Решение № 378 от 10.12.2019, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ ……. гр.

Провадия, 10.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН

СЪД, II състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА при секретаря И. В., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 287 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р.Г.Ц., с ЕГН **********,***, Е.Г.И., ЕГН ********** ***, П.Г.Г., ЕГН ********** ***, настоящ адрес:*** срещу Г.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, К.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, "АЛИНВЕСТ 2014" ООД, ЕИК *********, със седа­лище и адрес на управление: гр.Д., ул. "Г.Бенковски" №17, представлявано от П.Т.З. и Ч.В.Г.-заедно.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основава исковата претенция:

Тримата ищци са деца и наследници на Г.Ц.Г.,

ЕГН **********, починал на 20.10.2005г., в с.Ц..

Баща им придобил по наследство и бил собственик на 1/3 ид.ч. от 2000 кв.м.ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 7020 кв.м. съставляващо поземлен имот 160, включен в УПИ X в кв.23 по регулационния план на с. Ц., общ. Д., Варненска област, при граници: улица, ПИ 158, ПИ 159, ПИ 217, ПИ 216, ПИ 215, ПИ 165, ПИ 164, ПИ 163, ПИ 162, ПИ 161.

Тази наследствена част била от придобития чрез дарение от дядо им Ц. Б. 2000 кв.м.ид.ч., съгласно Нотариален акт №25 том I дело 41/1989 г. на Съдия при ПРС.

Твърди се, че бащата на ищците придобил по наследство от баща си - Ц. Б., поч. през 1995г. и 1/9 ид.ч. от останалата неразпределена част от същия имот с площ от 3020 кв.м.

Така бащата на ищците притежавал приживе

1002.23 кв.м.ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 7020кв.м., която след смъртта му била наследена от тримата ищци. Те наследили и 1/12 ид.ч. от 3020 кв.м. след смъртта на бабата на баща им С. Б.а К., поч.2009г..

По този начин, общо тримата ищци притежават: 1254.00 кв.м. от гореописания имот.

Твърди се, че баща им живеел в с.Ц. и владеел и ползвал долната южна част от имота, заедно с майка си до неговата смърт, а северната част се ползвала от съсобственика Б. Г. Б., починал през 2014г.. След смъртта на баща си ищците помагали на баба си впоследствие да го обработва. Твърди се, че ищците не са преставали да владеят имота, до лятото на 2015г., а баба им до лятото на 2012г. След смъртта на баща им данъците за имота били заплащани регулярно.

През 2013г. съсобствениците на ищците Л. Ц.

С. и С. Б. М. се свързали по телефона с ищцата Е.И., като искали да продадат заедно мястото. Тя им отказала, по-късно разбрали, че на 12.03.2014г. е извършена продажба на последния ответник и на съсобствените части на ищците, придобити от баща им. Дружеството закупило от лелята на ищците - Л. Ц. С., ЕГН **********, цялата 1/2 ид.ч. от имота, която включвала техните 1254.00 кв.м. към него момент, за които тя се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка.

Твърди се, че наследодателката на първите трима ответници - Л. Ц. С., починала на

29.12.2016г. не е упражнявала фактическа власт в условията на СИО, върху цялата 1/2 ид.ч. от недвижимия имот повече от 10 години и не е демонстрирала намерение да владее само за себе си цялата 1/2 ид.ч. наследствена част, съсобствена между страните, нито е отблъсквала владението на ищците и баба им Р.Б.а.

Твърди се, че продажбата на тяхната идеална част на ответника "АЛИНВЕСТ 2014" ООД няма вещно-прехвърлително действие, тъй като Л. Ц. С., заедно с първия ответник, не могат да прехвърлят на "АЛИНВЕСТ 2014" ООД повече права, отколкото самите те притежават.

Относно частта на съсобственичка С. Б.а М.,

ЕГН ********** ищците нямат претенции, защото наследяването е по колена и те наследяват с Л. С. и Р.Б. общо 1/2 ид.ч..

Твърдят, че през м. март 2015г. е подаден иск по чл.124 ал.1 от ГПК от третата ищца и било образувано гр.д.№202/2015г. на ПРС-2 с-в., за процесния имот, което било прекратено.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на първите трима ответници, че 1254 кв.м.ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 7020 кв.м. съставляващо поземлен имот 160, включен в УПИ X в кв.23 по регулационния план на с. Ц., общ. Д., Варненска обаст, при граници: улица, ПИ 158, ПИ 159, ПИ 217, ПИ 216, ПИ 215, ПИ 165, ПИ 164, ПИ 163, ПИ 162, ПИ 161 е собственост на ищците, като на основание чл. 537, ал.2 от ГПК съдът да отмени констативния нотариален акт, досежно частта от

1254 кв.м.ид.ч..

На основание чл.108 от ЗС се иска да се признае за установено по отношение на "АЛИНВЕСТ 2014" ООД, ЕИК *********, че ищците са собственици на процесната идеална част и да предаде на ищците владението на собствените им 1254 кв.м.ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 7020 кв.м. съставляващо поземлен имот 160, включен в УПИ X в кв.23 по регулационния план на с. Ц., общ. Д., Варненска обаст, при граници: улица, ПИ 158, ПИ 159, ПИ 217, ПИ 216, ПИ 215, ПИ 165, ПИ 164, ПИ 163, ПИ 162, ПИ 161.

Претендират се разноски по делото и адвокатски хонорар.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответниците Г.К.С., К.Г.К., Д.Г.К..

В него се твърди, че ответниците не са легитимни да отговарят по предявените искове, тъй като ищците нямат правен интерес от водене на делото срещу тях, тъй като тяхната наследодателка се е разпоредила с притежаваните от нея идеални части от имота и настъпването на транслативения ефект от тази сделка касае патримониума на приобретателя по сделката, не и този на прехвърлителя.

Искът следвало да се предяви само срещу ответното дружество "АЛИНВЕСТ 2014" ООД, не и срещу тях. Иска се предявения иск по чл. 124 от ГПК съединен с иск по чл.537 ал.2 от ГПК по отношение на - първите трима ответници, да бъде оставен без разглеждане, като недопустим, а производството по същия - прекратено.

В случай, че съдът не прекрати производството се твърди, че всички предявени искове са неоснователни.

Твърдят, че имотът, предмет на настоящото производство - 1254 кв.м. идеални части от дворно място цялото с площ 7020 кв.м, съставляващо поземлен имот 160, включен в УПИ X в кв. 23 по регулационния план на с. Ц., община Д., област Варна, при граници: улица, ПИ № 158, 159, 217, 216, 215, 165, 164, 163, 162, 161 - не е идентичен с този, придобит по давностно владение, съгласно Нотариален акт №149, т. 1, д. № 146, вх.р. № 442 от 04.02.2014г на служба по вписвания при PC Провадия и предмет на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №20, т.3, д. № 422, вх.рег. №1003 от 14.03.2014г на служба по вписвания при PC Провадия. В цитираните документи е посочено, че имотът частично попада в урегулиран поземлен имот № X, докато в приложения Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в НА № 25, т.1, д. № 41/89 на PC Провадия и от който ищците черпят правата си, такъв не е изписан. Макар площта на описаните имоти да съвпада, то описаните граници не се покриват, поради което следва да се приеме, че се касае до различни дворни места. Отделно от това твърдят, че описаните в нотариален акт № 51, т.2, per. № 1305, д. 217 от 1937г на Районен съд Провадия поземлени имоти, находящи се в с. Р., Провадийска околия, не са идентични с този, описан в НА № 24, т.1, д.№40/1989г и НА № 25, т. 1, д. № 41 / 1989г на PC Провадия като дворно място от 7020 кв.м, представляващо планоснимачен номер 160 в квартал 23 по плана на с. Ц., община Д., респективно с този, предмет на съдебната претенция.

Твърдят, че наследодателката на първите трима ответници е придобила по давност заедно със С. Б.а М. недвижим имот, находящ се в с. Ц., област Варна, представляващ дворно място цялото с площ 7020 кв.м, подробно описано в НА №149, т.1, д. № 146, вх.р. № 442 от 04.02.2014г, поради упражнявана от тях самостоятелна фактическа власт, установена през 2000 г. и продължила до месец февруари 2014г без прекъсване. През този период единствено те стопанисвали имота, оградили го с мрежа, почиствали го, засаждали го ежегодно с различни сезонни земеделски култури- боб, царевица, картофи, сами го обработвали - лично или чрез други лица, на които възлагали работата. Имало периоди, в които предоставяли мястото на свои близки за временно ползване, за да не запустява и за да го поддържат.

Наследодателката на първите трима ответници заедно със С. Б.а М. демонстрирали своето владение, включително и на наследодателя на ищците, а след неговата смърт и на тях самите. Л. С., и Г.Ц.Г. се договорили С. да обработва имота и да реализира за себе си доходи, за което Г. нямал никакви претенции. След смъртта на Г. имота продължавал да се ползва от С. и М. като само те имали достъп до имота, който заключвали с катинар. След смъртта на Г. Ц. никой от наследниците му не е идвал в мястото, не е желал да го стопанисва, не е проявявал интерес към него.

Иска се да бъдат привлечени в процеса като трети лица помагачи С. Б.а М., ЕГН - ********** и М. М. М., ЕГН - ********** и двамата с адрес гр. Д., ул. ***, придобили съответната част от имота в СИО, доколкото фактическата власт е упражнявана по време па сключения по между им граждански брак.

Твърдят, че от снабдяването на тяхната наследодателка с констативен нотариален акт за собственост на 04.02.2014г. до датата на предявяване на настоящите искови претенции - 20.02.2019г. е изтекъл период по-дълъг от пет години, през който тяхната наследодателка, като добросъвестен владелец е придобила собствеността върху имота. Твърдят, че е изтекъл срока за оспорването на констативния нотариален акт с изтичането на 5 годишна давност от издаването му, поради това съдебния спор бил недопустим и искът следвало да се отхвърли като неоснователен и на това основание.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника"АЛИНВЕСТ 2014" ООД.

В него се твърди, че предявените искове по чл. 124 ТПК и чл. 537, ал. 2 ГПК са недопустими, т.к в производството не участват всички лица признати за собственици с КНА 149, том I, per. 442, дело 146/ 04.02.2014г. на нот. Илко Кънчев – ищците нямали претенция спрямо С. М., но съпругът й Г.С. също е станал собственик въз основа на давностно владение.

По отношение на иска по чл.108 ЗС се твърди, че той е неоснователен. Не се спори, че ответното дружество е придобило собствеността върху целия процесен имот.

Оспорвам се твърдението, че имотът е бил владян и обработван от Г.Ц.Г. и от неговата майка Райна, а в последствие и от ищците. Г.Ц.Г. починал на 20.10.2015г. в резултат на тежко заболяване продължило дълго и не е бил в състояние да обработва имота лично. За Г. Г. до неговата смърт се е грижила неговата сестра - Л. Ц.ва С..

Ищците не са полагали никакви за процесния имот. Данъците за имота се плащали от Л. Ц.ва С. и С. Б.а М. Иищците са били напълно дезинтересирани от състоянието на баща си, така и на баба си.

Р.Н. Б.а, баба на ищците и майка на Г.Ц Г., също не се е грижила за имота, т.к в била много възрастна, а след смъртта на сина си, заедно с дъщеря си Л. Ц.ва С. се мести в с.

Б. През всичките години за имота се е грижила Л. Ц. С., заедно с С. Б.а Михайлова и техните съпрузи явно и необезпокоявано, всичко в селото са знаели, че имотът е техен, т.к още докато са били живи Ц. Б. и неговия брат Б. Г. Б. са подарили имота на дъщерите си Л. Ц.ва С. и С. Б.а М., но затова няма изготвен съответния нотариален акт.

Оспорва се твърдението, че ищците са владели процесните идеални части от имота в пълен обем, необезпокоявано до лятото на 2015г. Подаването на иск, само по себе си не представлява индиция че някой владее имот. От друга страна подадения иск, който е прекратен не прекъсва давността.

Твърди се, че дружеството е създадено с инвестиционни намерения - да изгради „Предприятие за съхранение и преработка на плодове и зеленчуци”. За разработването на проекта е било необходимо, имотът да се намира в производствената зона на с. Ц., община Д..

Оспорва твърдението, че идеалната част от имота се намира, само и изключително в притежание на наследниците на Л. С., доколкото издадения КНА е за целия имот и в него участва и С. Б.а М. и Г. К.С., като за последния не съществува друго основание да притежава имота, освен придобивната давност.