труд бил зачетен и осигурителния стаж, положен в „Х“ ЕАД като шофьор и в „ЛКВ Т“ ЕООД като шофьор товарен автомобил, тъй като не били представени удостоверения по образец, удостоверяващи товароподемността на автомобила, управляван от жалбоподателя. С разпореждането било взето предвид и обстоятелството, че в регистъра на осигурените лица за периода от 28.08.2013 г. до 30.12.2018 г. /осигурит. стаж при „ПИМК“ ООД/ били налични данни за осигуряване при условията на втора категория, но осигурителният стаж за този период бил зачетен също за трета категория труд с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, понеже жалбоподателят М. не бил представил документ с оформен стаж, в който да е вписана заеманата длъжност и условията на труд. М. обжалвал разпореждането за отказ пред Директора на ТП на НОИ Пловдив, като посочил конкретни марки и регистрационни номера автомобили, които посочил да е управлявал в „ЛКВ Т“ ЕООД и „ЕЛ“ ЕООД и поискал извършване на справка от Сектор ПП при ОД на МВР относно товароподемността на автомобилите. С писмо от 27.06.2019 г., на основание чл.36, ал.2 от АПК, М. бил поканен от Директор ТП НОИ - Пловдив да представи посоченото в жалбата му УП-3 № 8482/25.04.2019 г., както и документи, от които да е видно, че е управлявал посочените в жалбата му автомобили. Жалбоподателят представил въпросното УП-3 № 8482/25.04.2019 г. от „ПИМК“ ООД, съгласно което бил удостоверен осигурителен стаж от 5 години, 4 месеца и 2 дни, за периода 28.08.2013 г. – 30.12.2018 г. с длъжност „шофьор товарен автомобил над 12 тона“ и предложение трудът да се зачете за втора категория, съгласно НКТП, раздел втори, чл.2, т.25. Въз основа на новопостъпилото доказателство с Решение № 2153-15-195 от 22.07.2019 г. Директорът на ТП на НОИ - Пловдив счел, че същото води до извод за промяна в зачетения осигурителен стаж от втора категория, съответно общия осигурителен стаж, превърнат по реда на чл.104 от КСО към трета категория, като установил, че с оглед данните за стажа в „ПИМК“ ООД, съгласно УП-3 № 8482/25.04.2019 г., осигурителният стаж от трета категория следва да е 19 г., 11м. и 23 дни, а този от втора – 13 г., 4м. и 2 дни, а не както било прието в разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване. Поради това и разпореждането на ръководителя на ПО при ТП на НОИ- Пловдив било изменено отчасти по отношение на така зачетения осигурителен стаж. В останалата част, жалбата на М. била оставена без уважение, като решаващият административен орган счел за правилни изводите на издателя на разпореждането за отказ от отпускане пенсия по отношение начина на зачитане на осигурителния стаж при осигурителите „Х“ ЕАД, „ЛКВ –Т“ ЕООД, „****и сие“ СД, „М. Т“ ЕООД,

„ЕЛ“ ЕООД. Изрично в решението на Директора на ТП на НОИ - Пловдив било посочено, че съгласно чл.2, т.25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/ от втора категория се зачита труда на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, а в документите за осигурителен стаж на жалбоподателя липсват данни да е управлявал автомобил с товароподемност от 12 и над 12 тона, като осигурителите в издадените от тях документи не са посочили товароподемността на управлявания автомобил и не са направили мотивирано предложение за категоризиране на труда.

Прието е, че длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, се е произнесло въз основа на наличните редовни документи и данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и тъй като жалбоподателят не е представил изискани от него с писмо документи, от които да е видно, че е управлявал цитираните в жалбата му автомобили, не е била изискана и информация от Сектор „Пътна полиция“ за тяхната товароподемност.

При така установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО и в предвидената в закона форма, като съдържа правните и фактически основания за издаването му. При издаването на обжалваното решение според съда не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и решението е постановено в съответствие с материалния закон. За тези си изводи съдът взе предвид съвкупността от всички доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и събраните такива в хода на съдебното дирене.

Съгласно разпоредбата на чл.69б, ал.2, вр. с ал.5 от КСО, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при навършена възраст 58 години и 02 месеца, при условие, че сборът от осигурителен стаж и възраст е не по-малък от 100 и не са придобили право на пенсия по чл.168 от КСО, и не са променили осигуряването си по чл.4в от КСО. В конкретния случай от доказателствата по делото се установява категорично, че жалбоподателят М., макар да отговаря на останалите условия на посочената разпоредба, не е изпълнил условието й да има 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, доколкото е установено да има такъв в размер на 13 години, 04 месеца и 02 дни.

Следва да се има предвид, че основанията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО са дадени кумулативно и поради това при липсата на което и да било от посочените условия, на заявителят не следва да се отпуска пенсия.