Решение № 682 от 17.07.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. Горна Оряховица, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120103373 по описа за 2025 година

Ищцата Д. А. С. твърди, че е съсъобственик по наследство на 1/6 ид. част от дворно място, цялото с площ от 695 кв.м., представляващо имот с кадастрален номер № 87, за който е отреден урегулиран поземлен имот VIII87, в квартал 13, по плана на с. Д., общ. Л., заедно с построените в него къща, кухня и сайвант, с неуредени регулационни отношения към имот 88 и улица, при граници на имота: север – имот 88, изток – улица, юг – имот 86, запад улица, заедно с ответниците К. Т. Б. и М. Х. А.. Твърди, че с нотариален акт, вписан в СВ-Г. Оряховица, с вх. № ***, ответникът М. Х. А. дарил на ответника Ц. С. Д. 1/30 ид. част от гореописания имот. Твърди, че с нотариален акт, вписан в СВ-Г. Оряховица, с вх. № 5770 от 14.10.2025 г., рег.

№2296, том 19, акт № 85, М. Х. А. продал на ответника 9/30 ид. части от гореописания имот. Посочва, че с нотариален акт вписан в СВ-Г. Оряховица, с вх. № *** ответницата К. Т. Б., чрез пълномощник Ц. С. Д. продала на Ц. С. Д.

1/6 ид. част от гореописания имот. Ищцата счита, че сключеният от М. Х. А. договор за дарение заобикаля императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗС, поради което намира, че договорът се явява привиден по смисъла на чл. 26, ал.

2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД, като по характеристика представлявало относително симулативна сделка, доколкото страните по нея са имали за цел прехвърляне на собствеността, но в същото време прикрито остава намерението това да бъде извършено възмездно, а не безвъзмездно, какъвто е характера на дарственото правоотношение. Ищцата иска от съда да приеме за установено, че договорът за дарение сключен между ответниците А. и Д. е нищожен, като привиден, поради осъществена относителна симулация, т.к. било налице договор за дарение имащо за цел да прикрие договор за продажба. Иска от 1 съда да допусне изкупуване в нейна полза на продадените от ответника М. А. общо 1/3 ид. части от процесния имот на цена в размер на 6 000 лв. и продадените от ответника К. Б. 1/6 ид. части на стойност 2500 лв., в едномесечен срок от влизане на съдебното решение в сила на основани чл. 33, ал. 3 от ЗС. Претендира разноски.

Ответникът М. А. чрез процесуалния си представител адв. С. С. оспорва исковете. Посочва, че от дълги години познава ответника Ц. Д., т.к. се е грижил за процесния имот, а и били в близки отношения. Оспорва искането на ищцата, позовавайки се на ТР № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС. Относно дарствения мотив на сделката за дарение счита, че същият е в строго субективната му лична сфера на дарител. Иска от съда да отхвърли иска.

Претендира разноски.

Ответницата К. Б., чрез процесуалния си представител адв. С. С. оспорва исковете. Твърди, че процесният имот от дълги години не е бил стопанисван, като за него се е грижел ответника Ц. Д.. Посочва, че М. А. и Ц.

Д. имат близки отношения, което породило желанието му да дари част от наследствения си дял. Посочва, че в последствие му продала нейния наследствен дял. Позовава се на ТР № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС. Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът Ц. С. Д., чрез процесуалния си представител адв. С. С. посочва, че от дълги години се познава с ответника М. А. и че е поддържал наследствения му имот. Счита, че това е и мотивът на А. да го дари с идеална част от наследствения му имот. Счита, че твърдението на ищцата за симулативност на договора за дарение е неоснователно. Позовава се на ТР № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС. Иска от съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД вр. чл.

17, ал. 1 от ЗЗД:

Допустимостта и основателността на двата иска ще бъде преценена общо, тъй като исковете макар и с различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение не могат да бъдат предявявани самостоятелно при твърдения за относителна симулация. В този случай двата иска следва да се предявят и разгледат заедно /така решение № 403/05.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 684/2009 г. III г. о. /. В случая исковите претенции са предявени от трето на атакуваните сделки лица, като неговият правен интерес е обусловен от правната възможност като съсобственик на процесния имот, при уважаване на исковете идеалната част, с 2 която съсобствениците - ответници са се разпоредили в полза на ответник Ц.

Д., да се върне в патримониума на съсобствениците и ищцата да се възползва от възможността по чл. 33, ал. 2 ЗС.

По допустимостта на исковете следва да се посочи, че въпреки, че ищцата не са страна по договора за дарение за нея е налице правен интерес от воденето на този иск, за разкриване на относителната симулация и прогласяване на нищожността на привидния договор, който правен интерес произтича от правото му на изкупуване, при действително уговорените условия, като предмет на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен в производството като евентуален. Няма правна пречка привидността на сделката да бъде установена от трето, неучастващо в нея лице, стига то да има правен интерес от това, т. е. – ако от привидността на сделката и от следващите се от това последици – то би могло да черпи права /решение № 403/05.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 684/2009 г., III г. о. /.

В случая ищцата се стреми да докаже, че договора за дарение, сключен на 14.10.2025 г. между ответниците, всъщност прикрива договор за покупко – продажба, което пък би довело до съществуване на потестативното им право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС. Именно последното обуславя наличие на правен интерес у ищеца от предявяване на настоящите искове по чл. 26, ал. 2 пр. 5 ЗЗД за установяване на нищожността на привиден договор и по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на прикритата сделка, тъй като от привидността на атакуваната сделка и от следващите се от това последици, тя би могла да черпи права. С оглед горното, предявените искове са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес от предявяването им за ищцата, явяваща се трета на атакувания договор за дарение лице.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на явната сделка: дарение от 14.10.2025 г. като привидна, обективно съединен с иск по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за разкриване на симулацията и установяване на прикритата (дисимулативната) сделка покупко-продажба от 14.10.2025 г. на 9/30 идеална част от процесните имои, съдът намира следното:

Исковете по чл. 26, ал. 2, пр. пето от ЗЗД и по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД имат различен предмет: първият – установяване нищожността на сделката поради 3 нейната привидност, а вторият – разкриване на прикритата сделка и нейната обвързваща сила, понеже тя трябва да е действителна (Решение № 60281/21.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2020 г., IV г. о., ГК, възпроизведено в Определение № 880/29.03.2023 г. на САС по в. ч. гр. д. № 681/2023 г.) Въпреки, че никъде в закона не се говори за абсолютна или относителна симулация, това деление на видовете симулативни актове трайно е проведено в доктрината /Таджер, В. Гражданско право на НРБ, Обща част, Второ издание С. 2001; Павлова, М. Гражданско право - обща част. Второ преработено и допълнено издание. С. Софи-Р, 2002/ и в съдебната практика, като се приема, че при абсолютната симулация е налице само едно съглашение, чиито последици страните не желаят да настъпят в действителност, а искат да създадат само привидни правни последици на обвързаност, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията се определя като относителна. Доколкото текстът на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД говори за привидни /симулативни/ договори изобщо, в съдебната практика се приема, че явната сделка е абсолютно нищожна и не поражда правни последици, присъщи на сделките от съответния вид, а прикритото съглашение (когато е налице относителна симулация) по арг. от чл. 17, ал. 1 ЗЗД поражда действие, само ако отговаря на изискванията за неговата действителност. От процесуална гледна точка, в трайната си практика ВКС провежда ясна разграничителна линия между исковете за разкриване на симулация по чл. 17, ал. 1 ЗЗД и тези за обявяване на сделката за нищожна поради привидност по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, тъй като тези два иска имат различен предмет единият за установяване нищожността на явната сделка (чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД), а другият - разкриване и обвързващата сила на прикритата сделка (чл.

17, ал. 1 ЗЗД) и тази разлика произтича от обстоятелствата, на които същите се основават /в този смисъл са: решение № 107/23.03.2012 г. по гр. д. № 689/2011 г. на ВКС, решение № 420/31.12.2012 г. по гр. д. № 187/2012 г. на III г. о. ВКС, Определение № 3001 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 920/2023 г., III г. о., ГК/.

Съобразно задължителната за съда съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК, при сключване между съсобственик и трето лице на договор за дарение на недвижим имот с цел да се избегне приложението на чл. 33, ал. 1 ЗС не е 4 налице заобикаляне на закона и нищожност на договора за дарение по тази причина, но като основание за осъществяване правото по чл. 33, ал. 2 ЗС заинтересованото лице-в качеството на ищец в производството може да сочи различни други основания за нищожност на договора за дарение с нарочен установителен иск, като преюдициален, съединен с иска за изкупуване, напр. че договорът за дарение е нищожен като привиден и прикрива договор за покупко-продажба. Само при уважаване на този установителен иск ще може да се упражни правото на изкупуване. Двата иска следва да се предявят и разгледат заедно. Тяхното предявяване предполага обективно кумулативно съединяване на исковете. В тази хипотеза следва да се установи не само, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в договора, но и да се установи, каква е била действителната воля на страните и дали са налице изискванията за сключване на прикритото съглашение. Това може да стане както с писмени доказателства, така и с гласни, при спазване на ограниченията по чл. 164, ал. 1 от ГПК. Няма пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност водят до единствен и несъмнен извод за наличие на такава. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация - когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. При установяване на относителна симулация при иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно дисимулираната сделка. Изцяло в този смисъл Решение № 48 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д.

№ 3001/2020 г., II г. о., ГК.

В конкретния случай ищцата следваше да докаже, че договорът за дарение е относително симулативен и с него се прикрива договор за покупкопродажба, а не някакъв друг договор, например за замяна, за гледане или издръжка, тъй като производството по изкупуване, така като е уредено с нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС има за приложно поле само хипотези на разпореждане от страна на съсобственик с идеалната си част от недвижим имот само по силата на договор за покупко-продажба.

За доказване на симулативността обикновено служи т. нар. "обратно писмо", което представлява нарочен документ, съдържащ писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и 5 действителната им воля. Представянето на писмени доказателства за вероятната привидност на сделката не се изисква, когато лицето не е участвало в сключването на сделката, която му се противопоставя, т. е. е трето за сделката лице ( чл. 165, ал. 2, изр. второ, предл. първо ГПК), какъвто е и настоящия случай. Такова лице може да разкрива привидността на сделката без да представя писмени доказателства, включително и със свидетелски показания, тъй като то не може да разполага с необходимите му писмени доказателства, които разкриват истинските отношения между страните.