Решение № 466 от 08.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Варна, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20233110205304 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от В. К. К. с ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № 23-0439-001695/20.11.2023 год. на Началник РУ в ОД МВР Варна, 03 РУ Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че НП е издадено на база на глоба с фиш и АУАН, които също са неправилни и незоконосъобразни.Излагат се подробни доводи, като се твърди, че в издадения фиш не е било записано ясно какво нарушение е извършил – дали е създал опасност или пречка за движението. По отношение на АУАН се твърди, че е допуснато нарушение на чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, като акта не е бил съставен в присъствието на двама свидетели;твърди се, че е допуснато нарушение на чл.42 т.3 от ЗАНН, като не е конкретизирано мястото на което е установено нарушението, чл.42 т.4 от ЗАНН, като не е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като не било описано по какъв начин жалбоподателя е бил паркирал, че е създал опасност за движението.Твърди се, че има разминаване между цитираната норма на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП и текстовата част на описаното в НП нарушение. Твърди се, че са допуснати и нарушения на чл.42 т.6 от ЗАНН като не била посочена местоработата на жалбоподателя, чл.42 т.7 от ЗАНН като АУАН не е бил съставен в присъствието на двама свидетели.Навеждат се доводи за нарушения на чл.57 ал.1 т.5,т.6,т.8 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично и с адв.Д. П.,АКВарна, която поддържа жалбата на изложените в нея основания, моли НП да бъде отменено и претендира разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно призована не се представлява.

1

Депозирани са писмени бележки.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 16.08.2023 г. в 10:46 ч. жалбоподателят В. К. паркирал собствения си лек автомобил марка "Хонда Джаз" с рег. № *** на ул.“Атанас Христов“ до „Гранд МОЛ“-Варна в посока бул.“В. Левски“. При изпълнение на служебните си задължения св. Д. П. на длъжност "полицейски инспектор" при ОД МВР Варна, РУ 03 Варна, забелязала паркирания на визираното място лек автомобил, приела че автомобилът бил паркиран на място, където превозното средство създава опасност или пречка за движението, поради което и на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съставил фиш серия GT,№ 1839985 от 16.08.2023 г. срещу собственика на автомобила в негово отсъствие и оставил уведомление за това на автомобила.

Предвид подадено срещу наложената глоба с фиш серия GT,№ 1839985 от 16.08.2023 г. възражение от жалбоподателя К., свидетелят Г. А. съставил срещу същия АУАН № 23-0439001695/13.10.2023 г..

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетелите Т.Д. и Д. Д. П. и връчен на жалбоподателя К. на същата дата лично и срещу подпис.

В графата за бележки и възражения, жалбоподателя отразил,че няма знак, че спирането и паркирането са забренени. В срока по чл.44 от ЗАНН е подадено възражение.

АНО не възприел направените от жалбоподателя възражени и въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20,00 (двадесет) лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

От показанията на свидетелите А. и П. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на фиша, респ. АУАН. Съдът намери показанията на свидетелите за обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН.

От показанията на св.Б., допуснат до разпит по искане на защитата се установява, че е стоял в колата на процесната дата, докато жалбоподателя е бил в ОСлО-ОП Варна. Твърди, че докато е бил в автомобила не са минавали служители на 03 РУ Варна и никой не е съставял фишове.

Съдът не се довери на показанията на свидетеля Б., тъй като свидетелят се намира в приятелски отношения с жалбоподателя, което е основание за заинтересованост на този свидетел от изхода на производството.

2

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите А. и П., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е издаден от компетентно лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

Неоснователни са възраженията за допуснати нарушения на чл.42 т.6 и т.7 от ЗАНН. В АУАН са посочени данни позволяващи индивидуализацията на свидетелите по акта и нарушителя в достатъчна степен.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която "Престоят и паркирането са забранени: 1. на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал“.

Според състава на съда основният подлежащ на доказване факт не е доказан по безспорен и категоричен начин.

Нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП касае хипотези, в които няма изрична забрана за паркиране на съответното място, но въвежда допълнителен критерий за оценка: "където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал",т.е. трябва да се докажат посочените критерии.

В конкретния случай между страните няма спор, че процесното МПС е било паркирано на ул.“Атанас Христов“ до ГРАНД МОЛ-Варна от жалбоподателя. Спорното е дали в действителност така паркирано превозното средство е създавало пречка за движението.

Свидетелят А. посочва, че е съставил АУАН въз основа на образуваната преписка, като не е констатирал нарушението.

В показанията си св.П. посочва, че не помнела конкретния случай, за да отговори къде точно бил паркиран автомобила на К..

От изложената в АУАН и НП фактическа обстановка не може да се направи еднозначен 3 извод къде процесното МПС е било паркирано ( изобщо не е описано колко пътни ленти за движение има в този пътен участък и в коя точно пътна лента е бил паркиран автомобила), както и дали превозното средство е създавало опасност или е било пречка за движението, което съществено ограничава възможността на санкционираното лице да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и нарушава правото му на защита.

Липсата на изрична конкретизация на разположението на автомобила спрямо пътя в случая препятства извеждане на втория кумулативно изискуем елемент от фактическия състав на изпълнителното деяние, а именно създадената пречка за останалите участници в движението. Единствено престоят/ паркирането в активен участък от пътното платно би могло да създаде пречки в организацията на движението, но последното не следва да се предполага, а да е ясно обективирано като твърдение в съответните административни актове.

Не става ясно, какви обективни пречки е създал жалбоподателя за останалите участници в движението, било ли е необходимо заобикаляне на автомобила, имало ли е в близост разположени пътни знаци, с които не се е съобразил водачът и дали не е бил паркиран в участък, в който спирането е било разрешено /така, както твърди жалбоподателя/, единственото паркирано превозно средство ли е било това на жалбоподателя или пред него, до него или зад него са били разположени, паркирани и в престой и други автомобили. Така изброените обстоятелства не само са необходими с оглед категоричното установяване на нарушението и неговото доказване, но са и пряко относими към дължимата от органа преценка и за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Като не е посочил изрично тези задължителни елементи от обективната страна на нарушението, актосъставителят е допуснал съществено нарушение, ограничило възможността на нарушителя да разбере, за какво се ангажира неговата отговорност и да организира адекватно своята защита. Констатираната неяснота в административното обвинение нарушава изцяло правото на защита на наказаното лице, респ. създава невъзможност да се определи предмета на доказване, което е в правомощията единствено на административно-наказващия орган, който е длъжен да даде ясно, точно и непротиворечиво описание на нарушението - изискване, произтичащо от императивната разпоредба на чл. 57, т. 5 от ЗАНН.

Предвид изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на жалбопадетял К. следва да се присъдят направените разноски, които на осн.чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдС са в размер на 400 лв..

По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в размер на 400 лв.. Разноските, съгласно пар-1,т.6 от ДР на АПК следва да бъдат възложени в тежест на ОД МВР Варна.

4

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-0439-001695/20.11.2023 год. на Началник РУ в ОД МВР Варна, 03 РУ Варна, с което на В. К. К. с ЕГН ********** от гр.Варна на осн.чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за извършено нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД МВР Варна да заплати на В. К. К. с ЕГН ********** от гр.Варна сумата от 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5