Решение № 3005 от 08.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3005 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100510512 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение №8059/14.07.2022 г., постановено по гр. дело № 30817/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 49 състав са отхвърлени предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД за признаване за установено по отношение на ответницата Н. Т., че дължи на основание чл.

59 ЗЗД следните суми: 1./ 571,64 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г. и сумата от 85,46 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2018 г. до 14.01.2021 г., както и сумата от 30,99 лв., представляваща главница за дялово разпределение и 4,97 лв. лихва за забава.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която същото се обжалва в цялост. В жалбата се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че исковата претенция на дружеството е неоснователна и недоказана, тъй като ищецът не е доказал, че ответницата се е обогатила с процесната сума.

Поддържа се, че ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот и не е подписан договор между топлофикационното дружество и наемателя „Н. Н 2000“ ЕООД. Въззивникът заявява, че трети лица, ползващи имота, са носители на задължението за заплащане на доставена топлинна енергия, но само когато между тях и топлофикационното дружество е сключен договор за продажба на топлинна енергия. Предвид 1 изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата Н. Т., с който оспорва същата като неоснователна и необоснована. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в цялост като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна и допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Предмет на настоящото въззивно производство е първоинстанционното решение в обжалваната част. В частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от ищеца

„Топлофикация

София“

ЕАД искове първоинстанцинното решение не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, в обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни 2 мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В настоящия случай основният довод, изложен във въззивната жалба, е, че именно ответницата Н. Т. се е обогатила и е материално легитимирана да отговаря за неоснователно обогатяване за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ж.к. „*******.

Съгласно разпоредбата на пар.1 т.3а от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай няма спор между страните, че такъв договор не е сключван, с оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански или небитови нужди.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника, чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна енергия за процесния период и съответната мораторна лихва. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на едно от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.

Между страните не е спорно, че именно ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот. Това обстоятелство се установява и от приложеното по делото писмено доказателство – договор за продажба чрез търг с явно наддаване на недвижим имот – общинска собственост от 31.07.1996 г. Същата обаче своевременно е направила възражение, че не тя, а трето лице-наемател е ползвал през процесния период имота въз основа на договор за наем. По делото ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не е ангажирал никакви доказателства за установяване на обстоятелството, че именно ответникът е ползвал процесния недвижим имот през процесния период. Нещо повече, от събраните по делото доказателства, които не са оспорени от страните, а именно отговор на писмо изх. № Г-25893/19.04.2018 г. се установява безспорно и категорично, че през процесния период 3 топлоснабденият имот е ползван от трети за спора лица по силата на наемни правоотношения с ответника и това е дружеството „Н. Н 2000“ ЕООД. Самото писмо, в което се посочва, че към датата на писмото титуляр на партидата на имота е „Н. Н 2000“ ЕООД представлява извънсъдебно признание на неизгодни за ищеца обстоятелства, поради което, доколкото по делото не се доказва друго, следва да се приеме, че през процесния период не ответницата, а трето за делото лице се е възползвало от доставената до имота топлинна енергия и услуга дялово разпределение. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че не са налице елементите на неоснователното обогатяване ответницата не се е обогатила чрез спестяване на разходите за топлинна енергия, поради което и предявените срещу нея искове са неоснователни.

Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на сумата от 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ и съдействие от 01.04.2023 г.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №8059/14.07.2022 г., постановено по гр. дело № 30817/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 49 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „******* да заплати на Н. П. Т., ЕГН *******, с адрес: гр.

София, ж.к. „******* сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4