Определение № 2661 от 07.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2661 гр. Пловдив, 07.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502170 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***, чрез пълномощника му адв. С. М., против Определение №7814 от 13.06.2025г., постановено по гр. д. №17425/2024г. на Районен съд- Пловдив, XVIII гр.с., с което е върната подадената от дружеството искова молба, прекратено е производството по делото и е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5918/12.07.2024 г. издадена по ч.гр.д. № 12299/2024 г. по описа на ПРС.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземания на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *** спрямо И. А. Ц.,ЕГН:********** произтичащи от сключени 1 между страните договори за мобилни услуги . В исковата молба и уточнителните молби към нея съответно от 11.12.2024г. и 14.04.2025г. ищецът подробно е описал основанието и размера на отделните претендирани от него вземания в общ размер от 1261,38 лв.

За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че липсва идентичност между издадената заповед за изпълнение и предявения установителен иск.

Частната основателна. жалба срещу така постановеното определение е

Неправилно съдът е приел, че е налице липса на идентичност между вземането по издадената заповед за изпълнение и това по установителния иск. Видно от исковата молба, същата почти дословно възпроизвежда съдържанието на т.12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в което подробно е описан начина на формиране на общата претендирана сума от 1261,38 лв. и обстоятелствата, от които произтичат отделните вземания, включени в нея. Действително в издадената заповед за изпълнение съдът не е описал отделните вземания съобразно т.12 от подаденото заявление, а е посочил само общата претендирана сума от 1261,38 лв., която е определил като „главница“.

Този подход на заповедния съд не може да бъде подкрепен, но независимо от това настоящият състав на съда не споделя крайният извод в обжалваното определение за липса на идентичност между вземането по издадената заповед за изпълнение и вземанията, за които е бил предявен установителния иск. От съдържанието на исковата и уточнителните молби по несъмнен начин следва, че искът е предявен именно за вземанията, претендирани в заповедното производство.

Квалификацията в заповедта на посочената сума като „главница“ не води до други изводи, тъй като този термин е достатъчно общ и абстрактен и същият би могъл да се използва за всякакви лихвоносни парични вземания, включително и за такива за неустойка. Същественото в случая е, че в исковата молба ищецът е описал подробно вземанията си и за ответника и съда не може да има съмнение какъв е предметът на делото.

Именно по този предмет съдът следва да се произнесе с решението си, в което няма пречка да разграничи основанието и размера на отделните 2 вземания, включени в обща сума от 1261,38 лв. Липсата в заповедта за изпълнение на подробна разбивка на претендираните суми не може да вмени във вина на ищеца и същият не следва да понася неблагоприятни последици от действията на заповедния съд. Отделно от това следва да се има предвид и че исковото производство при предявен иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, се развива по общите правила на исковия процес и ищецът по него не е лишен от правата по чл.143, ал.2 от ГПК, стига да не се променя основанието на иска. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото- върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Направените в настоящото производство разноски от частния жалбоподател следва да бъдат претендирани пред първоинстанционния съд, който следва да се произнесе по тях съобразно крайния изход на спора.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №7814 от 13.06.2025г., постановено по гр. д.

№17425/2024г. на Районен съд- Пловдив, XVIII гр.с.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3