Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1798 от 24.11.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 3382/2025
Вид
Решение № 1798
Подписан
24.11.2025
В сила
26.02.2026
Състав
Зорница Димитрова Димитрова Банкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 ал. 2 т.20 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 430 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1798 гр. Плевен, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря ЯНА Д. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430103382 по описа за 2025 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр.

***, ЕИК **********, против В. И. Й., с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи със сила на пресъдено нещо, сумата: в общ размер от 217,36 лв., формирана както следва: главница в размер на 130лв.;договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 3,90лв. за периода от 10.03.2020г. до 09.04.2020г.,законна лихва за забава върху главницата в размер на 83,46лв. за период от 12.02.2022 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането по образуваното ч.гр.д. № 550/2025г. по описа на Районен Съд Плевен.

Излагат се следните доводи:

Във връзка с Разпореждане № 5906 от 07.05.2025 по ч.гр.д. № 550/2025 по описа на РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, Гражданско отделение, получено на 21.08.2023г., с което ищецът е уведомен, че длъжникът В. И. Й., ********** е уведомен за издадената заповед по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в 1 законоустановения срок, „АПС Бета България“ с ЕИК: ********** упражнява законовото си право да предяви иск, с който да признаете за установено по отношение на ответника В. И. Й., ********** че същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК: ********** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № 550/2025 по описа на РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Твърди се, че на 10.03.2020 година длъжникът В. И. Й., **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 601999 със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 130, срещу което се съгласил да върне една вноска от 169 лева в срок до 09.04.2020, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 601999 на 10.03.2020 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се 2 представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.

22 от ЗПК.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на email адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Горепосочения договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума

3

Ответникът В. И. Й., ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г.

„Стик - Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, п.к. 1404, ***. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложенеи № 1, извадка от която е приложена към настоящата искова молба.

Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено нас посочения от потребителя имейл адрес.

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.

99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ако приеме съдът, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба.(Решение № 123/24.06.2009 г.по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т.

4 о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС) Ответникът В. И. Й., ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът В. И. Й., ********** дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 550/2025 по описа на РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, а именно сумата в общ размер от 217.36 лв., формирана както следва: главница в размер на 130 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 3.90 лв. за периода от 10.03.2020 г до 09.04.2020 г. законна лихва за забава върху главницата в размер на 83.46 лв. за период от 10.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Предвид гореизложеното се обуславя правен интерес на „АПС Бета България“ ЕООД да предяви настоящия установителен иск за вземане в общ 5 размер от 217.36 лв. срещу ответника В. И. Й., **********.

Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение №254/28.01.2025г. по ч.гр.д.№550/2025г. на ПлРС, връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. В указаният от съда срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

По делото се установява факта, че на 10.03.2020 година ответницата , е сключила Договор за потребителски кредит № 601999 със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който е получила сумата от 130лв., срещу което се съгласила да върне 1 вноска от 169лв. в срок до 09.04.2022 когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Установява се също, че сумата по кредита се отпуска в деня на сключване на договора. Видно от представената разписка за извършено плащане, безспорно се установява, че сумата е предоставена на заемателя-л.27.

Уговорен е лихвен процент при просорочие – 10%.Установява се също, съобразно чл. 17 от Договора, че се уговаря и обезпечение по договора- под формата на поръчителство или банкова гаранция. Установява се- чл. 18 от Договора, че заемателят е длъжен в тридневен срок от сключване на договора, да осигури едно трето лице- поръчител или да предостави банкова гаранция; третото лице и банковата гаранция следва да са одобрени от кредитора и да отговарят на определени изисквания, посочени в ОУ към договора /в чл.20 чл.22 от ОУ/. От съдържанието на договора се установява също- чл. 20, че при неизпълнение на задължението от страна на заемателя за предоставяне на обезпечение, се начислява неустойка от 0,9% от стойността на кредита, за всеки ден, в който не е предоставено обезпечение. По делото се установява също факта на сключване на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024г., въз основа на който заемодателя СТИК КРЕДИТ“АД 6 като цедент, е прехвърлил на ищеца АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД- като цесионер, вземанията си по договори за кредит, посочените в Анекс №1 към договора. Установява се, че вземанията на цедента по процесия договор за кредит са предмет на цесията. По делото няма данни за връчване на уведомлението за станалата цесия на ответника, но същото е редовно връчено с ИМ и приложенията й по реда на чл. 131 от ГПК. Съобразно нормата на чл.