Решение № 1151 от 17.07.2025, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 2006/2025
- Вид
- Решение № 1151
- Подписан
- 17.07.2025
- В сила
- 17.07.2025
- Състав
- Елена Иванова Балджиева
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1151 гр. Русе, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520102006 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.124 от ГПК, чл.22 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, във вр.с чл.26 от ЗЗД от М. Д. П. от гр.Русе против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:175074752, гр.София.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Профи Кредит България ЕООД, с ЕИК 175074752, гр.София договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40016400858 за сумата в размер на 1500,00 лева и срок на издължаване от 36 месеца. Уговорен бил размер на месечна вноска от 71,60 лева, платима на 15-то число от месеца при годишен лихвен процент /ГЛП/ от 41,00 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,01 %.
Твърди, че в т.VI от Договора е посочено, че дължимата сума по кредита е в размер на 2577,26 лева, като в същата точка е посочено, че по поискА. и закупена допълнителна услуга се дължи възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" за сумата от 600,00 лева.
Счита, че съгласно чл. 9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Доколкото Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при 1 несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.
Моли съда да постанови решение, с което да установи в отношенията между страните, че М. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ************* не дължи на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец", ж.к. „Мотописта", бул. „България" № 49, бл. 53Е, вх. „В", ет.
7, сумата в размер на 600.00 лв., начислени за предоставяне на допълнителна услуга „ФАСТ" по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №40016400858.
Претендират се разноски по делото.
В отговора на исковата молба ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД признава исковете, като моли да бъде постановено решение по чл.237 от ГПК.
Въз основа на установеното от фактическа стрА., съдът прави следните правни изводи:
Съдът, след като прецени, че ответникът е признал иска, намира, че са налице предпоставките по чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
Последното не може да бъде оттеглено. Постановяването на съдебен акт от такъв характер е допустимо с оглед наличието на всички елементи от хипотезиса на визирА.та правна норма, а именно: в отговора на исковата молба ответникът признава основателността на исковете; признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и със същото стрА.та може да се разпорежда. Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че предявеният иск е основателен и ответникът дължи на ищцата претендираните суми.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 50.00лв.заплатена д.т. За настоящото производство следва да се присъди и адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца – П. Й. Н. от АКВарна. Същият му е предоставил безплатно правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА за защита в настоящото производство, което се установява от приложения на л.
55 договор за правна защита и съдействие. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 7. ал. 2, т. 1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. Н. следва да се присъди сумата в размер на 400.00лв. адвокатско възнаграждение. Само за яснота следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, нито адвоката, оказващ безплатна правна помощ, нито стрА.та, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал.1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 ЗА, 2 какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на стрА.та възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна стрА. е осъдена за разноски/ в т.см. Определение № 121 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5525/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др./.
Неоснователно е твърдението на ответното дружество, че на тях не следва да се възлагат разноски, поради направеното признание на иска по реда на чл.237 от ГПК, т.к. съдът приема, че включването на обявените за недействителни клаузи в договора за потребителски кредит съставлява основание за завеждането на настоящото производство, поради и което съдът счита, че ответното дружество е дало повод за завеждането както на настоящия иск, по който е образувано настоящото производство, така и гр.д.№5937 /2024г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Д. П. с ЕГН:********** не дължи на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец", бул. „България" № 49, бл. 53Е, вх. „В", ет. 7, сумата в размер на 600.00 лв., начислена за предоставяне на допълнителна услуга „ФАСТ" по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №40016400858 от 29.03.2023г., сключен между М. Д. П. с ЕГН:********** и Профи Кредит България ЕООД, ЕИК:175074752, гр.София.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на М.
Д. П. с ЕГН:**********, от гр.Русе, ******** сумата от 50.00лв.-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на П.
Й. Н. от АК-Варна, с адрес: гр.Варна, бул. “Цар Освободител“, 44, ет.4, офис 6 сумата от 400.00 лв. – представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказА.та на М.
Д. П., ЕГН:********** от гр.Русе безплатна адвокатска помощ по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3